2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 466 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2019 15:54
Останки от Голяма Адрия в планините Телец (Утрехтски университет) ОPosted on May 15, 2017 by elcabron7
https://elcabronblog.wordpress.com/2017/05/15/%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%ba/?fbclid=IwAR1pc3JgF20mREffe6KbZrE9S1Uxd2bra7Bi_qU7eRUZIgbtbx5ZIUAZLss
Единственият стол стоеше в самият ъгъл на квадратната стая. Масивната дървена маса стоеше пред него, долепила захабените си ръбове по стените, създала белези по червената боя от постоянното местене. Архитектурна грозота, създаваща фалшиво чувство за сигурност на персоната затваряща се в този импровизиран затвор. Последните лъчи на деня мързеливо се движеха по прашният под. Слънцето падаше все по-ниско.
Когато слънцето е залязло над погледът ти, но все още озарява далечният хоризонт. Моментът,в който и последният лъч под краката ти изчезва, но един поглед към небето ти напомня, че все още е там. Че краят е гледна точка. Избор.
Последният ден, тъй дълго чакан, най-сетне дойде. Всички си бяха заминали. Беше сам.
Мислейки над миналото – това, което ще бъде.
Над настоящето, това което е.
И над бъдещето. Това, което е било.
Във вечността, където няма време. Нищо не може да остарее, нищо не може да се отгледа, нищо не може да се промени. Затова Смъртта създала времето, за да отглежда нещата, които щяла да убие. И ти се прераждаш, но в същият живот. Колко пъти сте чели тези редове? Не помните животите си, не можете да ги промените. И това е ужасната и истинска част на животът. Парализиран си в този кошмар, в който продължаваш да се будиш
Нямаше никой друг. Последният от всички.
Последният жест – Пистолетът беше зареден.
Последният поглед – Последната дневна светлина изчезна.
REPORT THIS AD
Последната мисъл – “Ще ми липсва” …
Последният избор – “Не мога” …
Последният дъх …
…. не беше последен.
Погледна го право в очите. Той винаги беше там, най-вече, когато беше сигурен, че е сам. Когато тишината, беше всичко, което чуваше, той крещеше. Но, сега той беше там. Спокойното му, бяло лице го ядоса. Последната въздишка беше последвана от първото му вдишване.
– Знаеш ли, че решението на всеки проблем се крие в една повтаряща се дума?
Защо?
Там където не намираш отговори, задай въпрос.
Защо?
Това ще отвори очите ти.
Защо?
Светът има 4 посоки. Трябва да избереш една.
Защо?
Търсиш едно нещо. А то се намира някъде, просто трябва да го съзреш.
Защо?
За да знаеш накъде да тръгнеш.
Защо?
За да получиш отговор.
Кой си ти ….? Защо?
Император или хан и сеячи на омраза
Проект на Сената на САЩ: Лишаване на Рус...
В мозъка си страшно ровя
Може би ще се отровя
но пред погледа ми съмна
По-добре е да се гръмна
Вятърът зловещо свири
Харакири, харакири...