Постинг
11.10.2017 21:19 -
Детето ми е черно като спомена
Детето ми е бяло като истина. Събужда се и сладко пак се смее. Красиво е, добро е и разлистено, но ти умря, а то след теб живее.
Прескачат се годините ядосано, небето къса тъжно свойта дреха, защото то сега е омагьосано, напразно търси някъде утеха.
Без тебе,знам, са времената счупени, а Бог играе с дявола на пъзел. Една вселена, от тъга излюпена, е слята с вечността във страшен възел.
Живееш в мен като добро разпятие, духът ти лъчезарен топло грее, но се преливаш в кърваво проклятие, което грозно се топи и тлее...
...Детето ми е черно като спомена, погълнал тихо нашите надежди. То е сълза, от времето отронена,, усмихва се и нежно ме поглежда...
|
Няма коментари