Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2016 18:34 - Kризата в Европа е изкуствено предизвикана и се контролира от някого
Автор: zahariada Категория: Новини   
Прочетен: 749 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Kризата в Европа е изкуствено предизвикана и се контролира от някого http://www.zahariada.com/

от Томаш Хаас в ГеополитикаСелекция · 12/03/2016 · 12:10

 

image

Париж

 

 

 

imageБившият съветник на чешкия президент Вацлав Клаус, както и на премиерите Тополанек и Фишер – Томас Хаас, казва, че Западът е в дълбока криза, а водещи икономисти прогнозират в близко бъдеще още по-голяма криза, която може да доведе до спад на долара и срив в западната икономика. Чешкият анализатор смята за трагедия това,  че Западът се бори срещу режима на Асад рамо до рамо с тиранина – Саудитска Арабия. ЕС е на ръба на колапса. Хаас, както и преди, е уверен, че миграционната криза е инициирана и контролирана от някого. Интервю на чешкото издание Parlamentnн listy.

– Ситуацията в Европа около мигрантите започва да се влошава – засега само в Гърция, на гръцко-македонската граница и отчасти в Австрия и Бавария, където говорят за почти пълно затваряне на границите. Слушаме разсъждения за хуманитарна катастрофа, както и заплахи за сигурността от страна на мигрантите, сред които може да има обучени войници или терористи. Как гледате на тази ситуация?

– Ситуацията не започва да се влошава – тя отдавна се влоши. ЕС нарушава собствените си правила и разпоредби, игнорира договорености и споразумения, включително и Дъблинската конвенция за статута на бежанците. Шенгенската зона е парализирана. И всичко това се случва в продължение на минимум една година. Доналд Туск говори за парализа на  Шенген и че ако ЕС не предложи решение в срок от два месеца, системата просто ще се срине. Аз мисля, че тя вече се е сринала, но аз не съм председател на Европейския съвет. И все пак аз виждам, че ЕС не може да предложи никакви решения. Това, което наричат „европейски решения”, всъщност са „германските решения“ – и то доста лоши.

image

А това, че сред бежанците „може да има обучени войници или терористи“, е много оптимистичен евфемизъм. Разбира се, че сред тях има такива. ЕС отново и отново потвърждава, че не е в състояние да реши и един единствен важен проблем. През последните години това са Гърция, Украйна и мигрантите. ЕС не е в състояние да си признае, че проблем съществува, и че със своята некомпетентна позиция и стъпки той още повече го задълбочава. Преди говореха, че ЕС решава проблеми, виновник за които е самият той. А днес той дори не се занимава с тях. В началото на 2014 г. предупреждавах, че ако ЕС не събере смелост да признае грешките си и да започне наистина да решава проблемите си, то те ще се превърнат в катастрофа. Сега, тъй като не се придвижихме и крачка напред, ни се налага да си задаваме въпроса до каква катастрофа ще доведат масата нерешени проблеми.

– Кризата, предизвикана от вълната бежанци, продължава вече почти година. Засега бежанците не са се устремили към нас, но някои анализатори се страхуват от това, че серията от затваряния на границите може да измени ситуацията. Говорят ни за безчовечната позиция на чехите, които в голямата си част не искат да виждат тук бежанци. Как ще приключи всичко това за народа ни?

– Дали ще издържим? Ние ще издържим само ако нашите лидери престанат да се оправдават с „европейско решение“, осъзнавайки, че  никакво „европейско решение“ не съществуваТам, където Германия прокара под прикритието на „европейско решение“ решение на Ангела Меркел, проблемът само се задълбочи, а в някои части на Европа ситуацията вече достигна етапа на катастрофа, за която вече споменах. От своя страна, ние трябва да решаваме проблема с минимални щети, които несъмнено ще бъдат нанесени. Ще ни се наложи да поработим върху себе си.

image

– В Сирия беше сключено примирие, в което никой не вярва особено. Западът обвинява Русия за брутални действия, чиято цел е да се запази на всяка цена режимът на Башар Асад. Русия обвинява Турция в поддръжка на „Ислямска държава” и намеква, че Западът, Турция и Саудитска Арабия в рамките на „План Б“ могат да окупират част от Сирия. Къде е истината? И най-важното, какво е бъдещето на раздираната от война Сирия?

– Истината е, че САЩ и западните им съюзници, изглежда, не търсят начини за решаване на кризата в Сирия, а начин за сваляне на Башар Асад. И би било смешно, ако не беше толкова тъжно това, че нашият съюзник, Саудитска Арабия, призовава за свалянето на единствения светски, един от най-малко диктаторските, а също и един от най-уважаваните режими в арабския свят. Сирия на Асад имаше своите недостатъци и главният от тях е отношението към кюрдите, с които тя се отнасяше така, както и нейните съседи Турция, Ирак и Иран. Но до началото на сблъсъците това беше режим, в който рамо до рамо живееха мюсюлмани, християни и местните евреи, където пътят към образованието беше отворен за всички, включително и за жените, които имаха същите права като мъжете, и които не бяха свързани с ислямската доктрина за подчинение на мъжете.

Разбира се, Сирия не беше демократична страна, съгласно всички европейски критерии. Разбира се – и аз мисля, че това е много важно – сирийският режим не симпатизираше на Израел. Но аз смятам за ненормално това, за сваляне на режима в Сирия да призовават страни, пренебрегващи всички форми на хуманно отношение към малцинствата и жените. В тях господства фанатичният ислямизъм и те на своя територия потискат всичко, което не устройва управляващите диктатори. А последните поддържат тероризма, ограничават човешките права и изпълняват повече смъртни присъди от Северна Корея. Те предвиждат в законите си и изпълняват на практика такива наказания като рязане на ръце и бичуване, и фактически подкрепят робството. И тези държави се явяват наши съюзници в борбата срещу „диктатурата на Асад.“

image

Външният министър на Саудитска Арабия Адел ал-Джубер в Ню Йорк с американския държавен секретар Джон Кери. Снимка: Craig Ruttle / AP

 

– „Нашият човек в НАТО“, ген. Петер Павел, нарече Русия по-голяма заплаха за сигурността, отколкото „Ислямска държава”. НАТО прехвърля военни сили в близост до руската територия. В балтийските държави, Полша и други страни казват, че Русия все още е заплаха за Европа. Вярно ли е това? Възприемате ли сериозно прогнозите, според които в случай на окупация на балтийските държави НАТО няма да успее да реагира? Какво мислите за заплахата от „хибридна“ война срещу ЕС, която се изразява в подкрепа на партии и политически позиции, стремящи се към разпад на ЕС и преориентиране на страните-членки към Русия?

– Ген.Павел е дисциплиниран военен. Но той не формира политиката на НАТО, а само я изпълнява. Когато говори, той прави това в съответствие с позицията на НАТО. Точно както европейските комисари трябва да забравят за интересите на своите страни, да защитават интересите на Съюза и да провеждат неговата политика, дълг на Петер Павел е провеждането на политиката на НАТО и отстояване на интересите на алианса. Тоест, и комисарите, и нашият генерал са длъжни да отстояват и осъществяват това, което представителите на тези организации считат за свои интереси, независимо, че това в действителност това означава да се отстояват интересите и да се провежда политиката, която определят най големите играчи. В ЕС това е Германия, в НАТО – САЩ.

Въпросът – дали Русия иска разпад на ЕС и НАТО, няма смисъл. Говорейки за отношенията между ЕС и Русия, то в интерес на Русия е да поддържа с Европа колкото е възможно по-добри отношения. И със сигурност на Русия не й е нужно да има по границите си хаотична, разделена и нестабилна Европа. Русия вече има една такава държава в близост до границите си и този пример може да илюстрира абсурдността на идеята, че Русия е заинтересована от дестабилизация на Европа. Същия аргумент слушахме и в случая с Украйна. Но досега никой така и не обясни какво би спечелила Русия, ако погълне държава с 45 милиона жители и разпадаща се икономика, държава, която дължи на Русия милиарди долари. А в случай на присъединяване на Украйна към Русия тя автоматично трябва да забрави за тези милиарди завинаги. В този случай единственият логичен интерес на Русия е стабилен съсед с работеща икономика, чиято политика не се основава на враждебност към Руската федерация.

image

Ангела Меркел, Петро Порошенко и Владимир Путин

 

– Ситуацията в Русия предизвиква безпокойство във връзка с проблемите на цените на петрола, които се отразяват лошо на руската икономика. Хората вярват на Путин, обаче … Дори и руснаците може да не издържат. Трябва ли да се страхуваме от разпад на Русия? Или от вътрешни конфликти? Или от идването на власт на някой още по-твърдо настроен срещу Запада? Трябва ли да се страхуваме от възобновяване на конфликта в Украйна или от започването на нова война, с цел да се събудят патриотични чувства и да се маскират вътрешни проблеми? Кои факори при разсъжденията за Русия обикновено се забравят?

– На първо място трябва да повторя това, което много пъти съм писал за причините за популярността на Путин. Независимо от това, което пишат за Русия, при руснаците днес има много повече демокрация от когато и да било в историята им. Те имат по-големи свободи от когато и да било. И стандартът им на живот е по-висок от когато и да било. И ако техният жизнен стандарт, свобода и демокрация са ограничени по някакъв начин, те не виждат за това вина в Путин. Причината е в агресивната антируска политика на Запада, в санкциите и ескалацията на напрежението. Руското правителство няма причина да „събужда патриотизъм“. От него руснаците имат толкова, колкото ние дори не можем да си представим, и колкото по-голям е икономическият и военен натиск, толкова по-голям ще бъде и патриотизмът им.

image

Бих казал, че Западът сам превръща руснаците свои врагове. Цената на петрола, безспорно, вреди на руската икономика, но не толкова много, че Русия да не увеличи златните си резерви, и не толкова, че руската икономика да се срине. Напротив, точно Западът е в дълбока икономическа криза и водещи икономисти прогнозират в близко бъдеще още по-голяма криза, която може да доведе до спад на долара и колапс на западните икономики. Освен това, самоубийствената миграционна политика създава хаос, разделение и недоверие сред европейците. Загубата на вяра на европейците и американците в тяхния политически естаблишмънт създава заплаха за по-нататъшно влошаване на ситуацията, а правителствата не правят нищо, за да си върнат доверието на гражданите.

– Експертът по външна политика Хинек Кмоничек твърди, че с миграционната криза на карта е заложено съществуването на Европа. И той не е сам в мнението си:  дори и Доналд Туск говори за вероятността от разпад на ЕС, която сега е на своя максимум. Кажете тогава, заплашени ли са Шенгенската зона, еврото и ЕС от такъв разпад?

– Напълно съм съгласен с г-н Кмоничек. Да, става дума за съществуването на Европа и за нейното бъдеще, а също и за нашето бъдеще. ЕС е в ситуация, която веднъж вече съм преживявал: тогава ставаше дума за СИВ и Варшавския договор. Беше ясно, че за социализма във формата, в която съществуваше в Съветския съюз и в Източна и Централна Европа, няма бъдеще, и че системата трябва да отиде в миналото. Тогава аз наистина вярвах, че колкото по-голямо е едно обединение, толкова е по-силно и толкова по-дълъг е периодът на неговото разпадане. Не мислех, че ще го доживея и смятах, че ще минат десетки години на реформи, през които системата ще се съпротивлява, но в крайна сметка ще ги приеме, тъй като няма да има други варианти, и накрая ще рухне. Признавам, че не очаквах такъв бърз колапс.

image

Европейският съюз е в подобна ситуация, но в действителност дори още по-лоша, защото ЕС се противопоставя още по-ожесточено на реформите и до този момент европейските лидери дори успяваха да избегнат каквито и да било реформи. В Европа се натрупват проблеми, които са резултат от грешки, а тя ги решава, като прави още по-сериозни грешки.

– За някои разпадането на ЕС би било катастрофа, а за други – благословия. Смятате ли, че Европа без Ес ще бъде по-добра? Как Чехия ще може да се справи икономически без ЕС? Ще се превърне ли в „руски екстрат“,  както се говори всеки път, когато стане дума за разпадане на ЕС?

– Въпросът за това, кое ще бъде по-голяма катастрофа – дали разпадането на ЕС или продължаването на съществуването му в сегашния му вид – не бива да ни притеснява. И едното, и другото са проблем, но колкото по-голям е стремежът да се избегнат реформи и да се държим за безсмислената утопична вяра във „все по-дълбоката интеграция“, толкова по-лош ще бъде ефектът от срива в края. Обединена Европа започна като проект на суверенни държави, който трябваше да премахне бариерите и пречките пред свободното движение на стоки и услуги, да отстрани бюрократичните пречки в придвижването на европейските граждани. Това беше един много успешен проект, който превърна опустошената от войната Европа, зависима от американската икономическа помощ, в  регион с високо ниво и качество на живот.

image

imageТогава Европа под влияние на идеите на италианския комунистАлтиеро Спинели започна да се занимава с други неща: започна безсмислена интеграция, която трябвало да въплъщава неговата мечта за велика социалистическа Европа. Днес Европейският съюз е по-социалистическо образувание, отколкото която и да е от държавите, членуващи в него, по-бюрократичен от която и да е от държавите-членки и по-малко демократичен от всяка една от тях. Начело на ЕС вече бяха комунисти (и дори един, който е бил член на съветския „Върховен съвет“), маоисти, членове на ултралевите студентски групи  от 60-70-те години, които не считат за приоритет максимума свобода, демокрация и богатство в Европа. Не, на първо място, те са заинтересовани от това, което ние наричаме идеология и социално инженерство.

Ще се превърне ли Европа в „руски екстрат „? Не, няма. Това не е от полза нито за Русия, нито за европейските страни. Ако ЕС се разпадне, това няма да означава „връщане към руската сфера на влияние“ и икономически това влияние всяка страна ще изберете сама за себе си. В това отношение, аз по-скоро очаквам да се засили влиянието на Китай.

– Франция, Великобритания, Дания, Холандия, Унгария, Полша … Във всички тези страни има значителни политически сили, които се измъкват от мейнстрийма на европейското мислене. Те искат страните им да излязат от ЕС и, нерядко, по-тясно сътрудничество с Русия. Трябва ли Брюксел да се страхува от тях? И от кого най-вече?

– Аз по-скоро бих се страхувал от „мейнстрийма на европейското мислене“. Ние не оказваме почти никакво влияние върху посоката, в която ни води този мейнстрийм, но даже и малкото влияние, което е по силите ни, не се използва от нашето правителство, за да не си спечели репутацията на „проблематично“. Това не ни носи никакви ползи, а тези, които определят европейската политика, не се интересуват от нашите нужди, а само от това, което искат те самите. И образцовото раболепие досега не ни е дало нищо.

image

Дейвид Камерън

 

– Либерално-ориентираните наблюдатели призовават за интеграция на максимален брой мигранти в европейското общество, а „ястребите“, от друга страна, предупреждават за опасността от вълнения и дори от гражданска война, която „не-европейците“ ще провокират в Европа, както и от криминални и социални проблеми. Работодателските съюзи смятат имиграцията за продуктивна, но някои икономисти предупреждават, че работните места, особено неквалифицираните, в бъдеще ще станат по-малко и имигрантите ще се превърне в бреме. Така че, ако говорим за миграция, кое е добро за Европа?

– Смятам, че либерално ориентираните наблюдатели са далеч от реалността. Те толкова потънаха в своя идеализъм, че вече забравиха за здравия разум и преценка. Толкова за наблюдателите. Друго нещо са авторите на тази самоубийствена политика и техните послушни изпълнители. Тук не става въпрос само за продължаване на политиката за поправяне на грешките по пътя на тяхното повторение. Тук има нещо по-голямо.  Аз не вярвам, че европейските лидери не осъзнават колко бързо губят доверието на своите граждани и избиратели. Не вярвам, че те не виждат ефекта от своята политика на укриване и изкривяване на обществените страхове, както и че са игнорирали и игнорират тези страхове просто от глупост.

Никога не съм вярвал в теориите на конспирацията, но все по-често си задавам въпроса: провокирана ли е цялата тази криза и дали се контролира от някого? И колкото повече време минава, толкова повече това ми се струва правдоподобно и реално. Все по-трудно ми е да убеждавам сам себе си, че днешната криза не е изкуствено предизвикана и не се контролира от никого. Много малко вероятно е, че само по случайност се правят грешка след грешка, въпреки очевидните последици; че „поясите на сигурността“ са изхвърлени  и че политиците режат под себе си и под Европа клона, на който седят.

image

Тези заплахи вече се превръщат в реалност. Виждаме, че политическото деление на европейското общество, даже и в отделни страни, вече не отговаря на старото разделение „леви срещу десни“. Обществото започва да се дели по други критерии, най-яркият от които сега е свързан с миграцията и нейното въздействие. Старите политически квоти вече не работят и се появяват нови. Това води след себе си много рискове и заплахи, защото, когато се случва едно такова неопределено разделение, има опасност на власт да дойдат екстремистите и тези, които са готови на всякакви прости решения. И тук доброто е само едно: най-накрая европейските граждани се събуждат от илюзията, че съществува някакво си „европейско решение“ и че всичко, което идва от Брюксел, непременно е добро. Въпросът е как да се предотврати злоупотребата с това отрезвяване от илюзиите. И, разбира се, тези заплахи стават все по-сериозни и по-опасни от седмица на седмица, докато Европа отказва да реши проблема с кризата и я изостря още повече.

Превод: Memoria de futuro

Източник: Parlamentnilisty.cz




Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26137913
Постинги: 14322
Коментари: 18384
Гласове: 24921
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930