СРЕЩА  С  ГОЛЯМОТО  ИЗКУСТВО

     Изключително талантливият руски музикант, Сергей Редкин, пианист, наскоро сключи брак с нашата пианистка Виктория Всиленко. Така освен в Русия и по света, където той вече вече безпроблемно пътува с паспорта си на гпажданин на ЕС, той се изявява и в България. Той е на възраст към 30 години, но такъв голям музикнт се появява много рядко,  очаква го блестяща световна.

   На рецитала си вчера в залата на кино „Левски” пред малобройна публика той се представи с много сериозна програма, в която бяха включени Първа и Четвърта балади от Шопен, най-великата клавирна пиеса на Шуберт, Фантазията „Странникът” и най-великата руска клавирна пиеса „Картини от една изложба” от Мусоргски. Имам недоразвит вътрешен слух, още съм под въздействие на изпълнението му и настръхвам от вълнение и сега.

   Изпълнението на двете Балади от Шопен бе на нивото на най-добрите шопенови изпълнители като Хоровиц, Вайсенберг, Людмил Ангелов, Цимерман. В Четвъртата балада той така проведе полифоничната част, че извади гласове, които като да чух за първи път. Същото важи и за хорала в тази част. Съвършенство!!!!

  По същшя начин прозвуча и Фантазията на Шуберт. Записът с тази пиеса на Рихтер остава ненадминат, но в изкуството винаги има още. В средата на пиесата прозвучава тема от песента на Шуберт „Странникът” /Скиталец/. Такава тъга има в тази тема, но какво стана нататак. Темата се провежда след това в мажор, като странникът да поглежда на живота по различен начин и поема по нов път, устремен към нещо, по-добро, достигащо до мощ, едвам възможна за провеждане от клавира. Фантазията завършва с четиригласна фуга. Тази форма възприема по-късно Брамс в неговите Вариации на тема от Хендел, където той прилага двойна фуга на три гласа. Велики хора!

    Пиесата на Мусоргски, Картини от една изложба, Редкин представи за първи път. Такова зряло изпълнение обаче съм слушал рядко, аз имам  специално отношение към тази пиеса. В нея има две много трудни части, Танцът на новоизлюпените пиленца и Пазарът в Лимож. Никаква трудност в изпълнението не се усети, само музиката. Аз има любими пиеси от този цикъл, напр. Волската каруца /Бидло/, която пътува бавно, чуват се стъпките на воловете, прозвучава полска народна песен, стъпките затихват на по-високия тон, в очакване на последната стъпка, но тя не се чува.

   Нали си е руснак Редкин, а в руската музика има много камбани, в последната част на цикъла, Киевската катедрала в залата зазвучаха камбаните на катедралата, свързани с темата от Разходката между картините на Хартман.  Академията завърши...

  Още нещо за Редкин. Неговото изпълнение на 6-а и 7-а Соната на Прокофиев са равни по художесквена стойност на тези на Рихтер, на когото те са посветени.

  Интересното за Редкин е, че свири в дома си твърде малко, предимно той гледа текста, което обяснява изключително високото му ниво на музикант. Първо всичко е наместено в главата му, запомнено, вторият етап е да влезе в ръцете, в пръстите му. Това говори, че като музикант той е универсална личност, която би се справила отлично и на друга позицция, напр. диригент. Работата на диригента е да чете и учи  партитурите, като понякога си помага с пиано.

   Рядко се раждат такива таланти. Дано да остане семейството в България и от тук да бъде канено по света, а не както обикновено постъпват руските съвременни големи музиканти, които се установяват някъде по света, най-вече в Лондон и от там предприемат пътуванията си към световните сцени.

   На добър път на блестащия пианист и отличен музикант Сергей Редкин!

    Този постинг посвещавам на тези, към които „хвърлих ръкавица” но те запазват компетентно мълчание по темата в постинга ми: http://planinitenabulgaria.blog.bg/lichni-dnevnici/2020/09/14/chast-ot-intelektualcite-ni.1727484