2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Източник
В четвъртък Арт Кешин от UBS коментира, че търговците се върнуват тези дни повече от всякога.
Read more: http://www.businessinsider.com/art-cashin-greece-traders-cds-middle-ages-2012-2#ixzz1nC3PhflI
В последно време всички се занимават с дефолта на Гърция. Но търговците, с които Keshin е разговарял вярват, че това е само върхът на айсберга.
Най-големият проблем е това, което се случва на пазара на суаповете за кредитно неизпълнение (Credit Default Swap)*. Никой не знае колко е голям, кои са контрагентите и най-лошото, ще доведат ли КФОР-контрактите до това, че много да се разглеждат в качеството на дефолт.
Ето един откъс от служебните записки на Кешин:
Рисковете, които заплашват Гърция при дефолт, заплашват не само нея - в последно време на търговските пазари много се говори за това, че на карта при дефолт на Гърция, заложено много повече, отколкото пишат медиите.
В момента, по-голяма част от обществения дебат се фокусира върху проблема на потенциалното заразяване на банките, защото по-голямата част от публичния дълг на Гърция се държи от европейските банки.
Въпреки това, търговците смятат, че реалната опасност се крие в областта на суаповете за кредитно неизпълнение.
За последните 10 години, суаповите сделки са се увеличили експоненциално. Тъй като това са по същество застраховки се създават в частен порядък, няма ясни статистически данни за това колко са и на каква стойност има такива застрахователни договори за суап. Също така, не се знае кои участват. Двете страни, разбира се, знаят помежду си, но няма официални документи, за това, които са те-няма, следователно, трета страна не може да изясни това.
Никой не знае, колко са суаповите договори за дълговете на Гърция, но се смята, че са много. Банките и другите инвеститори са съблазнени от високите и поради това много привлекателни лихви върху тези дългове. Но също така има рискове, така че е добре да застраховат парите си.
Припомняме, че преди няколко месеца, преговорите за гръцкия дълг се сблъскаха с проблема със суаповете. Ако притежателите са съгласни да приемат 50 цента за всеки зает долара, това ще засегне техните суапови облигации.
Макар мнозина да твърдят, че ако титулярят на облигации се съгласи на до 50 цента за долар, той ще направи доброволно споразумение, и не трябва да доведе до плащането на застрахователен суап.
Но търговците са загрижени, че ако суаповете се реализират на печалба, последствията от това ще бъдат потресаващи. Всичко добро е застраховката, никой няма да възстанови. Това може да доведе до осъзнаването, че всички суапови застраховки са безполезни. Това ще предизвика световно наслояване на дълга. Основните кредитори са в състояние да получат всички пари, които те поискат, докато всички останали "пият студена вода" и няма да получат застраховка. Това е бъдещето, в което "имащите" ще има всичко, което поискат, а всички останали - нищо. Добре дошли в Средновековието.
------------------------
*Суапова сделка-Валутната суапова сделка е договорно съгласие за размяна на валутни потоци в различна валута в размер на номинална сума, която лежи в основата на договора.
Няма причина Русия да налее огромна сума...
10-те най-невероятни бонуса, които се ра...
Educational Technology Today
Арестуваха военнопрестъпника Путин!
23.02.2012 15:09
Това че при дефолт в който остане "Черния Петър" ще изгърми е ясно дори и на Бойко (надявам се). И това че докато не удари дефолта няма как да се знае в кого ще остане въпросния "Черен Петър" също е очевидно - само за автора кой знае защо се оказва изненада. Но третата елементарна истина - че колкото и да се прехвърляш едни пари по джобовете те няма нито да се увеличат, нито да се намалят, очевидно е прекалена сложна концепция за автора. Защото суаповете са точно това - прехвърляне на "бъдещи" пари, т.е. бъдещи вземания от джоб на джоб - т.е. от кредитор на кредитор. И не само това - настина се трупат лихви, но при всеки рисков суап има сериозни отстъпки от номиналната сума, т.е. след всеки такъв суап задълженията всъщност намаляват. Разбира се при дефолт ще се предяви цялата сума, но в действителност загубите за държателите на дълг в момента на дефолта ще са много по-малки от номинала (разликите вече ще са инкасирани като загуби по веригата на суаповите сделки).
Но както вече казах това е математика от областта на втори клас и явно за автора с сложничко да я схване.
23.02.2012 17:04