Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2010 12:34 - Поставиха паметник на Сталин в музей в САЩ!
Автор: zahariada Категория: Новини   
Прочетен: 1086 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 19.07.2010 12:37


  Майкъл Джерсон | The Washington Post Бюст на Сталин в музей във Вирджиния - мерзост, коята е необяснима. 16.07.2010г.

Смъртта е била основно политическо оръдие на Сталин,отбелязва политическия imageнаблюдател на The Washington Post Майкъл Джерсон. "В 1931 году лейди Нанси Астор директно попитала Сталин: "Кога ще престанете да убивате хора?" Сталин отговорил: "Когато отпадне необходимостта от това", - отбелязва автора. По мнението на Джерсон, Стае смятал убийството за "необходимост" до края на дните си

Днес в Русия почти не може да се намери изоображение на Сталин на обществени места. "Но новичък паметник на Сталин стои на территорията на Националният Мемориал Денят "Д" в Бедфорд, щата Вирджиния, наред с паметниците на Рузвелт, дьо Гол и Чърчил. На табелката е написано, че Сталин е имел привичката да ликвидира своите противници. Да се махне бюста на Сталин, призовава Наблюдателният съвет на графство Бедфорд, местен конгресмен и организацията Victims of Communism Memorial Foundation.
Източник:news.ru Целият текст тук.

Това със сигурност е история, но все пак паметници на масови убиици!?!
Дали уредниците на този музей са чели тази изповед?
 

Автор: zahariada Категория: Политика
Последна промяна: 11.05 09:40
Холокост не е уникално явление и не се е случило само на евреите! Холокости е имало много има и сега. И то непрекъснато. Примерите са много. Преосмислянето е крайно наложително! Иначе, липсата на справедливост в света, ще става все повече.! Ако разгледаме характеристиките на явлението, май си живеем в перманентен холокост! Новите поколения трябва да знаят от какво да се пазят!

Една безмислена и ненужна изповед, която звучи страшно!

Изповед на един луд!

Моят добър приятел Хитлер си позволи да ми направи комплимент, като ме нарече изверг. Това е малко. Чух, да ме наричат “грузинският сатрап”. И това е малко! Защото никога няма точно да бъдат изчислени жертвите на моето управление, причинените мъки и нещастия на обикновените хора.

Откъде да започна? Може би от някои личности, живяли преди мен? Казват, че очите на Александър Велики били с два различни цвята; че Байрон бил с куц крак; че Нерон бил душевно болен; че Наполеон бил дебел и грозен... Чувството за малоценност ги е направило велики. Всички знаят, че лявата ми ръка беше по-къса и трудноподвижна. Това предопредели начина ми на живот. Аз също исках да бъда велик и се борех, за да го постигна. С цената на всичко.

image

Не знам на кого е хрумнало едно време да ме направи свещеник – сигурно на баща ми Висарион, когото запомних като вечно пиян обущар, чиито плесници тепърва щях да връщам, но не на него, а на другите. Не християнство и помирение, а огън и жупел, терор и кръв станаха моето евангелие! Реших, че аз ще подчиня света! Ще го подчиня, без да подбирам средства за това. Чувам тук, че Александър Велики струпал хиляди войници на морето, за да направи проход до острова на град Тир? Аз ще хвърля милиони в затворите, лагерите и окопите, но ще завладея света! Нерон бил запалил Рим? Аз ще запаля света! Така реших, когато прочетох първите марксически брошури и, след като ме изключиха от семинарията, станах професионален революционер.

Фактът, че у мен се зароди стремежът да скривам физическия си дефект, ме направи затворен и мнителен. Тези, които забелязваха това, разбира се, мразех, а тези, които се правеха, че не забелязват – ненавиждах. Едните – защото бяха откровени, но по този начин стъпкваха естествената ми гордост, другите – защото се “докарваха”, но не бяха искрени. Така започнах да ненавиждам всички. Чувството за малоценност ме придружаваше през целия ми живот и аз се заклех да накарам другите да ме признаят за велик, да ме словославят и да превиват гръб пред мен – най-великият, най-умният, най-силният, най-добрият – гениалният вожд на световната революция, бащата на всички народи.

Вбесявах се, когато лениновият щаб ми възлагаше дребни задачи по предстоящата революция, за да проверят качествата ми. За дребни задачи не бях роден! Аз исках да съм вождът! Един след друг започнах да окупирам все по-важни постове в партийната йерархия. А когато взехме властта, разбрах, че е близо денят на моя триумф. Да, наистина самото завземане на Зимния дворец, след халосния залп на крайцера “Аврора”, стана с няколко убити. Касапницата започна после, с Гражданската война. Нашите знамена са червени не от друго, а от реките човешка кръв.

Моите биографи се надпреварваха да измислят легенди. За произхода и заточенията ми, за дейността и затворите, за конспирациите и предателствата... Лозунгът “Вся власть советам!” бе заменен тихичко с указанието “Граби награбеното!”. Грабеха всички. Това е единственият грях, който не ми е приписан след смъртта ми. Аз наистина нямах спестовна книжка – нито в Русия, нито на Запад.

image

Великата революция се превърна във велико ограбване. Лениновите декрети не можеха да спрат започналия масов глад. НЕП-ът не можа да реши проблема, а само позволи да съчиним версията за враговете – кулаци. Разстрелвахме за едва ли не едно укрито зрънце пшеница. Хората умираха. Докладвано ни бе за случаи на човекоядство.

Виждах края на Ленин. Очаквах го. Моето време – времето на Коба – беше дошло! Даже много дълго чаках! Но нямаше друг начин. Народът-сирак френетично и фанатично боготвореше Ленин. Стадата не могат без пастири.

Заменихме крепостническия строй на царизма с колхозната форма на експлоатация... Селяните продължаваха да нямат паспорти. Е, не можехме да ги продаваме както са правели помешчиците, но и самите селяни нямаха право да отидат при друг “председател на колхоз”. Гражданите също не можеха да се местят от град в град. Нужна беше дисциплина.

Трябваше да решавам маса въпроси, а се страхувах, че някои хора може да ме катурнат. Първи сред тях беше Троцки – Лев Давидович Бронщейн – активен участник в революцията, член на ЦК, комисар на войната и флота, организатор на Червената армия и победител в Гражданската война с белогвардейците, автор на идеята за перманентната световна революция. Троцки трябва да бъде изолиран! От Принцовите острови в Мраморно море, през Франция до Мексико! Където и да е, учениците на Дзержински и Ягода щяха да намерят този изгнаник! Свърши посечен от брадвичката на Меркадер – бъдещият Герой на Съветския Съюз.

Следващият бе Киров. Любимецът на ленинградчани? Не биваше някой да бъде обичан повече от мен! Най-удобно беше да бъде убит в Смолни. Просто в коридора до канцеларията му. Никакви трудности. Един по един премахвах всички около мен, а на тяхно място идваха нови и нови, които трябваше да знаят, че за най-малкото провинение или съмнение ще ги последва участта на техните предшественици. Всеки трябваше да донася за всекиго. Така имах пълна информация за това, което става около мен. Хората създават проблеми. Има ли човек, има проблем. Няма ли човек – няма проблем! По-добре е да няма хора, но да няма и проблеми. Ние хора си имахме достатъчно – щяха да стигнат за всичко.

Притеснявах се, че големите строежи изискват много работна ръка, при това трябваше да бъде безплатна. Лагерите трябваше да се запълнят с врагове на народа. Трудът превъзпитава. Така ще си пуша лулата и ще си смуквам от грузинските вина и коняци, а пък армията от поети, писатели, композитори, артисти и кинодейци ще убеждава света, че “няма друга такава страна, където човек диша тъй свободно!” и че ние постепенно ще преминем към мечтаното безкласово общество. На тази вкусна стръв се хванаха много народи, повярвали, че Съветската страна е образец за подражание. Само Чърчил изрази съмнение, като ни сравни с орех, за който не е известно какво има вътре.

Когато Хитлер дойде на власт, реших да блъфирам. Това щеше да бъде най-големият блъф в световната история. Ще помагам на Хитлер до последния момент. Ще го снабдявам със суровини и материали, за да се готви спокойно за своя поход.

По-сетне, когато двете противостоящи една на друга тоталитарни системи се вплетоха в гигантски двубой с огромни, сеещи смърт бойни машини, човечеството настръхна. Кой щеше да победи? До средата на 1942 година това никак не личеше, но все пак дипломатическият ход на Хитлер от декември 1941 г. – изпращането на Рудолф Хес в Англия с мисията да действа неофициално и на своя глава – се оказа един недобре обмислен, неразумен и наивен ход – доказателство, че бившият ми съюзник – Хитлер – върви към провал и поражение. Войната се проточи много дълго. Аз получавах значителна материална помощ от западните демокрации по силата на закона “Наем-заем”, нещо което сериозно допринесе за моята победа. Хитлер не можеше да получава никаква помощ отникъде.

image

Девети май 1945 г.! Аз, семинаристът, вождът на световния пролетариат, съм победителят, великият пълководец, получил скоро след това титлата “генералисимус”. Моята слава се разнасяше навсякъде по всички материци. Заедно с блока на западните демократични държави дадохме нов облик на географията на Централна и Източна Европа. Влиянието на комунизма растеше с всеки изминат ден. По много съдбоносни проблеми, хората от целия свят очакваха да чуят или да прочетат моята тежка и решаваща дума.

Но междувременно, сигурно нещо се беше случило, така че във всички управлявани по комунистически държави, се появиха явни признаци на силно недоволство. Дали руският мужик, в ролята си на солдат, излязъл от пределите на комунистическия “рай” и видял със собствените си очи, че хората от другите страни живеят много по-добре, можеше да стане проводник на разложението на комунизма?

Огромно беше разочарованието ми, когато ненадейно установих, че бариерата, прикриваща същността на комунизма, е смъкната, че в условията на истинска студена война зад мислената желязна завеса комунизмът продължава да тъпче на място, изолиран от съвременния свят, че той не върви напред, а назад – към средновековието, че е изпуснал юздите от ръцете си, че трябва да се оттегли и сам, без свидетели, потънал в страх поради всички злодеяния, извършени към собствените му народи, да предаде Богу дух, без хората да могат да забележат истинските му дефекти и симптомите, довели до физическата му смърт.

Едва сега разбрах колко права беше майка ми, когато, след прояви на непоносимо поведение от моя страна, ме кълнеше с думите “По-добре да не бях те родила!” Майките никога не грешат.

Междувременно, още преди да се види краят на комунизма, Никита Сергеевич Хрушчов, чрез секретния си доклад за развенчаването на култа към личността на Сталин даде началото не само на разобличаването ми като диктатор, но и за разплитането на мантията на комунизма, а М.Горбачов изсвири финалния акорд на комунистическия Траурен марш.

Сега съм принуден да призная, че моите амбиции и пориви през целия ми живот бяха неблагородни и диви. Престъпленията ми надминаха злодеянията на най-известни пълководци и властници от по-далечното или близко историческо минало на човечеството.

Сега се виждам като ловец, облякъл своите доспехи, грабнал тетива и тръгнал на лов за човешки дивеч, но удавил се в човешка кръв.

Не подозирах, че ще бъда не най-великият човек, а просто най-големият престъпник. Не заслужих нищо друго, освен презрението на цялото човечество.

Източникът на записа е неизвестен, но се твърди, че това е изповед на Сталин.




Тагове:   Сталин,   изповед,


Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - АЗ ПЪК....
19.07.2010 13:18
НЕГО И Т.ЖИВКОВ ,ЩЕ СИ ГИ ПОСТАВЯ В ТОАЛЕТНАТА......ЗА ДА МЕ ОБЛЕКЧАВАТ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26124824
Постинги: 14317
Коментари: 18377
Гласове: 24917
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930