Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2020 14:37 - МУЗИКАТА ОТНОВО МЕ СПОХОДИ В ТРУДЕН ЗА МЕН МОМЕНТ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 667 Коментари: 2 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

     Този постинг посвещавам на трънчанките, като ще изтъкна мотиви:

      Здравият климат на Трънско е привличал в миналото много неизлечимо болни чужденци, предимно ирландци да се заселват по тези земи с надежда да оздравеят. След оздравяването на част от тях, те не са се завърнали в родината си, а останали тук заради климата и се оженили за трънчанки, които хем са красиви и работливи, хем са аклиматизирани да издържат на изключително трудните природни условия по Трънско, полюсът на студа в България. Трънско-ирландската смес е видна и днес. Та е по-забележима при жените, защото те носят коса, при вдоста от които косата им е червеникава както на ирландките. Като познаващ този край цитирам селата Трънска Банкя и Петачинци, но също Ерул и Ездимирци, където половината жени са червенокоси. Само където не говорят ирландски език. Но сигурно притежават някакави генно им черти то ирландската култура, което им дава възможността да се изявяват като поетеси, художнички и др.

   За специалиста разкриването на този тип жени е работа лека, дори да не ги е виждал, а само да е прочел нещо от тях. Но осветляването им не се препоръчва, неппредвидимо буйната по кръв трънчанка как ще ти отреагира....

   На трънчанките, с предадена им генно част от европейстата кулура, посвещавам този музикален постинг.

 

МУЗИКАТА ОТНОВО МЕ СПОХОДИ В ТРУДЕН ЗА МЕН МОМЕНТ...

 

   Имам култ към разни неща като камъка, дървото водата и др. Докато накрая след „борба” с четири прекрасни камъка с форма на кръгъл хляб, към 200 килограмови, се оказах с три хернии. До този момент се мислех за железен и че никога нищо такова не е възможно да ми се случи. А то се случи докато ги прекалвах с ръчната количка, при което трябваше да преодолея и наклон около 70 м. по вертикала. Точно след 7 дни ставам на 76, една такава „борба” вече не ми отива, но имало глава да пати.

   Преглеждаха ме, подготвяха ме за операцията, вараха ме в операционната, но се наложи да чакам десетина минути, а там е доста студено, а пък аз напрегнат – за първи п ът в живота си ще преживявам такава интервенция.

   И в главата ми нахлу прекрасната хорална тема от Третата част на Сонатата ор. 111 от Бетховен. Господ ме е дарил с вътрешен слух, доста несъвършен, но в случаи като този ми помага. През ума ми преминаха - мога да кажа, прослушах - първите три вариации, започна четвъртата с нежната мелодия в триоли, при която си представям, че съм в огромна категдрала с купол,а в купола лети гълъб, символаа на Светия дух. При баховата символика гълъбът е представен с музика в триоли, движението на крилата му и това ме прави особено чувствителен, когато чуя такъв метрум, а в случая вариацията е на хорална тема. Гледам в тавана на операционната, чувам на ум вариацията божествено нежна музика - в която има един момент като че гълъбът престава да лети и каца на едно от прозорчетата. Дойде една сетра до мен, отвъртя една кранче към авоката ми и ...музиката престана. След 4 часа, когато операцията свърши и се събудих от упойката, музиката вече я нямаше. Над мен имаше едно младо лекарче и една сестра, които ми казаха да не се безпокоя, защото физиологията ми била като на 20 годишен и ще ми мене много бързо. Попитаха да ми сложат ли обезболяващо, но след този комплемент, казах, че не искам и се наложа да изтърпя доста силни болки.

   Прибрах се вече в къщи и първото нещо, което направих бе да си дослушам Сонатата оп.111, която сестрата с упойката ми прекъсна когато гълъбът кацна на прозореца, но и и да чуя квартета на Бетховен оп. 132, в който бавната част е наречена „Благодарствена песен към Бога от оздравяващия”. Бетховен по онова време пътува с открита каруца, простудява се и пише таза част след като оздравявя. За жалост, този това му пътуване се повтаря и след втората си простуд той умира, създавайки още само 3 опуса...В момента съм с 20 години по голям от него, бблагодаря на Господа.

   Сега като се замисля, музиката на Бетховен ме е съпътствала през целия си живот, а благодарение на вътрешния си слух аз мога да чувам части от нея когато съм дирии по планините на България. В последния случай на хирургическия стол, където можеха да ме оставят да си дослушам Сонатата, оставаха още само две вариации.

  В този постинг ще приложа линк с и квартета на Бетховен, наречен Благодарствен, а къщо и трите му последни сонати. Не е красиво да се казва, тази соната на Бетховен е по-хубава от някоя друга, защото всичките са различни, но според мен обективна е преценката, че последните три соната на Бетховен и предхожащата ги с Голямата фуга са най-великите му клавирни сонати. Те са плод не на гений, а на разум, какъвто човек не може да си представи. Аз пък не мога да си представя живота си  без музиката на Бетховен.

   По няколко думи за тези три сонати:

   Сонатата оп. 109 не влиза съвсем в стандарта за сонати. Тя е тричастна, като първата част е в ми мажор, а втората е в ми минор. Третата част с вариациите е в основната си тоналност. Тази соната ми напомня за сонатата на Моцарт, наречена „С еничарския марш”. Тя започва в ла мажор, втората част е също в ла мажор, а третата заочва в ла минор /!?!?!/. Каквото си искат правят великите творци....

   Сотаатата оп. 110 на Бетховен е отново в три части, като тежестта е изтеглена в третата част. В нея има две скръбни арии и две тригласни фуги, права и огледална. Чувайки един тон от тази соната, пред очите ми се появава един от портретите на Бетховен с бяла якичка, възрастен, без зъби, но с поглед, който те пронизва. Когато е писал тези велики творби той е бил вече и съвсем глух.

   Третата от тези сонати е дори двучастна. Започва мъжествено, но така не му отива – Бетховен е в края на жизнение са  път - и мисълта му тръгва философски. Втората част както и в оп. 109 е тема с вариации, възлюбена форма от класиците. Хайдн има в една от симфониите си Анданате с вариации.

   Ще поместя линк и Благодарствения квартет, той е още по-сложен като музика от тези три сонати.

    Този постинг съдържа много сложна музика, но и немузикантите могат да усетят красотата и въздействието й. При мен положението е различно – музиката е част ото живата ми мече почти 70 години и никога не семе се разделяла. Ето, в този труден момент, в операационната зала - тя отново ме споходи и ми даде сили и увереност, че всичко ще завърши добре и проблемите и болките, които имам сега, ще отминат скоро...

 

   Аз не съм музикант, но познавам доста добре творчеството на Бетховен и съм го описал в блога ми не като музиковед, а как то се е отразило на формирането ми като човек. Защото – отлично осъзнавам – ако не обичах така музиката, щях да съм съвсем различен. Прилагам линк от този ми труд и с увереност казвам, че за тези, които имат интерес към творчеството на Бетховен, той ще им бъде от полза. Разликата в случая е, че съм разделил живота на Бетховен на четири творчески периода.

 

http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2014/04/29/chetirite-tvorcheski-perioda-v-jivota-na-bethoven.1260955









Гласувай:
7



1. stela50 - Прекрасен постинг, Коста...
16.02.2020 20:16
Благодарности.
Музиката е вълшебство и наистина помага в трудни моменти.
Изпълненията са възхитителни!
Здрав да си, пожелавам от сърце!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Ако добър човек пожелае на някого да оздравее,
16.02.2020 20:53
stela50 написа:
Благодарности.
Музиката е вълшебство и наистина помага в трудни моменти.
Изпълненията са възхитителни!
Здрав да си, пожелавам от сърце!


той оздравява със скорост, съизмерима с тази на ракетите на Путин.
Написах още един постинг на тази тема, малко по-широка от здравословния ми проблем
Благодаря за интелигентния коментар!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188657
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031