Публикувано на 
09.09.2016 @ 18:35

http://www.zahariada.com/

Автор: Панко Анчев

Влиянието им е много силно и е във всички сфери на живота им – от политиката до икономиката, културата, традициите, начина на устройство на обществото, та дори и в съвсем конкретни проявления, като например кой и колко да управлява, как да участва в международните дела. Тук не бива да си правим никакви илюзии, защото илюзиите носят беди, нещастия, катастрофи и национални страдания. Необходимо е да гледаме на това трезво, разумно, реалистично, а не да се гневим и да протестираме, че било несправедливо и унизително. Да, несправедливо и унизително е, но от нашата позиция на народ и държава, които не са устройвали света по свое желание и интереси. И понеже сме такива, а не други, негодуванията ни са изтощителни; те пилеят националната енергия, а не я събират и насочват към съзидания. Но най-често с тях се прикрива политическа риторика, призоваваща да се обърнем не към този, в чиято зона на влияние сме, а към друг, където уж е по-добре и богато и там ще ни обичат повече и ще ни дават изобилно онова, от което се нуждаем.

България като страна от Изток, славянска и православна е в руската зона на влияние. Така е отредено, така е и така ще бъде. Защото не човешка власт го е направила, а Божият промисъл. Цивилизационният избор не е политически, не е конюнктурен и извършван от управляващите, а от историята и е веднъж завинаги. Който не го знае, съмнява се или пък просто не желае да е така и смята, че по неговата воля е възможно историческият ред да се променя, не познава историята и принася беди и страдания на народа си.

Понеже разделението на зони не е субективно, а закон на историята, великите сили не оспорват принадлежността им, стриктно спазват границите на чуждите зони, не ги преминават и не ги окупират, макар с цел да отслабят „титуляра” и му причинят неприятности и създадат напрежения за него, често (дори постоянно) провокират чрез различни форми на намеси смутове и обърквания у населението, провокират го и провеждат върху него психологически атаки. И когато “титулярът” на съответната зона временно изпитва някакви затруднения, пречещи му да изпълнява пълноценно функциите си там, то той може временно да бъде стеснен или дори изместен от друга велика сила и тя да поеме неговите задължения. Това, разбира се, произвежда геополитическо напрежение, понеже се променя съотношението на силите и се нарушава тяхното равновесие, но пък не е възможен и геополитически вакуум, при който отделни държави и региони да остават без доминиращо влияние над себе си и съвсем сами да се грижат за себе си и сами без ничия помощ и подкрепа да пазят своите граници. В такива случаи привидно се създава нов световен ред, налагащ за определено време нови правила и закони, нови водачи и нови взаимоотношения.

Това се случи пред очите ни и със самите нас в края на миналия век. Разпадането на СССР, в чийто политически блок бяхме включени след 1944 г., понеже сме интегрална част от зоната на руско влияние, което тогава именно бе възстановено отново, изведнъж промени съотношението на силите в Европа и света и създаде различна геополитическа среда за България. Русия трябваше да разрешава съдбовни за самата себе си вътрешни и външни проблеми и нямаше нито възможности, нито желание да участва в българската историческа съдба. България бе поета и „приласкана” от САЩ и Европейския съюз. А тогавашните български държавници и политици побързаха да обявят, че България е направила новия си цивилизационен избор и вече е излязла от руското влияние. Страната ни бе приета в Европейския съюз и в НАТО и като че ли действително стана част от “Европа” и т. нар. “европейска цивилизация.

Историята обаче върви по своята неумолима логика. Слабият вчера днес се въздига, възвръща своята енергия и отново придобива предишното си величие и значение. 15-16 години от началото на ХХІ век и вече приключва поредният кръг от спиралата на времето, за да започне друг. Завъртването на спиралата налага да се срути всичко, което преди е изграждано в противоречие с историческата логика.

Русия благополучно излезе от “командното дишане” и е отново могъщата сила. Започна и нейното завръщане там, от където сама или поради слабостта си бе излязла. За онези, които тръбяха, защото не познаваха историята и твърде лакейски служеха на новите господари, че сме извършили веднъж завинаги новия цивилизационен избор, предстои плач и скърцане на зъби.

Когато се налага освобождаване на заетата преди зона, великите сили винаги използват една и съща риторика, чрез която се демонстрира решителност, че всичко ще си остане както преди и няма да се допуснат промени, че ще се налагат санкции спрямо титуляра; бълват се обвинения, предупреждения и заплахи, но това са си най-обикновени пропагандни акции за успокояване на оставащите по принуда “политически елити”, пропагандатори и идеолози. Никоя велика сила не си позволява да се покаже пред своите агенти на влияние и политически слуги слаба, унизена и изгонена. Затова е толкова бурна словесната им кампания. Местните величия и компрадори обаче им вярват, обнадеждават се, окуражават се и се изпълват с нова любов към тях. И не подозират какво ги очаква съвсем след малко. Нима не беше така в края на Втората световна война, когато Червената армия вече преминаваше река Дунав, а нашите доморасли държавници трепетно очакваха да навлязат ... английските войски, за да “спасят” България от “лапите на СССР”. Знаем какво и защо се случи на 9 септември въпреки всички трикове на властта, с които си вярваше, че ще омилостивят антихитлеристката коалиция. Обаче нейното решение отдавна беше взето и изпълнено с максимална точност. Само на нашите управници, а сега и на техните наследници, то е или неочаквано, или неоправдано, или случило се по друга някаква причина, но не е поради съглашение на САЩ, Англия и СССР. Дори листът хартия, върху който Чърчил написал прословутите проценти на следвоенното влияние на съюзниците, изглежда невероятно и не е случайно, че днес го премълчават. Или да си припомним събитията в Унгария през 1956 г., или в Чехословакия и студентските стачки във Франция (чиито лозунги и политически цели бяха твърде радикални и леви) през 1968 г. Случайно ли бе, че нито САЩ и Европа се намесиха в Унгария и Чехословакия, нито СССР – във Франция? Всеки сам се оправяше в своята зона, а другите лоялно пазеха неутралитет.

И ето ни сега пред новото време, в което ще видим как се възстановява нарушеното равновесие. В международната политика, а навярно и във всички останали човешки сфери (вероятно и в природата) това предизвиква напрежение заради започващото пренареждане на вътрешните структури, което едновременно освобождава и натрупва огромна обществена енергия. Освободената енергия ще срути старото и ще го разчисти, за да се натрупа после отново съзидателна. Неизбежни са повратите в политическия живот на държавата, разместванията в обществената йерархия, търсенето на сметка, радикалните решения.

САЩ и Европейският съюз (и то специално големите държави, които тук аз наричам „велики сили“) виждат възземането на Русия и, макар и с неудоволствие, признават възстановената й мощ. И както повеляват традиционните правила, започват да се изтеглят от заеманите досега позиции в руската зона на влияние. Това се вижда от новата политика на ЕС по отношение на еврофондовете, в политиката на американския капитал по т. нар. „неправителствени организации“, които в продължение на 25 години работеха за прокарване американското влияние в България и провеждаха антируска и антикомунистическа пропаганда. Те стимулираха всеки, който „научно“ доказваше, че българите не са славяни и че Русия винаги ни е потискала и експлоатирала, поради което у народа е развита трайна русофобия. Дори и в това, че вече допускат България да се договаря с Русия по конкретни енергийни и инфраструктурни проекти и особено по „Южен поток” и АЕЦ „Белене”.

Едни страдат, а други се радват на това, което предстои. Трябва обаче да виждаме настъпващите реалностите и да сме готови и да ги посрещнем и приемем такива, каквито са, а не такива, каквито искаме да бъдат. България навлиза във нова фаза от своето геополитическо битие, но още няма съзнание за него, не се подготвя и все още не се откроява онзи политически субект, който ще поеме управлението на държавата. А без такъв политически субект, който още от сега да е готов за бъдещите си задължения, ще бъде неимоверно трудно, когато времето настъпи.

Трусовете от възстановяването на зоната на влияние ще отприщят изобретателностите на нагаждачите. Мнозина от яростните русофоби рязко ще се обърнат и ще се присламчат към новата власт, и ще се предложат угоднически и правоверно да й служат. Ще я уверяват със сълзи на очи колко я обичат. Най-малкото поради това казвам, че сега трябва да се появи политическият субект (какъвто аз виждам в лицето на левицата и специално на БСП), за да предотвратява или да сведе до минимум случаите на неизбежния проруски конформизъм. И да овладее светкавично социалните напрежения и ексцесии.

Не бива да се заблуждаваме: трудностите ще започнат от тук насетне. Държавата ни е катастрофално положение. В продължение на четвърт век тук много повече се е разваляло и разрушавало, отколкото се е създавало и изграждало. САЩ и Западна Европа отлично са знаели, че са временно в чуждата зона и не са инвестирали, не са влагали никакви средства нито в икономиката, нито в образованието и науката, нито в армията, нито в културата. Защото не са искали да оставят след себе си материална база, за да не бъде използвана по-късно от Русия. Страшни са пораженията в духовната сфера, в морала и нравствеността, в знанията и мисленето на новите българи. Тепърва ще се изчисляват разрушенията и последиците от „демокрацията и свободата на словото“. В много области, за да не кажа – във всички, ще се започне от начало. Отново ще са нужни жертви и лишения, отново ще трябва мобилизация на силите и на обществената енергия. Ала подобна мобилизация при състоянието на морала и нагласите на новото поколение, на което е втълпено да се стреми единствено към „успеха“ и удоволствието, да се забавлява и да не мисли за другите, а единствено за себе си, ще бъде изключително трудно.

Най-съществената трудност ще произтече от характера на социално-икономическата система, основана върху пазара и не търпяща външна намеса и прекалена регулация от страна на държавата – но не само като регулатор, а като собственик и стопанин, като главен ръководител на икономиката . Капиталът ще се съпротивлява и ще саботира усилията й. Без съмнение ще бъде нужна „здрава ръка. Никак, ама никак няма да е лесно. А време няма, търпението на хората е изчерпано, бедността е ужасяваща, неразбориите в държавата нямат чет.

Ала по-лошо от сегашното едва ли ще бъде!

Затова казвам и ще повторя, че за това време трябва от сега да се готвим. Най-важното е да влезем в него осъзнаващ отговорностите си политически субект, способен да постави на чело на държавата умни, образовани, нравствени хора, отлично подготвени специалисти, които да ни изведат от този кошмар и ни възвърнат увереността и уважението към себе си.

Източник: Поглед.инфо