На татко с любов
Години минаха безчет от онзи ден,
в който, се разделихме уж с теб за кратко.
Замина ти на преглед,но …..уви…
На следващия ден получих
най-зловещата и гадна вест,
че теб те няма вече татко.
Потекоха сълзите ми в този миг.
Безмълвна аз стоях пред телефона.
Слушалката оставих ..и поех към теб
да те целуна и прегърна за последно сбогом татко.
За жалост си отиде твърде млад.
Коварна болест бързо те събори.
Отне те тя от нас, ……
но отлетя, душата ти голяма, там горе ,
и остана като звезда да свети
и да показва пътя към небето.
Когато всеки път за тебе заговорим
поглеждаме нагоре и търсим твоята звезда,
но коя ли е тя ,това не знаем и навява ни тъга.
А малката ми дъщеря все иска да те види
И ден през ден ме пита и говори:
„Мамо да хванем самолета, да стигнем до небето ,
за да погаля дядо по лицето.“…….
Д,Москова