Да беше в мене гладък речен камък,
сълзите ми го биха разрушили.
Но то е съвест. И дълбае яма -
в сърцето ми. Изсмуква всички сили...

Не се лекува. Няма и забрава.
Отравя ми най-радостния миг.
Виновна съвестта докрай остава.
Дори в Отвъдното ще ми тежи.

Поздравления!

И сърдечен поздрав! :)