Пиратство ли е копирането и публикуването на книги в интернет?

Да подкрепим Борислав Манолов и www.chitanka.info!

Подкрепете:
http://bgpetition.com/chitanka_info/index.html

Тази библиотека е без никакви реклами, без комерсиални цели, всички, които работят в нея, работят напълно доброволно.

 Не се ли чувствате гнусно и безсилни, когато убийци, изнасилвачи и крадци и тем подобни излизат от съдебната зала усмихнати, а хора, които правят толкова много и то напълно безкористно биват наричани престъпници.

 
Приканвам всички да се присъединят към групите във facebook в защита на chitanka.info и „престъпната група”, която е администрирала сайта:

 

http://www.facebook.com/group.php?gid=131916270165946

http://www.facebook.com/group.php?gid=110390522341812

 

Още по темата прочетете статията на Христо Блажев "ГДБОП, чели ли сте Бредбъри?" на адреса:

http://knigolandia.blogspot.com/2010/06/blog-post_24.html


 Пиратство ли е копирането и публикуването на книги в Интернет?

 
В последните години все по-голяма гражданственост придобиха тъй наречените „електронни библиотеки” в интернет. Отношението към тях е от „разпни го” до „осанна”. И ще продължава това, в зависимост от гледната точка и отделните интереси, които не винаги са ясни на притежателите им.

В подкрепа на електронните библиотеки може да се отбележи, че те правят това, което правят обществените библиотеки и нещо повече. И така:

Електронните библиотеки допринасят за равен достъп на четящите до книгите, независимо от тяхното финансово състояние. Това го правят и класическите читалищни, градски, окръжни и национална библиотеки. Според „Закона за обществените библиотеки”, влязъл в сила от 06.07.2009 г. и обн. ДВ. бр. 42 от 05.06.2009 г. обществените библиотеки предоставят „безвъзмездно” основни и специализирани библиотечни услуги, в които влизат и „достъп до собствени традиционни и електронни бази данни и интернет достъп за образователни, социални и научни цели” (чл. 51, ал. 3) и „достъп до външни мрежови ресурси и бази данни; копиране на библиотечни документи; публикуване на издания. (чл. 52, ал. 4, 5 и 6)

Каква е разликата между една обществена библиотека и една електронна такава? Логиката е една и съща – и в едната, и в другата хората четат безплатно книги, без да ги закупуват.

Но електронните библиотеки допринасят за равен достъп на четящите до книгите, независимо от тяхното географско местоположение в момента – нещо, което обществените библиотеки все още не могат да осъществят. В чужбина има в пъти повече българи, отколкото в самата България, за които единственият достъп до книги на роден език е интернет.

Освен това около електронните библиотеки, започнати в началото само от един ентусиаст, постепенно и съвсем естествено се образува групичка от ентусиасти, които започват да помагат с каквото могат – едни сканират и разпознават книги, други превеждат от чужди езици неиздадени още на български език книги, трети коригират текстовете и т.н. Често в електронните библиотеки могат да се намерят книги, които никъде другаде не съществуват под никаква форма, просто защото или са преведени от екипите на самите библиотеки, или са много стари издания, които са библиографска рядкост. Така че електронните библиотеки в Интернет често са по-богати и по-актуализирани. Освен това те са достъпни 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. А достъпът до търсено произведение е много по-бърз, отколкото в традиционните библиотеки.

Друга положителна особеност на публикуването на книги в интернет пространството е, че дава възможност за обратна връзка и връзка с други читатели за обмяна на мнения. Връзката автор – читател  става по-жива, регулярна и перманентна, за разлика от няколкото евентуални представяния на книгата в различни градове на страната. Дава се възможност на читателите да намират „сродни души” – хора със сходни интереси. Хората, които посещават електронните библиотеки, могат не само да теглят книги – могат да открият мнения, коментари, информация за книгите, авторите, преводите, за изданията. Това е прекрасно място да намериш дори книга, за която имаш смътен спомен или информация, задавайки въпрос на другите участници във форумите за книги: „Имаше една книга, в която се разказваше ... и главният герой се казваше... Коя беше?”

И още една разлика между обществените и електронните библиотеки: работещите в обществените библиотеки получават заплати и осигуровки, докато в електронните библиотеки работят ентусиасти, напълно безкористно и всеотдайно, отделяйки от личното си свободно време, от едната любов към книгата.

Явно е крайно време да се направи поправка в закона, който да дава равни права на електронните и обществените библиотеки.

 

На другият край на махалото са гоненията срещу електронните библиотеки. И все заради това криворазбрано „авторско право”.

По отношение на интелектуалната собственост и авторското право има голямо объркване в обществото и умовете на хората. Всякакви мошеници и паразити, които живеят от чуждото творчество, имат интерес да накарат хората да повярват, че "copyright" и "авторско право" са едно и също нещо, или че "авторското право" се противопоставя на "пиратството". Но в действителност не е така.

Тук ще цитирам Александър Долев, който го е казал достатъчно ясно и точно: (http://www.sarakt.org/blog/2008/06/blog-post.html)

„В епохата на Интернет безумието "авторски права" продължава да трови отношенията между творците и почитателите им по вина на издателите. Защото има подмяна на понятието. Нарушени "авторски права" би трябвало да означава плагиатство. Тоест някой ти е откраднал идеята и я е представил като своя. Това наистина е неморално и подсъдно. Но големите звукозаписни, филмови, издателски и софтуерни компании го изопачават, като се опитват да му придадат друг смисъл, че "авторски права" означава да се плати за дадено произведение и то не на автора, а на тях. А те колко ще дадат на автора е отделен въпрос.

Парадоксът е, че не можеш да защитиш например "авторските права" на една статуя поставена в парка. Скулпторът си е получил хонорара за нея, но нима ще искаш такса от всеки, който я погледне? Ако зависеше от "издателите" и това щеше да стане. Ами какво да кажем за библиотеките? Това не е ли чисто пиратство? Срещу символична такса всеки да чете книги каквито поиска без да плаща на издателите? Малоумието на грабителските компании, наречени за удобство "издатели" стига дотам, че се опитваха да забранят и Интернет!

Човешкият дух е свободен и всякакви опити да бъде окован във вериги, били те и цифрови ще предизвиква яростна съпротива. Никакви закони, никакви съдебни саморазправи с "пирати", хакери или младежи дръзнали да свалят от Интернет филм или музика, която харесват няма да спрат стремежа към свобода и свободен обмен на идеи.”

Крайно време е светът да осъзнае, че некомерсиалното споделяне на информация и култура в свободен мащаб не може да бъде наказано. Некомерсиалното споделяне на файлове, информация и култура в интернет, по никакъв начин не може да бъде инкриминирано и потребителите, които го правят, не могат да бъдат съдени за това.

Според  закона за авторското право библиотеките могат да възпроизвеждат произведения без разрешение от авторите и без изплащане на възнаграждение:

Свободно използване без заплащане на възнаграждение (загл. изм. - дв, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

(...)

9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

(...)

§ 2. По смисъла на този закон:

(...)

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "възпроизвеждане на произведение" е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна.

Обикновено авторите пишат преди всичко, за да бъдат четени, и интернет е идеалното място за всички – от прохождащите до известните. Прохождащите и все още неизвестните много по-лесно се популяризират чрез интернет, публикувайки в собствен блог или в утвърдена вече електронна библиотека. А известните автори много добре знаят, че интернет е една голяма реклама за тях. Много известен е примерът с Пауло Куелю, макар и да има все повече и повече такива като него. В интернет пространството Куелю просто няма равен. Негови творби са даунлоудвани над 20 милиона пъти. И от това продажбите му не само не са спаднали, а са се увеличили.  

А ето и историята: През 1999 г. Паулу Куелю се натъква в интернет на руско издание на творбите си с неплатени авторски права. Решава да сложи руския линк в своята уеб страница, тъй като нямал какво да губи - на целия руски пазар се били продали едва няколко хиляди бройки от книгите му. Резултатът бил потресаващ. Безплатното разпространение в интернет на неговото творчество увеличило продажбите в руските книжарници до 10 милиона екземпляра. И всичко това само за някакви си две години.

Куелю е един от най-ухажваните от издателствата автори. Той се радва на милиони почитатели по света, като е успял да продаде 100 милиона книги по традиционния начин - срещу заплащане. Но той е от малцината, които разбраха истинския потенциал на интернет и не се уплашиха от него. Още от 2005 г. той изгражда цялата си "пазарна" философия на издирването на пиратски сайтове, нелегално публикуващи неговите книги. Но той не ги търси за съдебна разправа и баснословни обезщетения, а за да ги насърчи да действат в същата посока. А уеб адресите на пиратите той с охота разгласява на своите читатели, които продължават да растат в геометрична прогресия.

Всъщност в издателския бизнес колкото повече едно произведение е в обращение, толкова повече се продава. Опитът на много издателства показва, че логиката "един пиратски екземпляр = един непродаден екземпляр" никак не е логична. Например да си представим, че читателят (потребителят) Х влиза в една електронна библиотека и си сваля книга. Прочита я и тя толкова много му харесва, че решава да я подари на някого. Но съгласете се, че не можете да подарите купчина листи формат А4! Тогава отива в книжарницата и купува книгата. Какъв е резултатът? Един "пиратски" екземпляр = един продаден екземпляр. Има хора, които правят това няколко пъти и тогава един "пиратски" екземпляр = няколко продадени екземпляри. Но дори и нашият потребител Х да е останал без пари и да не може да си позволи да подарява книги, то той ще говори за нея с близките си, приятелите си, колегите си и рано или късно някой ще я купи или извърши описания по-горе процес (сваляне от интернет-прочитане-купуване-подаряване). Какво става обаче, ако книгата не беше се харесала на потребителя Х? Не само, че няма да си я купи, няма да я подарява на приятели, но и ще я оплюе сред близките си и във виртуалното пространство. Така че ако някое издателство го е страх, че няма да продаде книгите си, защото хората са я прочели в електронен вариант и са се разочаровали от тях, то премахването на електронните версии няма да им увеличи продажбите. Такива опити са обречени на неуспех в днешния информационен свят.

Много от издателствата на запад са наясно с това - освен откъси, те публикуват на сайтовете си цели произведения от даден автор, най-често от поредица, с цел "зарибяване" на читателите.

И не разпространените в интернет книги "свалят" печалбите на издателите. Ако човек се интересува от някоя книга, а няма финансовата възможност да си я купи, просто ще отиде до библиотеката и ще я заеме - абсолютно безплатно! Това означава ли, че и обществените библиотеки са незаконни? Или и заемането на книги между приятели, роднини и колеги също е незаконно?

На всеки разумен човек е ясно, че борбата с „пиратството” във всичките му проявления е предварително обречена на неуспех. Например, независимо от усилията на софтуерните компании, въпрос на минути е намирането на crack или сериен номер в мрежата. Положението с книгите е същото. Какво пречи например да се "разхвърля" съдържанието на библиотеката по безплатни сървъри по света, а в основния сайт да останат само линковете? Нереално е да си мисли някой, че може да се пребори с това. Т.е. не може да се забрани това, което не може да се забрани.

А истинската кражба на интелектуална собственост в мрежата става не толкова често, колкото се предполага. Може би, защото подобна кражба е много лесно откриваема. Въвеждайки една отличителна фраза в някоя интернет търсачка, веднага се вижда дали търсеният текст се появява на друг сайт, под друго име.

И в заключение искам да отбележа, че българинът не е спрял да чете и няма да престане да чете. Но за да чете повече, трябва да знае къде да намери книгите. Интернет все повече ще се превръща в мястото, където можеш да срещнеш търсената книга.

Таня Темелкова
Създадено: 25/06/2010 . 09:30
Източник:
http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=998

Аз съм твърдо за виртуалните библиотеки!

Аз също! Има неща, което не могат да се забраняг. Поздрави!

Не е престъпление да четем, но четем ли...!?
И бъдещето е във виртуалното четене, там са новите технологии!
Поздрави!

И аз подписах петицията, защото не смятам,че талантът е нещо,от което трябва да се печели.Едно време истинските творци са умирали бедни,а днешното си е направо търговия с безценни неща,които са дадени на човек, но не са негово притежание - те принадлежат на човечеството.С интернет талантът ще се върне на своите собственици - това са всички онези,които са способни да го разберат и оценят.

И все пак собственикът на правата решава дали да предостави едно произведение за безплатно ползване. А и при нехудожесвената литература често, за да се създаде един текст, се влагат средства.

Хубава работа, остава да искаме и днес творците да умират бедни, за да можем ние да спестим пари. Това не се ли наричаше егоизъм? Интересно ми е, ако застъпниците на "безплатните" виртуални библиотеки и подобни, ако бяха на мястото на авторите и вместо да спестяват пари ги губеха, как ли щяха да се чувстват. Но, за да се поставиш на чуждо място, се изисква по-високо ниво на обществено съзнание. А, впрочем, библиотеките не са безплатни. И за тях се плаща членски внос, абонамент или подобно.

Естествено, че никой не иска творците да умират бедни. Да бяхте прочели по-добре не само тази статия, но и другите засягащи виртуалните библиотеки. Срещу тяхното съществуване не са авторите, а ИЗДАТЕЛИТЕ. А какво доказвате с това, че библиотеките не са безплатни сигурно и на вас не ви е ясно. Ще бъде ли задоволено вашето високо "ниво на обществено съзнание", ако виртуалните библиотеки имат "членски внос, абонамент или нещо подобно"?

Това е БИБЛИОТЕКА,нали така!?Всяка книга,която се ползва,е КУПЕНА!Това не го забравяйте!Така се попълва фонда на библиотеката!От тук нататък се чете!И дали книгата ще я вземеш в ръка или виртуално,това няма значение!А дали с такса или не,това е друг въпрос!Така че,авторските права са едно голямо недоразумение!Лично аз високо ценя библиотеката на Борислав и често я ползвам!Помагала ми е за предварително запознаване с прехвалени книги,които са се оказвали една нафукана халтура!Тези момчета трябва да бъдат подкрепени!А тази операция по изземването на сървъра е такава простотия,че направо нямам думи!Ама какво да искаш от пишман- политици,дето са във властта за да барат,а не да управляват!То,управлението,иска мислене!"Лапайте,момчета,докато сме на власт!"Така и баба знае,но е лошо за държавата!

А как ще се плаща на издателите?

И съответно на авторите.

Според мен затварянето на Читанка е правилно,полезно и добро дело в защита на авторите.Произведенията трябва да могат да се качват в нета само след изричното съгласие на автрите им.Ако някойу иска да подкрепи литературата да отиде да си купи българска книга,а не да пише глупости по форумите.Такива сайтове като Читанка убиват в зародиш авторите на художествени,музикални произведения и всякакъв друг интелектуален труд.

Извинявай обаче сто процента,че не всички издадени книги някоя изобщо намират читатели.Точно интернет е начин даден автор да стане популярен и да се наложи, ако е качествен автор разбира се.Не знам хората дали са с ниско ниво на обществено съзнание,но ти определено си плод на комерсиалната среда,в която си се появил и развил.Ако един автор го е страх, че интернет ще му вземе "печалбата" сещате се какъв автор е.И в крайна сметка ако се сложи една такса (за да стане като прословутите ви и любими библиотеки) - хората ще я плащат бъди сигурен.Тогава какво ще кажеш? Може би ще поискаш затваряне и на обществените библиотеки??? А най-добре дай да забраним всички книги, та такива като теб да им е по-лесно да си налагат некомпетентното мнение???

Ако един автор иска да се популяризира чрез интернет, нека! Той ще вземе съзнателното, лично, суверенно решение да предостави творбите си за свободно ползване. Но също толкова негово право е да не го прави и да иска заплащане. И тук става въпрос за зачитане на права.

Още миналата седмица! Ще се включа и във фейсбук групите с най-голямо удоволствие! Не съм от хората, които смятат, че има по-важни и по-маловажни проблеми и знам, че всичките трябва да се разрешават по един или друг начин. Но! Много повече бих предпочела първо да се справят с престъпниците дето всеки божи ден ги четем из пресата - прибраха X, пуснаха го, имал бил хемороиди и запек, зъбобол, спшна нужда от масажи! От онези отрепки дето от години тероризират обикновените и нормални хора и показват пълно неуважение към властите, стреляйки n на брой пъти на обществени места! От онези дето сега ние данъкоплатците лекуваме в Пирогов, а те въпреки, че са окрали държавата не са си плащали и здравни осигуровки. Така че господа полицайчета, преборете първо тях, а после „престъпната група”, която на ползу роду поддържа chitanka-та, та да може малкото останали културни хора в България да попрочетат някои произведения, които иначе от години не са издавани, защото не са от най-комерсиалните.

наистина ще си купи книгата, която "нацелва" случайно в Интернет - все пак да четеш през "телевизор" качествена худ. литература ....само ако е нелегална1

Читателят-познавач може да е запознат с новостите в технологиите и да знае, че от доста отдавана вече има т.нар. електронни книги ;). Не мисля, че да си любител на четенето изключва да си маааалко грамотен и в други сфери.

Случаят не е ли същия като в момента.Вие сте написали материал,оформили сте като страница,дали сте му графичен дизаин,включили сте го в саит,платили сте за интернет и може и др.неща.Имате разходи,мисъл,цитати от велики мислители/пр.10 реда преведени от някой,трябва ли да им платите и на двамата.Или имаше книга Мисли и афоризми на Велики мислители и всичките те на са измежду живите.Автора е и преводач или наел такива,ако е платил на тях,на мислителите едва ли,дори и издателя./ако трябва да платите на тях,те трябва да имат договори с организацията Интернет,защитен дизаин,права на разпространение и т.н.,и някой от тях трябва да плати на мислителите.Тогава вие или Читанка имате разход.Изглежда тия асоциации нямат такива договори,а искат да им се плаща просто така защото е има Читанката.Иначе какви права им се нарушават.Читанката си е оформила саита/или уеб-място,незнам/то не е безплатно,ползвала техен тест или автор,но те нямат свой,къде да им се плаща-по домашен адрес,по лична сметка.Те,ако имат сайт,той не е безплатен,проблем.Трябва да се уговорят с Читанка за безплатно представяне с цел запознаване и в случай на теглене,принтиране,съобразени разходи,вслучая минимални.Тя има др. вид дейност и такава по-рано регистриранаЕто вие ми представяте материал,примерно одобрявам,нужен ми е като основа,принтирам,не е записано да не се използва с понаташни цели,препращане,обработки и т.н,лист хартия,диск и готово,няма проблем.Предоставяте ми безплатен материал,дизаин,без регистрация и големи разходи за мен,ползвали сте преводачи,вие решавате,ваш проблем.Е,преводача ви или оформителя или вие трябва ли да ме обвинявате,че съм взел ваша мисъл-10 реда,написъл съм вашето име,а не на преводача и съм продължил със свои расъждения или вашата статия съм изпратил на ел.вестник/чужд/като правилна по въпроса с вашето име без да се интересувам от въпроса-писател ли сте,политолог,социолог,финансист,менъджер и т.н.За такива уточнения имат правото вестника в съотвествие с отсрежната страна блок.