... понеже все по тръни съм вървял, мечтите ми са мънички и прости – 
да вдигна дом, да го измажа с кал – и да варосам собата за гости, 
при мен да свърнат сенки на деди, пристигнали от бездните на мрака,
и лястовичка да ми загнезди на пролетния припек под сачака, 
Жена да вейне рокля от басма край прочката – из дните ми последни,

и в тежката от есени асма врабчета котаракът пак да дебне, 
да ми се върнат птичите ята – и аз, нали мечтател съм човече? – 
какво да искам друго от света? – освен да бъде милозлив и вечен,
пред образа на Бога – засиял, да пална пак кандилцето с елея – 
и в този мой безмълвен пасторал да дишам – и със обич да живея.

22 февруарий 2019 г. 
гр. Варна, 19, 30 ч.