Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2019 08:56 - Честита Баба Марта!
Автор: zahariada Категория: Новини   
Прочетен: 599 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 01.03.2019 09:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Честита Баба Марта!

Публикувано на 01.03.2019  в България  

https://bultimes.com/chestita-baba-marta/?fbclid=IwAR07PQqyNyS0Zbm_1NX5tI2g4EdqwvOehEotONHMTPNVhqzsbJOLwgJoPGE

Всяка година на 1 март българите се закичваме с мартеници – за здраве и в очакване на настъпването на пролетта. Обредът по закичването на сукани бели и червени конци датира от векове. Смята се, че белият цвят символизира дълголетие, а червеният – здраве и сила. Хората вярвали, че мартениците ги пазят от уроки и зли сили. Според поверието трябва да свалим мартеничката си, когато видим щъркел или цъфнало дръвче, на което да я вържем.

Една от легендите за мартеницата разказва, че след като Аспарух и неговите българи пристигнали по днешните наши земи, сестрата на хана му пратила като дар билка от родината. Вързала я с бял конец за крака на птица. По време на дългия полет птицата се наранила, а кръвта обагрила конеца. Все пак тя донесла дара на българския владетел. А той след като взел билката, си вързал бяло-червения конец за здраве и сполука.

Променливият месец март, в който зимата си отива и идва пролетта, се свързва неизменно с митологичния образ на Баба Марта. Легендата разказва, че Марта живяла със своите братя – Голям и Малък Сечко, далеч в планината. Усмихвала ли се тя, стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. Млада жена подкарала овце и кози в планината именно в ден, в който Марта била радостна. Свекърът на младата невеста я убеждавал да не изкарва стадото на паша, защото е рано. Тя обаче му отвърнала, че Марта е жена, не е силна като братята си и нищо няма да стори. Ядосала се Марта, дочувайки тези думи, и облаци надвиснали над планината, ветрове забрулили и захванала люта зима. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си в планината. А според преданието хората се окичват със суканите бели и червени конци, за да е радостна Баба Марта.   Легенда за мартеницата

Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава – 681.

• България не е създадена през 681 г.

Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук.

След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат.

Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец.

Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец. 

  Баба Марта идва бяла и червена

Празникът на Баба Марта е символ на пролетта, който свързваме с пожелания за здраве и плодородие. Това е началото на новия цикъл в природата.

Всяка година на 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници. За здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта. Колко е древна тази българска традиция, едва ли някой може да каже!

Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.

Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези легенди са не една и две. Когато прабългарите стигнали до Дунавската равнина, били омагьосани от нейната красота. Те избрали това място, за да запалят езически огън. Вярвали, че около огъня бог Тангра избира тези, които ще бъдат под неговото покровителство. Започнал празник. Събрали се много хора. Донесли плодове и зеленчуци, животни. Блеенето на агнетата и мученето на телетата се разнасяло наоколо. Жените печели хляб, а мъжете поддържали огъня и въртели на шишове големи парчета месо. Хляб и месо имало за всички. Пламъците на огъня се извисявали все по-високо и по-високо. Само ханът не бил весел. Нямал билката, която в изобилие растяла в родната му степ. По стар обичай нея трябвало да положи до жертвените дарове. Трябвало да благодари на Тангра за тази земя, както повелявал обичая на дедите му. Затова и бил опечален могъщият хан. Но изведнъж до него долетяло пъстро птиче и заговорило с човешки глас: “Не тъжи, велики хане. Аз имам бързи и силни крила. Летях с теб по целия път, за да ти помогна в трудна минута. Завържи на шийката ми бяло конче, аз ще полетя към Волга, при твоята сестра и ще предам поздрави от теб и твоята дружина.” Ханът завързал бяло конче на шийката на чудната птичка, тя полетяла към небето и скоро се скрила от погледа му. Минало време и птичката се върнала: “Ликувай, велики хане! Развържи бялото конче и вземи стръкчето билка. Ще намериш и червено конче – поздрав от твоята сестра и роднините ти”. Ханът взел стръкчето билка и го поднесъл в дар. А белия и червения конец запазил, вярвайки, че те ще му донесат здраве и щастие. Легенди за Аспаруховите българи и мартеницата има няколко.

 

От по-ново време е друга приказка за Баба Марта.

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе. “Не извеждай, булка, на паша рано е! Скоро Сечко си отиде” — думал й свекърът. “Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!”. “Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината. Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна “Баба Марта” и да носи само добрини на хората.

Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана “лошотия”, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от “лошотията” , най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден.

Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България, но и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния те се връзват на ръцете на жените и малките деца, докато в Гърция – само на ръцете на децата.

Мартеницата влезе в списъка на нематериалното културно наследство

По време на заседанието на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, което се провежда в Република Корея, мартеницата е вписана в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството. 
Номинацията за включване на елемента “мартеница” в престижния списък е съвместна – на България, Румъния, Молдова и Македония, съобщиха от Дирекция “Връзки с обществеността” на Министерството на културата.

Всяка година на 1 март българите се закичваме с мартеници – за здраве и в очакване на настъпването на пролетта. Обредът по закичването на сукани бели и червени конци датира от векове. Смята се, че белият цвят символизира дълголетие, а червеният – здраве и сила. Хората вярвали, че мартениците ги пазят от уроки и зли сили. Според поверието трябва да свалим мартеничката си, когато видим щъркел или цъфнало дръвче, на което да я вържем.

Една от легендите за мартеницата разказва, че след като Аспарух и неговите българи пристигнали по днешните наши земи, сестрата на хана му пратила като дар билка от родината. Вързала я с бял конец за крака на птица. По време на дългия полет птицата се наранила, а кръвта обагрила конеца. Все пак тя донесла дара на българския владетел. А той след като взел билката, си вързал бяло-червения конец за здраве и сполука.

Променливият месец март, в който зимата си отива и идва пролетта, се свързва неизменно с митологичния образ на Баба Марта. Легендата разказва, че Марта живяла със своите братя – Голям и Малък Сечко, далеч в планината. Усмихвала ли се тя, стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. Млада жена подкарала овце и кози в планината именно в ден, в който Марта била радостна. Свекърът на младата невеста я убеждавал да не изкарва стадото на паша, защото е рано. Тя обаче му отвърнала, че Марта е жена, не е силна като братята си и нищо няма да стори. Ядосала се Марта, дочувайки тези думи, и облаци надвиснали над планината, ветрове забрулили и захванала люта зима. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си в планината. А според преданието хората се окичват със суканите бели и червени конци, за да е радостна Баба Марта.

 

 

    Нека отбележим по цял свят най-българския празник – Баба Марта

image



Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39750955
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031