Машината, иглата, конецът
вече ме чакат
бод подир бод ще ушия нов къс
долетял от далечна галактика
още съм много боса
в тази измислена практика
но ще се постарая с ръце и очи.
Да ушиеш астероид, който лети
право към земята
с джобове - кратери, с прах от звезди
и никой няма да го заболи
от сблъсъка нежен с глас от коприна.
С копчета цветни като корал
аз ще ушия на своята машина
един небесен, красив карнавал
долетял от много далече
за да нашепне:
Има те, жив си, човече.