Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2019 09:25 - За черните и белите ангели...
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1638 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Неотдавна гледах документален филм по телевизията за племена в Африка, живеещи и днес по съвсем прост и напълно естествен начин. И се замислих за това колко огромна е бездната между нас и тях, в наши дни. Така наречената цивилизация... Нещичко дава, разбира се... Но колко много отнема! Всеки върви в своя път (и лично, и общо - като раса, като народ и общество) и не може да се каже - това е добро, а онова - лошо, но все пак... Ние сме толкова по-обременени, толкова по-напрегнати и натоварени, че е цяло чудо как издържаме и толкова колкото издържаме в днешно време.

Например... те се хранят малко, с проста храна, но пък "лишена" от модерните консерванти, Е-та и прочие. Спят заедно, прегърнати, деца, възрастни... Никой не се притеснява, че трябва да отделя детето от себе си и ако не го направи, то значи се е провалил като родител. Никой не гледа телевизия, не слуша радио, не научава какво става по света, не се стресира и психира с мрачни новини и още по-мрачни прогнози за бъдещето... Вместо това гледат, представете си, Огъня! В топлата нощ... Заедно... Децата спят заедно - по няколко накуп. Така различни от нашите бели ангелчета, които са отделени, най-често, всяко в своето креватче, с много играчки и вещи, но сами... Без компания, често без друга Душа, с която да обменят... детска енергия. И едните, и другите деца обичам и са прекрасни, не ме разбирайте погрешно, моля! Черни и бели ангелчета... Такива са!

Да видим какво още нямат... от подаръците (в кавички) на цивилизацията:
- нямат данъци, дето били неизбежни като Смъртта - НАП, КАТ и прочие абревиатури, от които му писва на човек понякога (да ме прощават работещите в тези институции, не искам да ги засегна);
- болници, бели стени, мрачни сиви лудници, лекари, част от които са търговци... на "здраве"... за ужас на болните, попаднали при тях, които у дома, често пъти, биха се справили достатъчно добре с болестта си;
- кредити, скъпи имоти и вещи, които да обслужваш... Да, ставаш им роб много често!
- купища съдове след всяко хранене и купища пране всеки ден или през ден...
- училища с голям риск от насилие, университети с корупция...
- наркотици, проституция, порнография, отвличания, трафик на хора - цели "индустрии", за които парите значат много повече от човешкия живот - повече от чудовищно...
- бързи коли и още по-бързи катастрофи, често с фатални последици за пътниците и техните близки...
- оръжия... (като нашите, западни "достижения"!)
- атомни бомби и заплахи...
- градски транспорт и смог, задръствания, бързане, чувство за загуба на време...

... Мога да продължа... Да продължа ли? Май стига толкова.
Да, има лъвове при тях, жажда понякога и по-труден достъп до вода или лекарства, ако са им нужни (макар че имат техни си, по-добри, вярвам)...
Ами... Техния стрес срещу нашия... Ясно е кой колко и как е обременен.
Ние не можем да спрем своя път. Тръгнали сме напред, с много мислене, спорове, разум (понякога в кавички)... и куп условности и ангажименти, които често са излишни, неестествени и ни вгорчават живота. Но те гледат звездите, като хората в древни времена... истински и непосредствено - нашите черни братя и сестри... А ние сме вече Там, по някакъв начин - присъстваме, но през скафандри и апаратури... и най-вече - далеч от топлината на Майката Земя. Там, в студа... И тук, в нашето общество е малко студено... Дано се справим. Дано издържим. И поне децата ни да се стоплят... Белите ангели...




Гласувай:
3



1. tera - Здравей,
18.11.2019 09:36
нека не идеализираме примитива, сигурно изобщо не им е лесно, те са абсолютно зависими от природата и стихиите. Всеки еден е борба за оцеляване, докато мие сме раглезени и сме загубили връзка със Земята, тоест със същността си.
Спомням си преди години гледах в един германски музей експозиция за различни племена и това, което ми направи най-силно впечатление при една изложба беше, че когато почине член на племето бива изгарян заедно с всичките му притежания, които сигурно не са кой знае какво, за да бъдат "наследявани", но все пак човечецът си ги е кътал приживе. Тогава си помислих - гледай колко мъдро! Никой не трупа излишни неща, сигурно са мо най-необходимото пък накрая и то - в огъня. И никой приживе сигурно не му завижда за вещите, знаят колко преходно е всичко.
А нас консумацията ще ни ияде главите - трупаме какво ли не. Има хора, които купуват ненужди за тях неща само защото са на промоция. Една колежка ми разказа за техен роднина затънал в дългове, но в къщата му била като в склад - перални, тлевизори, прахосмукачки - по няколко броя, защото "може да потрябват" за тях ли, за подаръци ли - не разбрах, но си е страшно направо толков ада те обсеби вещоманията.
Но да се върнем на племената - ако се чувстват щастливи значи всичко им е ОК, както и всички останали "цицилизовани", но последните все искат още и повече, ерго - трудно им е да бъдат щастливи.

цитирай
2. candysays - Така е, tera!
25.11.2019 10:20
Благодаря ти за коментара! Хубава седмица :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4282448
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...