Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2018 14:08 - Скумрии в найлон, или краят на поезията
Автор: eboa Категория: Поезия   
Прочетен: 2195 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 18.11.2018 20:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Женски са. С прекрасни имена. 

Навират изсъхналата си глина, за да бъдат оценени от публиката, на макс. Пишат „поезия“, но не могат да снесат и яйце. Нито да го сготвят по панагюрски.

Издават книги. В които се разчепатват за любовта. Духовни са. Защото духат като за последно. В което няма нищо лошо. Духат доста добре. И гълтат. След това обикалят България, за да пробутват девствената си същност. Не могат да си съберат краката, но умрат да са поетеси. Рейализация на животу. Пишат книги. С безразличие, но творят. Безсмислеността.

Гаврят се с любовта. Не съм фен на това чувство, но съм чувал, че е доста съкровено. Механични са, като крачещите канонерки. Напълнели, изглупели, нацупени, без смисъл в живота. Забулени са в интернет, но искат да са ‚Планета‘. Но не могат да пеят. И гърдите им са увиснали или твърде несъразмерни, или просто са женени. Като се събудят на сутринта изпитват нужда от уважение.

На път са. Да унищожат поезията. Буфосинхронисти на словореда. И обикновените курви го правят с уста. Но не говорят. Поръчай ми обаждане, пич. Но, провери, да не я сърби в рима. 

А, да пропуснах съществен детайл. Обичат да са с по две имена. Kote_Kote... и други подобни. Първото име е малко, а второто - голямо. Проучването е статистически автентично. Но няма да давам автентичните примери -топоними. Следващата стъпка е псевдоними. Придават лек зов за съпричастност към основната теза - това съм аз, но съм едновременно възвишена и ме е срам, защото съм възвишено-срамежлива. Освен това, съм "изкуствена", но съм изключително умна,  като Гео Милев или Марк Туейн. Или, просто съм Мона Лиза. Загадъчна съм. Никой не ме е разбрал. Напиши ми, че ме харесваш... Аз пиша достатъчно празно, но съм великолепна в ослепителната си рокля. за последния бал. Бъди кавалер, кажи ми, че съм прекрасна. 








Гласувай:
4



1. eboa - Не ме ласкай ... laski_laski
18.11.2018 17:43
анонимен написа:
Това тук е много право и вярно! Леко в духа на Буковски, моята любов, хах. Браво човеко! Грозната истина трябва да се чуе.


Още не съм стигнал до Буковски ... Но, това е загатване за антипротезата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eboa
Категория: Поезия
Прочетен: 629752
Постинги: 741
Коментари: 459
Гласове: 4214
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031