Прочетен: 2195 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.11.2018 20:54
Женски са. С прекрасни имена.
Навират изсъхналата си глина, за да бъдат оценени от публиката, на макс. Пишат „поезия“, но не могат да снесат и яйце. Нито да го сготвят по панагюрски.
Издават книги. В които се разчепатват за любовта. Духовни са. Защото духат като за последно. В което няма нищо лошо. Духат доста добре. И гълтат. След това обикалят България, за да пробутват девствената си същност. Не могат да си съберат краката, но умрат да са поетеси. Рейализация на животу. Пишат книги. С безразличие, но творят. Безсмислеността.
Гаврят се с любовта. Не съм фен на това чувство, но съм чувал, че е доста съкровено. Механични са, като крачещите канонерки. Напълнели, изглупели, нацупени, без смисъл в живота. Забулени са в интернет, но искат да са ‚Планета‘. Но не могат да пеят. И гърдите им са увиснали или твърде несъразмерни, или просто са женени. Като се събудят на сутринта изпитват нужда от уважение.
На път са. Да унищожат поезията. Буфосинхронисти на словореда. И обикновените курви го правят с уста. Но не говорят. Поръчай ми обаждане, пич. Но, провери, да не я сърби в рима.
А, да пропуснах съществен детайл. Обичат да са с по две имена. Kote_Kote... и други подобни. Първото име е малко, а второто - голямо. Проучването е статистически автентично. Но няма да давам автентичните примери -топоними. Следващата стъпка е псевдоними. Придават лек зов за съпричастност към основната теза - това съм аз, но съм едновременно възвишена и ме е срам, защото съм възвишено-срамежлива. Освен това, съм "изкуствена", но съм изключително умна, като Гео Милев или Марк Туейн. Или, просто съм Мона Лиза. Загадъчна съм. Никой не ме е разбрал. Напиши ми, че ме харесваш... Аз пиша достатъчно празно, но съм великолепна в ослепителната си рокля. за последния бал. Бъди кавалер, кажи ми, че съм прекрасна.