Питам се
един ден
може би още тази вечер, 
или пък утре. Вдругиден?
Може след цели 30 години?
Или като измине половин век.
Когато премина.
Колко ли стихове
ще ти се прииска
да заличиш,
да са написани,
да запомниш,
ще изплачеш,
ще те усмихват или раняват.
И колко ли не.

 

И ще върне ли това думите. 
Всички жестове. Всички спомени.
Поне съхранените.
Заедно с липсата им.
В теб. В мен. В другите.
Във вселената.

 

Няма значение. 
Всичко е тук и сега!
Във всеки отделен момент.
Когато ти казвам и знай със увереност:
всичко ти е простено!

Искам твоето щастие.
Искам
да не спираш да размахваш криле.

Не помня друго, 
освен, че се видях.
В огледалото...

Не помня друго,освен ,че се видях .В огледалото...