Обичам те в иглуто на съня –
през бялата целувка в ледовете.
Сред голота от скреж не се свеня,
а от студа върху стъклото ставам цвете.

И цяла нощ, кристалче по кристал,
превземам всеки милиметър мрак –
докато спиш, студа неосъзнал,
достигам до прозореца ти чак.

На сутринта ти само ме вдъхни –
от твоя дъх стъклото ще задиша,
а в топлите прозрачни кухини
разсънен стих на капка ще напиша.

Ех, че ги можеш тия работииииии!...
Давай нататъчи! :-)))))))

читателя от нежност! С японски туш написано!

Дълбочинност в детайла!