Ти казваше, че няма невъзможни неща и аз ти вярвах.
Но сега съм толкова слаба...Дали защото съм просто жена? 
Или защото със шеметна скорост преобръщаш край мене света и ме караш да стена, дори да крещя пред абсурдността на тези неща. Тези до болка познати, изстрадани и сънувани, от незнаен художник в сърцето рисувани, тези така невъзможно възможни неща!
Пред които аз плача...