Погалено утро сълзи таи, по тайни свидни и мили. В ядрото от спомени пак, нежни вълни са се свили. Тиха болка оставя следи, своята карма преглъща. Само душата свита встрани, звездни мисли прегръща!

Хубавите мигове рано или късно ще се върнат дори и с друго лице- важното е човек да има търпение и да ги търси,понеже има право на тях!

Благодаря Младши, за всяка усмивка и положителна мисъл!

:))