... не станах учен с умните глави, растях из Чичо-Томови колиби,
пях със щурчето в летните треви или хвърчах с летящите си риби,
търчах през индианските гори – и тихичко заспивах с Ран Босилек,
сънувах Малки принцове в зори и Киплинг с едногърбите камили,
из прериите заедно с Майн Рид преследвах хергелета от мустанги,
и с Фариа – да къртя, бях навит на Монте Кристо тежките му пранги,
с Джек Лондон, същи Първобитен звяр, боксирах се със късата си сянка,

и днес, макар тъй уморен и стар, съм още влюбен в Малката стопанка, 
изглежда, мама с книга ме роди, светът край мен не спира да се чуди? – 
цял ден – във океанските води! – със Ихтиандър вадим изумруди,
с Том Сойер и със Хъкълбери Фин посичахме обноски и забрани, 
едно разбрах под небосвода син! – душата ми от книгата се храни, 
и моят ден към залеза върви – една прекрасна слънчева корида! – 
не станах учен с умните глави, но – чист като дете! – ще си отида.

7 март 2019 г. 
гр. Варна, 6, 35 ч.

Колко много красиви спомени ми донесе това стихотворение, Чу, знаеш ли? Върна ме в момчешките години с тези 14 реда. Благодаря ти, Майсторе! И както казва Валя, велик си!

И аз с огромна радост се връщам в тях.
Чисти извори са.
Благодаря.
Чу

Да ти река, преди симьонофският плужек да остави слузта си тук - ВЕЛИК СИ!

– душата ми от книгата се храни,

Затова и словата те обичат.

И не само велик - Божествен си!

Всички го потвърдиха - Хорте, Осега и Гасет, Гай, Юлий и Цезар, Карл, Маркс, Енгелс, Фридрих, Фройд, д-р Адлер, даже Ото Вайнингер.

Аз пък бях на Луната с Ян Бибиян, после се скарах с дяволчето Фют, после май зачетох Пърл Бък, другите не помня... Зиме в студ от лют, по-лют, пъхах си краката във фурната гореща и се поклащах на дървен стол с "баница" в ръка и приказки от братя Грим... За малко книги се досещам, но над някои осъмвах, потънал в свят незрим. И на мама ги четях на глас, а после дремех на чина си в клас... Накрая се влюбих в числата и ги отчитах по геодезическата лата.
Сега съм старец побелял, но помня - над книгите сълзи съм лял или чистосърдечно съм се смял...
Благодаря, Валери, за съживените спомени - с тях по-леко се върви напред.
П и е р
ПС - на дамите (без една) Честит празник... И ме извини за нескопосаната ми неравноделна реч.

Най ме кефи д-р Адлер, диагнозите, които поставя на яловите смахнатици по света и у нас, са потресаващи - и убийствено точни!
Честит празник, Валюше!
Чу

Да.
Чу

И сами идват.
Неги карам насила.
Чу

Нима? :-)))))))
Чу

Наздраве, Чичо Пепи, за нашите прекрасни Жени!
Специален поздрав и прегръдка от мен за Леля Лида!
Чу

Добрво утро, Валери, плужекът е минал вече, нали?

И Валето ти е казала, че си велик.

Най-великият музикален инструмент, Професоре, това е тя - цигулката на Бога!
Чу

Ех, на мен ми остава само да ти река - Наздраве!
Наздраве за хубавите жени в тоя живот!
Въпреки симьоновските и сириуските плужеци.

Да, успя да омърси всичко с вонята си.
Чу

При Валя празно няма, тя винаги стреля в десятката! :-))))))
Чу

Наздраве, нека им се радваме, те са прекрасни!
Чу

Красотата повяхва, гласът продрезгавява- виното се изпива, тогава човек оценява какво огромно богатство е една пълна библиотека (като тази на снимката). Ахой от четвъртия райх!

Мъдро речено, Морски певецо.
Благодаря.
Чу

Согласен с автора и комента.
Честит празник на всички жени и всеки ден да им е 8 март!
:)))

Заслужават го, Ник.
Нашите момичета са най-хубавите.
Чу

Да.
Чу