Борисов не веднъж е омаловажавал „колегите“ в ЕС, като е възвеличавал себе си

За пари трябва да се преговаря само очи в очи, съгласиха се европейските лидери след пет неуспешни видеоконференции през последните три месеца за дългосрочния бюджет на ЕС и възстановителните мерки. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обяви на 19 юни, че свиква „истински преговори“ в средата на юли в Брюксел, защото иначе е повтаря от екрана своята позиция и няма сближаване на мненията чрез взаимни отстъпки.

Ще се яви и българският премиер Бойко Борисов – световният шампион в състезанието по-по-най според него от Сингапур до Лондон за справяне с коронавируса. Сто дни след заповедта си за създаване на Национален оперативен щаб той сложи на 4 юни точка на всекидневните брифинги, като направи равносметка, отвъд която не може нищо да се добави: „Не искам да си придавам нито важност, нито да си приписвам заслуги, но това, което правехме,, беше чудо. И никой друг колега не успя да го направи в света, не само в Европа. Аз твърдя, че на този фон най-меките мерки, с най-малко ограничения, най-правилно поставени, за най-кратко време са в България…с най-добри резултати“.

Борисов не веднъж е омаловажавал „колегите“ в ЕС, като е възвеличавал себе си. Но кризата с коронавируса го поболя от високомерие, защото ускорено напомпа рейтинга му в резултат на естественото сплотяване на населението около правителството пред общата беда. Агенция „Алфа рисърч“ за първи път отчете в началото на май изравняване на рейтингите на премиера и президента – 40%. Борисов тържествуваше на страницата си във Фейсбук и в проправителствените медии, че успехите му са безспорни.

Той не обръщаше внимание , че същият хвърковат рейтинг имат и другите правителствени лидери в Европа, защото кризата отключи еднакви рефлекси във всички държави.

Джузепе Конти, който до този момент имаше размита политическа физиономия, бързо се сдоби с авторитет на италиански национален лидер. Еманюел Макрон се избави по чудо от двугодишните несекващи протести на „жълтите жилетки“ във Франция, а в Германия Ангела Меркел предизвика разсъждения дали не е по-добре да поеме пети мандат като канцлер на страната, макар че се готви да се пенсионира през 2012 година.

Измамното самочувствие като че ли подведе най-много българския премиер. Разхлабването на ограничителните мерки означаваше хората да се отърсят от кошмара на извънредното положение и да се огледат в какво състояние излизат от кризата. Сплотяването загуби актуалност, защото всеки трябваше да се оправя както може. На правителството не можеше да се разчита много защото на 20 юни премиерът Борисов призна пред актива на ГЕРБ в Стара Загора: „Мазнинката на държавата от това, което сме съхранили, изтънява…Ние се движим по ръба. Няколко месеца с разбиране, дружни усилия и дисциплина успяхме да издържим. Усетих хората, че не могат да издържат“.

Два дни по-късно агенция „Галъп“ отчете: Борисов изостава с 20% по доверие в сравнение с президента. Ето как премина световната слава.

На предстоящия присъствен Европейски съвет, на който няма да се мерят рейтинги, ще се говори само за пари – едни трябва да дадат, а други да получат. България стиска палци да е от печелившите, както се появиха няколко прогнози, но Борисов не е оптимист: „За тази година имаме още пари от миналата и харчим много умерено, стискаме и слагаме парите на правилните места. Догодина светът ще влезе в много тежка криза. Народът няма да може да понесе кризата. Ще свършат парите, в Европа свършват парите“.

Как така – нали става дума за 1,85 трлн. Евро? От тях 1,15 трлн. Са очакан 7-годишен бъджет, 500 млрд. са грантовете за възстановяване и още 250 млрд. Са нисколихвени кредити. Поне такава е зададената тема. Тежкият спор не е за самите числа, а по въпроса да се дават ли безвъзмездни помощи, или да се отпускат само кредити, които подлежат на връщане.

Тъй като след пет безплодни видеосрещи на високо равнище нервите са обтегнати много важно е какви лични отношения са запазили през последните месеци европейските лидери. Няма съмнение, че огласеният на 12 юни звукозапис, от който откровеничи сякаш Бойко Борисов, е проучен внимателно от европейските посолства. Факт е, че досега няма категорично опровержение на неговата достоверност. Прокуратурата се нае да го изследва, а Борисов даде на 17 юни следното обяснение: „На Давоския форум ни демонстрираха как например на кмета взимат интервюта и с неговия глас, с неговите думи задават. И на Обама, и на Путин му бяха направили. Но това само ме прави по-силен“.

Следователно той не изключва, че гласът е негов и че е употребявал такива думи, макар и комбинирани от различни разговори. Странно е, че сред цинично визираните е премиерът Маркус Зьодер на германската провинция Бавария, която бе сред кърмачките на партия ГЕРБ в младенческия й период. Там е и унгарският премиер Виктор Орбан, когото Борисов неизменно определя като „приятел“.

Каквото и да установи експертизата, звукозаписът несъмнено не е лишен от правдоподобност. Той неизбежно трябва да се стреми към нея, ако целта му е да дискредитира Борисов. Няма как да припишеш изрази на човек, комуто не са присъщи. Европейските лидери, които познават открояващите се маниери на българския премиер, вероятно ще открият подобия на негови реплики, дори да ги обяви за пълна лъжа.

Нещо подобно става в момента и с книгата на бившия съветник в Белия дом по националната сигурност Джон Болтън, който бе обявен за лъжец от президента Доналд Тръмп заради цитати от негови неудобни реплики.

В „Стаята, където се случи това“ той пише, че Тръмп се е изказал по следния начин за хренския президент Еманюел Макрон: „Всичко, до което се докосне, се превръща в л@йна“. Подобни отковения има и за други европейски лидери. Те несъмнено си правят изводи и за Борисов. Но разликата е, че докато единият не очаква от тях европейско финансиране, другият го жадува като слънцето и въздуха за всяко живо същество.

Автор: Светослав Терзиев

Източник: в. „Банкеръ“