Никой не знае,

Не може, не смее

Не заслужава

 

Да смее, да може

Да те познава.

Затова само минавам.

 

През вертикалната кост,

До устни,

С дъх на късо кафе.

 

Дали ще има и още...

Кой знае.. . Хоризонтът е в ниските облаци,

Където няма небе.

 

Само ухае, на тебе,

На истинската жена,

Изкъпана и узряла

 

Аз се бавя, искам те оглушала. 

считай го за +++

Недостижимо за човешкият ум!
Маестро, музика!

"...Дали ще има и още...
Кой знае.. . Хоризонтът е в ниските облаци,
Където няма небе.
Само ухае, на тебе,..."
...................
Значи...съботното ми начало на деня, с твоя блог и аромат на силно късо кафе...е просто приказка!