Във Франция са посети семената на гражданската война. Животът във френските „Моленбеци”

от Гилен Шеврие в Избор на редактора · 06/04/2016 · 16:10

http://www.zahariada.com/

 

 

 

Във Франция съществуват „стотици квартали, които имат потенциално сходство с белгийския Моленбек”, по думите на министъра на градоустройството Патрик Кан.

Гилен Шеврие, университетски преподавател и консултант по въпросите на интеграцията, в интервю за вестник „Фигаро“ описва реалната ситуация в тези изгубени територии на Републиката.

 

 

Le Figaro: Моленбек се превърна в истински символ на изолирания анклав, където се смесват бандитизмът, религиозният фундаментализъм и тероризмът. Както смятат много анализатори, Франция също има своите „Моленбеци”. Къде са те?

Гилен Шеврие: Все повече френски квартали се движат в тази посока. След терористичните атаки в Брюксел министърът на градоустройството Патрик Канотбеляза, че съществуват „около сто квартала“ във Франция, които имат„потенциално сходство с Моленбек“. На първото място, безусловно, се намира Сен-Дени. Но в цялата страна има градски райони, където ситуацията може да се промени драстично към по-лошо. Разположени нявсякъде високоговорители призовават за молитва по време на Рамадан; в петък следобед младежките центрове затварят, за да могат аниматорите да отидат на молитва; социалните работници открито носят религиозни символи, въпреки че са на държавна служба; има фризьорски салони само за жени, носещи бурки; в спортните зали има специални помещения за молитва; в басейните има отделен график за жени; жени с магребски произход (Алжир, Либия, Мавритания, Мароко и Тунис) не могат да пият кафе по време на работа в Рамадан; появяват се салафитски джамии…

През 2005 г. белгийската журналистка от марокански произход Хинд Фрайхи прекара два месеца в ислямистките квартали на Моленбек и написа книгата„Потапяне в Моленбек: Разследването, което трябва да ни предупреди!“.  В него тя разказва как Саудитска Арабия и страни от Персийския залив„оказват сериозно въздействие чрез използване на екстремистката идеология на уахабизма. Те печатат брошури, в които ясно е написано, че неверниците и евреите трябва да бъдат убивани, че жените трябва да кирят лицата си и да си стоят вкъщи, че ислямският закон е над демократичния. Такова е съдържанието на всички материали за четене. Раздават ги в официалните и в нелегални джамии, в книжарници, офиси на местни сдружения. (…) Въпреки това (особено в Моленбек) се наблюдава известно снизхождение по отношение на избирателите от марокански произход, които живеят в тази комуна.“

Белгийската полиция в Моленбек, 19 март 2016

В една от основните характеристики на тази тенденция се превръща използването на свещениците от политиците като средство за постигане на обществен ред: те позволяват да се „обработват“ имигрантите в замяна на избирателни гласове, както докладва прессекретарят на сдружението „Бригади на майките „ в СевранНадя Ремадна. Това, което й отговори кметът на Сарсел – Франсоа Пюпон в предаването „Думи и дела“ на канал France 2 на 24 март, т.е. след атаките в Брюксел, говори много за формиращия се климат там. По-специално, той не е против халал (позволената според Исляма) и кашер (според еврейските норми) храна в държавните училища, ако това ще помогне мюсюлманските и еврейските деца да се държат далече от религиозните училища. Подобен аргумент  още повече засилва общото объркване и слага кръст на светския характер на училищата, въпреки че сега повече от вякога е важно да се държим за републиканските ценности, защото само те са способни да се обединят нашите граждани около „общото благо“, в името на общия интерес. Нима този аргумент не е идеален пример на оправдание за религиозно-политическия клиентелизъм?

 – Както всички си спомняме, след терористичните нападения в Париж, терористите се скриха в Сен Дени, където, без съмнение, се ползваха със солидарността на местното население. Френският Моленбек ли е Сен Дени?

 – Винаги е много трудно да се сравняват различни реалности, въпреки че тук е възможно да се открият някои общи характеристики. Терористите очевидно имаха имаха подкрепа от местните и това беше разкрито в хода на следствените дейности в Сен Дени след терористичните нападения в Париж през ноември м.г. По принцип, всекидневният живот в Сен Дени и  в други предградия е свързан с известен риск, което позволява на потенциалните терористи да се слеят с тълпата, да се укрият в среда, където царят мълчание, взаимна отговорност и всесилна религия.

Групова молитва на мюсюлмани в Париж

 

В Сен Дени мракобесните сили отдавна са здраво закрепени. В общинския съвет някои флиртуват с политическия ислям. Поведението им е резултат от една опасна игра, която се води не от година под знака на религиозно-политическия клиентелизъм. В предградията тече активен процес на самоизолация, те се превръщат в изгубена територия, където радикалните настроения набират сила с всеки изминал ден.

– След операцията на спецчастите по задържането на лицата, отговорни за атентатите на 13 ноември, професор Февзи Бенхабиб(който беше заплашван със смърт от радикалите от „Ислямски фронт за спасение“ в родния си Алжир) заяви, че в Сен Дени е ударил „часът на исляма“ . Наистина ли някои градове се оказаха напълно в ръцете на религията?

– Общностната изолация беше активно развита и сега доминира в някои квартали, които до голяма степен са под контрола на религията. Разказите на жителите на Сен Дени са красноречиви. На 3 декември говорих там на тема„Социалният прогрес е невъзможен без светско общество“, въпреки отправените заплахи в мой адрес. Чух от присъстващите жители на департамента истински викове за помощ: те са ужасени от това какво място заемат салафитите в някои квартали. Там те диктуват закона. Което се отрича от много местни политици.

В Джамията на Братството в Аубервил (департамент Сен Дени) има силно присъствие на салафити/ Libйration

 

– Има ли връзка между изолацията, радикализацията и ислямизма?

– Журналистката Хинд Фрайхи разказва за живота на общностите в Моленбек, за „тоталитаризма, който ясно може да се види в обществения живот. (…) В семействата, попаднали под такова въздействие, възниква голяма привързаност към Близкия изток (чрез сателитни телевизионни канали), в ущърб на Европа, и това ги откъсва от западните общества, в които живеят. С други думи – физически тези хора се намират в Белгия, но мислено те са в Близкия изток или в Мароко“. Виждаме как в съзнанието на хората се е образувала истинска пропаст.

Наложената форма на религия е в противоречие с личната свобода, защото тя лишава човека от свободен избор, това е удар срещу демокрацията и гражданството. Самоизолацията в рамките на общността, отхвърлянето на диалога с хора от други религии – това е първата стъпка в процеса на самоизключване, който прекъсва връзките с обществото и позволява лесното промиване на мозъци. Вилеещият в предградията салафизъм е най-видимата му проява, но той започна много по-рано с установяването на свещения патриархален ред, който не признава равенството между половете, и пламенния антисемитизъм (на фона на активното използване на израелско-палестинския конфликт), който е широко разпространен сред младите хора и дори сред децата в имигрантските предградия.

И в този дух, целият този гняв и негодувание се използват за конфликт с Републиката чрез изисквания на религиозната общност, които отразяват антагонизма между свободния в своя избор човек и упорството на религиозната група. Размитите индивидуалности способстват за обезценяване на съществуването заради самия себе си, което води до приемане на саможертвата в името на голямата борба на групата, още повече, че на мъченика обещават място в рая (това е единствената истинска цел, която допълнително подкопава стойността на земното съществуване).

– Каква е отговорността на местните депутати?

–  Хинд Фрайхи разказа как те пречат да видим реалната картина: „Натъкнах се на истинска стена от политкоректност. При вас, във Франция, е същото. Когато говориш за ислям, интеграция, мюсюлмани и емиграция, не бива да казваш лоши неща от свое име, защото веднага ще бъдеш обвинен в ислямофобия и расизъм“. Именно тази атмосфера, сформирана в информационно-политическтата среда, не позволява да се види реалната ситуация, защото тя „балансира“ между невероятното й подценяване и сляпата толерантност.

Политиците мислеха, че усилването на исляма в тези райони е само преходен проблем, че просто трябва да се почака, а после всичко ще се нареди от само себе си. И дълбоко се лъжеха. В същото време те подцениха и опасността от насаждане на исляма сред нашите съграждани от магребски и африкански произход за сметка на по-голямото културно разнообразие. Последните на практика бяха лишени от тази културна свобода, отслабвайки републиката. Арабската пролет ни даде сигнали, но, както и в разгара на гражданската война в Алжир, ние поставихме на едно ниво демократите и ислямистите под предлога зачитане на културата и вярата. По този начин ние се отрекохме от универсалността на правата на човека, от равенството между мъжете и жените.

В допълнение, трябва да си припомним объркването по повод първата поява на момичета със забрадки в училище през 1989 г., до приемането през 2004 г. на закона, забраняващ религиозните символи в учебните заведения. Отсъствието на ясно републиканско послание в продължение на 15 години само допринесе за възхода на ислямизма в предградията. Тогава политиците бяха слепи, но днес те са предупредени и нямат право на повече грешки!

Бившият депутат Андре Герен, един от инициаторите на закона за забрана за покриване на лицата на обществени места, отново предупреди за ситуацията във Франция по време на семинар в Лион през октомври 2014 г., т.е. преди терористичната атака в Шарли Ебдо: „Насилието нараства особено активно в предградията, на основата на политическа и религиозна радикализация. Вече са посети семената на гражданската война. На някои места се наблюдава ментално зацикляне в твърди схеми, промиване на мозъци, изолация на общността и дори прилагане на законите на шериата“. Впечатляващо, нали?

Трябва да отбележим, че Европа вече няма идеология, способна да вдъхновява хората. Никой не вярва в нищо, освен в индивидуализма и либерализма, а ДАЕШ използва загубата на чувството за общност, за да предложи на лишените от ориентир хора нов, макар и кървав, идеал. Трябва да кажа, че в сравнение с Белгия, ние извадихме късмет, защото имаме светско общество и република като красив общ проект, ако, разбира се, бъдем в състояние да го спасим. Той може да служи за пример в борбата със заразяване на съзнанието, ако наистина го искаме. Но това изисква политическа воля! Политиците също се нуждаят от по-обмислен обществен проект, който да отвори перспектива за всички, да даде нов смисъл на местната демокрация и да преосмисли тяхната роля от гледна точка на ценности, права, задължения, гражданство и действия. Сега се говори за кампания за насърчаване на националните ценности с цел предотвратяване на радикализацията. Но и тук трябва да се избегне толерантното отношение към изискванията, наложени от обстоятелствата,  защото всеки компромис неизбежно ще се обърне срещу републиката, а следователно – срещу всички. Това е основното предизвикателство на близкото бъдеще.

Превод: Memoria de futuro

Източник: Le Figaro