... а есента с проскубана перука из парка яхна дрипава метла –
в брезенти листопада от боклука отнесе боклукчийската кола,
във залива морето си разлашка в мелтемите разпърцано сетре,
и чайката – разперила опашка – изграчи върху плажа горно ре,
и просякът – на тръгване от храма, поръча си последното такси,

и травеститът, първа градска дама, засмука си бонбончето "Mеrci",
нощта от студ на кея потрепери – и плажът тръшна спитено кече,
а аз седях и питах се: – Валерий, къде ще караш зимата, момче? –
на завет покрай плажната ограда, преди да тръгне тежката мъгла,
ще се извихря тихо в листопада, възседнал боклукчийската метла.

18 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 10, 00 ч.