Отиваш си,а беше ми едничка.
Спомен скъп,останал ми след мама.
Аз теб,за двете ви обичах,
а толкозскоро тебе ще те няма.

И как ще вляза в празната ти стая
и вещите ти как да гледам ми кажи ?
През сълзи пиша аз,отчаяна.
Защо оставяш ме и ти ?

Очите ти,като сълзи проблясват,
под тежестта на страшната ти болест.
Аз виждам,как живота в теб угасва,
но със смъртта не мога да се боря !

Не ме видя във булчинска премяна,
а толкоз чакаше ме ти.
Не ще да ме посрещнеш пак засмяна
с въпрос кога във питащи очи.

Отиваш си,отиваш ти при мама
и гасне бавно твойта доброта.
Тъй скоро тебе ще те няма.
След всички ви оставам тъй сама !