Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2020 06:36 - АМЕРИКАНСКИ ЗАПИСКИ - 12
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 818 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 18.01.2020 06:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                                                                                                П О С В Е Т Е Н О:

   Въведение:

   Този постинг ще е малко тъжен. В него ще покажа как примитивизма /според мен/ държи в смъртна хватка духовността, подобно на булдога гърлото на Белия зъб от романа на Джек Лондон. И ако в романа временно физическо спасение за Белия зъб се намери,, то в случая сега ако някой си мисли, че духовността отново ще се завърне в живота на хората, нека му припомня едно предупреждуение от вътрешната страна на един ужасен вход, където вече сме влезли:

     Надежда всяка, вие тука оставете!

     Тези черни мисли ме връхлетяха в Америка, където замислих този постниг, но това, което ще напиша важи за всички зържави по света и се приема като нещо естествено, като негово „развитие” - за път по стълбата, която не води нагоре.

    А сега по същество, както казват юристите:

 

  Американецът, понеже е много „интелигентен”, ползва някакви домашни прибори, мебели и др. необходими за домакинсвото му вещи, докато  на пазара се появи нещо ново, модерно, според рекламата – страхотно. Добрата финансова обезпеченост на средния американец му дава възможност да подържа в изрядно състояние външността на имота си, на инсталациите, да кара автомобил само докато е в гаранция, след което го връща на банката и го сменя с нов, но също така и да подменя мебелите си. Младото американско семейство не подменя мебелите си веднага, защото голяма част от тях са получени от родителите им, което означава, че те имат история, свързана с рода, със семейството, че те са част от живота на родителите им, защото са свързани с него. Старите мебели са красиви, като голяма част от тях са изработени ръчно. Много от тях са весени от различни държави и са в техния стил. Поради това по тях има уникални дърворезби, защото не са работени в цех с машини, програмирани да израбатвота определена еднотипна продукция, която може да да бъде и много грасива, но мебелите са еднотипни. В мебелите, правени от майстори поеденично, майсторът е вложил сърцето си, душата си. Направеното от него е единствено в света. Друг не може да направи същото, ако пък майсторът направи още такива предмети, произведениея на изкуството в някакава степен, те, ще са подобни, но не и същите. Единствен майсторът ще си ги познае. И ако след години ги  види, ще спре пред тях, ще ги погледне с обич и задоволство от труда си.

   Същите такива изящни домакински вещи са и тези от кованато желязо, особено ако са направени ръчно, което отново означава, че те са уникални. Нито температурта, при която майсторът ще огъва желязото за следващата маса или поставка за нещо ще е точно същата,  нито желязото ще е същото, не е въможно да се напавят ръчно два еднакви предмета на изкуството. Те само ще си приличат, единит ще бъде по-красив. По-красива е и едната от близначките.

  Аз имам култ към дървото и се заглеждам в дървените предемети, изработни  по времето, когато е имало майстори, обичащи работата си, работещи върху тях със сърце и душа.  Заглеждам се и в железните произведения, чието място е сред предметите на изкуството, но там отношението ми е друго, защото макар да работя с желязо - силен съм в тази област когато трябва за правя конзоли, опори, много здрави работни маси, егажерки, стави за приплъзване при разлики в темрпературите и всякакави сглобки, измислям опорни, стабилициращи и други конструкции, но да създам някакав красив предмет не мога, липсва ми работилница. Има обаче спомен. От много силен образ на железар - човек с особено излъчване, панираш се когато разговаряш с него на амтогарата в Троян преди много, много години си кухих маша. Не, че ми трябваше, имам си достатъчно на вилата, но тази бе предмет на изкуството. Като магнит ме привлече и излъчването на майстора, неповторим образ. Това излъчване се появява винаги, когато посегна към машата му. А какви неща предлагаше! Носих машата по Троянския Балкан стотици километри, не я изгубих. Ползвах я за украшение. След години, когато направих допълнително отопление в апартемента ни на дърва, започнах да използвам тази маша. Тя е прекрасна. Към нея обаче има една халка, която може да събира машата при транспорт и тя та бъде хомогена. Тази халка ми пречи. Да я премахна обаче, да разваля замисъла на майстора – таково нещо не смея и да си помисля. А и халката как е напавена!

   Продължавам с американците:

   Живеяг младите някоде, идват при родитерите си понякога, родителите им по някое време почиват. Всичко, останало от тях за младите, „прогресивни” американци, навлезли с мощ в модерния живот за тях е боклуци, които трялва да бъдат изхвърлени от дома на родитеите им, а жилището – продадено. И така шкафове с дърворезби, маси в комплект с уникални столове с с.дърворезби -  всичко това се изфъргва. Изхвъргва се и всичко, което е напр. тежко, каквото са масите от ковано желязо, огъвано и оформено неповторимо красиво. Неповтроримо, защото е изработено ръчно. Вместо тези „простотии”, според новопредставените в обществото американци, вече големи, без родители, за тях губят стойност Стари работи, просташки, от дърво или желязо, такиви красиви преедмети има сега от пластмаса. Пластмасовите мебели са евтини, можеш да си ги сменят, от пластмаса под налягане само бебета за сега не шприцват.

  Изхъргването на тези простотии от дома на починалите родители от товопредставения пред обществото модерен американец, техен наследник, става на улицата в определен ден, в който други, търсещи красиви предмети или някави необходими за домакинството им такива ги вземат за да ги ползват. Меижду изхвърлените предмени има напр. касети с вино, може би 50-100 годишно. Желаещите да си набавят такива вещи стават все по-малко, заото амереинците стават все поцбогати и на улицата остават планини от предмети, част от които произведения на изкуството.

     На тази осова в САЩ има бизнес, изразяващ се в следното: Обаждаш се на някакъв телефон, че имаш домакински предмети за изнасяне, идва представител на фирмата, оглежда. Ако се касае за откровени боклуци, ще си платиш курса. Ако има годни за употреба неща – нищо не плащаш, а предметите отиват н център за сортиране и отправяне по магазини за стоки втора употреба.  Така стана, че влязох в такъв магазин в гр. Вентура, докато се налагаше да чакам. Разгледах само дървените предмети и излязох удивен от това, което видях. Думата удивен е слаба, има друго онятие, хампи.

   Имаше шкафове с всякакави размери, с разкошни дърворезби, правени ръчно, нощни шкафчета, столове, всякакви маси, дървени предмети за украса. Имаше и крачни машини SINGER, чисто нови, на които машината се прибираше под плота и ставаше маса, а каква чугунена решетка имаха тези машини! Някои бяха много стари, друг по -съвременни, не мога да опиша красотата им. Имаше и прерасни ралотещифстенни часовници в нървети кути, някои големи колкото мен. Видях една мааса, по-красива от която не съм виждал никога. Плотът й бе елипса с диаметри 0, 6 м. на 1 м, висока 60 см,  в средата на която имаше отвор за стъкло, но то липсваше. До нея имаше още една със същата височина, но по-широка, като стъклото се състоеше от две половини, краката обаче бяха различни, огъвани.  Друг акъл е дошъл на майстра, явно правил тези две маси. Стъклото от долната страна бе направено с шарки, изразяващи ваза, обвита от змия с глава наклонена към отвора на вазата.

   Очите ми останаха в малката маса, която бе без стъкло, но не е проблем да се направи ново.Такава красота на елипсата, такива красиви крака, не извити при пропарване, а в резултат на изрязване на дървото за да се определи формата им, цената й бе 14 долара. Да се пренесе обаче този шедьовър до България няма начин. А от какво красиво дърво беше -  жълто с червеникави жилки. Красивите крака на масата и сега са пред очите ми.

   Някаква семейство е имало тези две маси, животъ им е минал покрай тях, сега децата им са ги изхвърлили като л.боклуци, заменяйки ги вероятно с пластмасови. А тези предмети са като жива материя - в тях има част от душата на майстра и на родителите на новопредствените пред американското общество вече възрастни американци, защото като на човек починат родителите му, той става възрастен, идва неговят ред. А той е поел по нов, съвръменен път, според него прогресивен, в крак с времето, бих го нарекъл на бездуховността, защото с изфъргването на тези боклуци според него връзката с духовността на родитеите му се прекъсва.  Такъв човек става лесна жертва на опростачването  от електронните мрежи, на манипулация. Още по-тъпо и бездуховно ще бъде и поколението му, ако такова има, което ще гледа от него и ще затъне в още по-безсмислен и бездуховен празен живот. Тези пристигат вечер с колата си, натоварена напр. с пет торби с ядене, а сутринта изхвърлят. От къдеъде ли е напуснало дома две торбли, не досещам. И какво остава на тези хора – освен наркотикът или алкохолът, не виждам какво друго ще ги заинтересува...

   Истина е, че има разлика в поколенията. Сега, почти на възрастта на Хайдн /77/ считам, че родителите ми бяха по-качествени хора от мен, аз обаче съм по-образован. Това дължа на новите информационни технологии, на възможността ми да пътувам, разбира се и на някои специфичмни качества, различни за всеки човек. А родителите ми преживяха две войни. Взел съм доста от тях и от тяхното поколение, харесва ми и част от поколението след мен, което ценя ако ме надвишава по интелигентност. С дрънчащите като празни рейки не осъществявам никакви контакти. Затова съм изтъкан от противоречия, намирам трудно равновесие, но пък принципите ми се непоклатими. Към поколението след мен съм особено внимателен, дори то да мисли по начин, който не само, че не ми харесва, но и счииам за неправилен.  Единсвеното ми желание е да му помогна, ако по дадеен казус или тема наистина съм по-разумен. Да получавам некомпетентна критика от поколението след мен, в смисъл, че разбиранията ми по тема, по коато съм компетентен са стари подсещане, че са глупави -   уподобяам на поведението на американците, които изфъргват красивите предмети, защото те са съвременни, модерни хора, които предпочитат пластасата вместо дървото и желязото - материали, излъчващи красота, рпавновесие, спокойствие, вдъхновение.

   Отношението към тези предмети на изкуството, съпътствало предишното поколение от следващото, е подолно и на отношението им към изкуство, за което правя същото сравение – Белият зъб, захапан от булдога, който мести захапката към гърлото му. Компетентен съм в музиката, там става тече същият процес. Хубавата музика е трудна за пазбиране, за нея трябва подготовка, за да разкрие тя красотата си. Непритежаващите тази подговка наподобявам на наследниците, изфъргващи красивите предмети на родителите си, за да ги подменят с пластмасови, а да вме критикуват, че с изискванията ми гъм музиката аз съм пречка по пътя за обичта към нея, това сравняман на непочминалиоще американци децата да им редлатат или ори да ицхвърлят крадивине им предмети, сред които е мина живота им още докато са живи. И валят предложения за смяна нахтези ценни предмето.и с модерни, пластасови, което е все едно да си Bаachkenner, а да ти препоръмват да слушаш стари италиански опери, изгубили значението си с времето, защото и други така плавят.

    Свързах две теми,но ги считам за сродни, а колкото и да не ми харесва, за норвален считам процесът на оппостачване на мовечесгвото. Това е процес, развиващ се по естествен начин в богатите страни и дирижиран в страните примати, начело с кълмчии, заподмятващи ракети. Ако обаче един тамо интелектуалец се поддаде на този процес и то само в една облласт на изкуството, аз ще бъда много разочарован в него.    

    Отново припомнам за надписа „Надежда всяка, вие тука оставете!”

    Разликата между времето на Данте и сега, когато със самолет можеш да достигнеш всяка точка на земята  е голяма. Днес светът е глоблален и ръзможността която той ни дава е унеална:

   Този надпис можем да го напишем навсякъде, едва ли има място, където той да не прави мисъл...

   А въппосът, който поставям е:

   Мястото на интелигенцията в този глобален свят .

      Лос  Анжелес

 

 

 

 





Гласувай:
5



1. rosiela - Коста,
18.01.2020 16:25
пък качи някои снимки на модерна пластмаса мебели, та да се обогатим и ние по американски. Така де.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Такава простащина не върви при нас.
18.01.2020 23:56
rosiela написа:
пък качи някои снимки на модерна пластмаса мебели, та да се обогатим и ние по американски. Така де.


Има обаче нещо друго - каква е тази технология на шприцване и огъване на полуизстианалата пластмасана, за да постигнат технолозите и майстротите на нестандартни ивструменти такъв връх. Давам и пример - обувки за кукла барби. Не по-дълта от см. е обувката, но по нея личан космите от кожата на животното и връзките. Токът е като игла
А масите, столовеве ткъм тях с размери за деца на всички върасти са унакан на кича. Изглеждат досущ като истински, а са пълен боклук, бих казал еднодневки.
Този живот, който живеят американците хич не ми пасва, не се радвам ина играчките им. А играчки имат всякакави, преобладават електронните с дистанционно управление. ННай-високотехнологичните жобаче са в сексмагазините, изпреварвайки технологично военната испътникавата технология. там са големите пари, защото връзките мъже-жети са в криза. Да си мъж е трудна работа и много мъже се отказаха от тази си позиция в живота...
цитирай
3. planinitenabulgaria - Постингите ми за Америка са доста интересни,
19.01.2020 18:18
съжалявам, че почти никой не ги чете. В този постинг съм описал промяната в съзнанието на новопредставеното пред обществото на Америка вече порастнало поколение, в което вклрючвам и преселниците от България. Загатнал съм таактично какви какви ценности има това поколение, какво е отношението му към културните останки от близкото му минало, какво са взели от ценностната система на родителите, опитали се да ги поучат да живеят както тях. В момента като да ми диктува някой писмото на майката на Брамс, необразована, но изключително интелигентна, което хму изпраща като норми за живот във Виена, когато той се премества, защото в Хамбирг не може да намери работа. Отговорът на Брамс на това писмо идва след десетина години, Реквиемът.
Днес животът, пазарът, улицата - това е натискът, на който те са се поддали младите, стигайки до там, да считат живота на родителите си за глупав, празен, останалото от тях - боклуци, с едно изключение - това, което може да се продаде. И при нас е същото, давам пример със западащите вилни зони, където къщите, строени с толкова любов от родителине на новопредственото пред пазара поколение се рушат. Прчината е ясна - след като родитлите починат, наследниците задават на някой търговец наа недвижими имоти въпросът:
- За колко може да се продаде туй нещо?
Размерът на цената обикновено не удовлетворява наследниците, следва изоставяне на имота, ограббването му от циганите, разруха. В Америка този процес протича по различен начин, но в основата си е същият - предишното поколение е било глупаво. Постингът свързах и с една неппемерена, непремислена и неправещи смисъл забележка към музиката, която считам за велика, неппеходна, а също и създадената по-късно хубава музика. Упрекът към мен - принадлежа към предишното поколение по отношение на музиката, а подтекстът - преча на новопредставеното поколение по отношение на възприемането им на музиката.
Упрекът в случая към мен е жесток, но аз умея да прощавам, когато някой недоразбира какво казва...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181894
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031