Когато летният вечерен хлад

на терасата провисна като люлка,

душата ми във Божията благодат

просветна като мъничка светулка.

Под пръстите ми верният таблет

погледна ме, присветна и зачака

да обрисувам в стих, куплет или сонет

за Божията милост как съм плакала.

Но аз назад не искам да се връщам

към простени стари грехове.

Подножието Божие сега прегръщам.

Бог Свое чедо вече ме зове.

Щастлива съм във Божията близост.

Щаствива съм, че съм послушна

и под покрова на сияйната Му милост

хор от шестокрили херувими слушам.