Пиша в края, следвам в началото.
Когато връщам лентата, превъртам в спомени от друг живот.
Исках само да имам послание, а то дръпна ме в неведение.
Нямаше спасение, когато друг дърпа конците в парада и суетата е втълпената из студенината в душата.
Куклата прашна е и "щастлива", загърбена и никога да не изпита емоция, защото кукловода води я и не оставя я, сама да издиша от своят дъх и същност....
Какво ти направи, че грешките си предаде й, какво даде ти, да осъдиш я, че душата нивга не чиста ти и била ли е някога - едва ли!!!
Дори дявола, би се срамувал да е бил на пътя на любовта!
Защото никога не е бил, той такъв, но би дарил, защото богът е бил от него в ЛЮБОВТА!

Куклата прашна... знае повече от Малките Богове, понякога!
Запознай ме с нея :-)

Няма да имаш власт над тази съдба, защото облак прах бил е прокобата, за този, който впил се е в ролята на "ДЖЕПЕТО", за жалост няма утеха :(
Някога нямаме власт над света, дори в който живеем, но пък се учим, нали?