твоите мечти.
И мисля си за тебе, мамо.
Научи ме да бъда силна.
Но понякога,
все още ме боли.
И днес 
така ми липсва 
твойто рамо.

Щом тъгата,
без да пита ме качи,
на свойта подла 
въртележка..
Ах, мамо,
толкова ли си личи,
че душата ми е тежка? 

Че океани разводнени 
имам 
вместо две очи.
Че в гърлото ми
е заседнал камък.
В съня 
косите галиш ми.
Ръце поставяш, 
само ти,
за да запазиш
моя пламък.

Липсват ми

съветите ти.
Ах, липсва ми

гласът ти..
Погледът ти.
Грижата.
И липсваш ми,
в живота на детето, мамо!

Отново в океаните ми
има прилив на сълзи.
Не искам да ме видят!
Скрий лицето ми,
за малко само!

Пораснах.
Станах друга.
Имам всичко!
И един живот..
...Наопаки.
Нагоре със краката.

Къде си, мамо,

да ми кажеш:
- Всичко подреди!
Къде си?
Да ми кажеш пак,
насам или нататък!

Роди ни, мамо, 
две усмихнати деца -
сега сме две жени.
На една светица
и на зората
носим имената.

След теб

остави в мен сърце. 
А в нейните очи,
се буди всяка утрин

светлината.

Прости ни,
за дето нямаше кой 
да те оцени.
И нямаше
кой да те хваща,
като падаш.

Без тебе, мамо,
всичко помежду ни се руши.
Откакто няма те,
да ни помагаш.

Кажи ми, мамо, как
върху руини се строи?
Къде си?
За да ни стиснеш пак ръцете?
Без теб се смеем и 
и без теб грешим.
И двете.  

Благодаря ти, мамо,
че ни носеше
на твоите ръце.
Където всичко
бе възможно!

Със твоя помощ,
човек да се научи
може да лети!
И с вдигната глава
да пада, 
колкото и да е сложно.

И вечер 
пак да каца уморен.
В глездо 
на твойте плещи
свито.
За нас бе твоето сърце,
винаги 
така разкрито. 

Като теб е нямало кой 
по-силни, 
по-достойни, 
да ни изгради. 

Но днес кой
така би ни обичал?

Не знал би, 
как да ни отгледа никой, 
както ти.

Но днес, аз знам
как детето да обичам!

Ах, мамо!
искам да ти кажа много..
Искам да ти кажа
толкова неща с очи..
Тъй като думите 
едва ли ще ми стигнат..

Ако знаех, мамо,
Щях да ти ги го кажа ... 
Чуваш ли?

Обичам те!
Прости ми!
Липсваш ми!
И се върни...
...В съня да ме погалиш,
тази вечер.

Аз ще се оправя, мамо!
Ти спокойно спи.
Защото аз съм твоето 
пораснало момиче.

 

Париж,

14 февруари 2017

На Мария и Зорница
На тяхната незабравима майкa