Със сигурност ви е познато състоянието, когато сте гладни? А може би чувствате, като че ли в корема ви "пърхат пеперудки", както когато сте заедно с любим човек? И със сигурност знаете, колко болезнено ви "стърже под лъжечката" при силен глад. Именно този храносмилателен орган, съгласно последните изследвания на учени, се явява нашия "втори мозък".

Разбира се, става дума, не за мисловна способност, но за не по-малко значима функция на мозъка — хормоналната функционалност. "Вторият мозък" е призван да обезпечава смилането на храната и заедно с това се явява втория по важност център на базовите емоции, такива като гняв, възторг и радост. Те определят ритъма на съня и бодърствуването.

По мнението на Майкъл Гершон (Michael Gershon) от университета в Колумбия (Columbia), автор на книгата "Вторият мозък", стените на жлъчката и другите храносмилателни органи са покрити с мрежа от неврони, общото число на които достига сто милиона. Малкият мозък в нашия корем взаимодейства с главния, в главата, и в значителна степен определя нашето настроение и играе ключова роля при възникване на някои заболявания.

Невроните в храносмилателния тракт израбатват множество типове невромедиатори (вещества, отговорни за възприятието на клетките на нервните импулси), свойствени на главния мозък. Съгласно изводите на учените от групата на Хершон, например, 95 процента то тези медиатори, като серотонин, се генерират в жлъчката. Ако приемем, че това вещество отговаря за оптимистичното настроение, то оттам идва  "жлъчен човек".

Тази невронна система изработва в голямо количество,  така също и ендорфин — протеин, който погрешно наричат "хормон на щастието". Всъщност това не е хормон, макар, че чувството на удовлетворение действително се наблюдава. Именно затова е справедливо правилото, известно на всички жени: "Мъжът, първо трябва да се нахрани и едва след това да го молиш за каквото и да е".

Освен това е доказано, че тези "стомашни" хормони, като кортизол и мелатонин, определят режима на бодърстване и сън и че във "втория мозък" се намира спомагателния център на  чувствителността към болка. Не случайно много органи, например сърцето, сигнализират за своите нарушения, именно, чрез болки в стомаха. Даже простудните заболявания при хората на преклонна възраст се обясняват с проблемите на  нервната и храносмилателна системи, а именно недостатъчното производство на мелатонин.

Но не само хормоналния фон определя нашите емоции. По време на експеримента учените стимулирали стомаха и едновременно направили томография на главния мозък на здрави хора и такива, които страдат от заболявания на храносмилателната система. Оказало се, че в главния мозък на това раздразнение реагират различни зони. При първите, зоните отговорни за удоволствието, а при вторите — за дискомфорта.

Предполага се, че в бъдеще, някои заболявания на стомашно-чревния тракт може да  се лекуват на невронно ниво, — например, синдромът на   раздразнителни черва или гастрит, причинени от прекомерно отделяне на серотонин.

Разкрити са интересни съответствия, които имат отношение към свързани медицински дисциплини. Списанието Scientific American, което представи книгата на Гершон, публикува коментар на професора по физиология, психиатрия и биология в Университета на Калифорния Emermana Майер, който вярва, че задачата на психиатрията в близко бъдеще е да се научи да коригира психосоматични реакции, като се има предвид нервната дейност  не само на главния мозък, но и на втория, "този в стомаха."

Гершон също заключава, че нервните клетки на стомашно-чревния тракт  могат да заменят тези в главата в случай на повреда на последния. "Чревната нервна система е много по-сложна, отколкото тази в гръбначния мозък. Тя изпраща сигнал до мозъка, който изпраща обратно ответен импулс. Нервната система на храносмилателния тракт е отговорен за настроението и с подходяща стимулация може значително да намали депресията, както и е един от факторите за лечение на епилепсия. Необходима е много по-точна информация за дейността на втория мозък за да могат да се лекуват много болести. "

Любов Люлко, www.pravda.ru