Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2019 19:31 - Могат Ли Децата Да Бъдат Смисълът На Живота Ти?
Автор: zahariada Категория: Лични дневници   
Прочетен: 894 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 19.03.2019 19:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Могат Ли Децата Да Бъдат Смисълът На Живота Ти?
  • on февруари 3, 2019
  •  
  • by Martina Ivanova

image

http://www.svoizbor.com/2019/02/%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8/?fbclid=IwAR1kxnEjeg4WnwjVhW97PxJNDwG-GhdN8SCrC_1DMHu4uOuzu7D3Rgp0xCU

Попадали ли сте на фрази-клишета, 
които се тиражират УЖ в подкрепа на Любовта? Например “Децата ми са смисълът на живота ми”, “Любовта не е да намериш някой с когото да живееш, а някой без когото не можеш да живееш”. “Аз без теб съм никой, животът ми е нищо”, “Тя мойта е свършила, важното е децата да са добре”. Има и други подобни, знаете ги, нали. Този вид фрази в песни, текстове и разговори, привидно заявяващи се в подкрепа на любовта, звучащи привидно красиво и романтично. А дефакто – подкрепящи единствено обезличаването, личното обезмисляне и лишаване от стойност, загуба на смисъла в живота.

image

ВЗЕМИ БЕЗПЛАТНАКНИЖКА

"Първите 7 стъпки към емоционална свобода, мир и спокойствие"

Основните стъпки към емоционално свободен и душевно изпълнен живот.

ВЗЕМИ БЕЗПЛАТНО СЕГА

Ама как така децата ти са смисълът на живота ти, бре човек!? Утре тези деца ще излетят от гнездото, ще свият свое, ще имат свои интереси и път. Тогава какво ще стане със смисъла на живота ти? Ще се сринеш? Ще поемеш с бодра крачка към гроба или поне към старческия дом? Ще изпаднеш в депресия, празнота, осъзнавайки, че вече нямаш цел, посока, стойност? Или ще тормозиш горките си деца доживот и ще смучеш от тях енергия, вменявайки им вина как си жертвал живота и радостта си за тях? Знам, че тези думи ще те възмутят и ще те накарат да кажеш “Ама как, аз толкова ги обичам, притеснявам се за тях, правя всичко за тяхно добро.” Но дълбоко в себе си, усещаш, че има нещо.

Ами онези от нас, за които смисълът е в “половинката”? Мъжът или жената “без които си нищо” – какво? Утре ако недай си Боже се случи нещо и любимият човек напусне този свят, или реши, че в средата на 50-те се е влюбил в друга? Какво тогава – пак спираш да живееш? ЖЕРТВА си на любовта? Наистина ли вярваш, че си половин човек без другия? И без него си нещо? И когато той/тя изчезне, всичко свършва? Защото нали, животът и без това е гаден…

Не ме разбирайте грешно – аз ОБОЖАВАМ децата си! И мъжът до мен, колкото и да ме вбесява понякога – обичам го безкрайно. Обаче ако си повярвам, че някой от тях е единственият смисъл на живота ми – здраво съм го загазила. Докато не си познал себе си, и търсиш себе си в някакви външни проекции, било то децата, партньора или професията ти – все ще си непълен, неосъзнат, ненаясно ЗАЩО СИ ТУК. Ще продължаваш да бъдеш половинчат и тотано сляп за автентичното си АЗ. И ще си сляпо обвързан и зависим от случващото се с другите около теб.

Изписвам тези остри думи с безкрайна любов. Към всички нас. Защото в кабинета ми е ежедневие да помагам на хора, загубили смисъла, да събират и изграждат наново парченцата от себе си. Защото виждам от първо лице каква опустошителна мъка, празнота и безмислие настъпва, когато години наред си гравитирал около единствения център – децата. И сетне, когато дойде съвсем нормалният житейски етап и те напуснат гнездото, за някои родители настава бездна от сивота и безмислие. И дори не говорим за драматични загуби, които са наистина тежки и поставят разтърсващи въпроси като “Искам ли да живея изобщо”. Говорим за баналните раздели в този живот. Раздяла с деца, с интимни партньори, с работни места дори. Когато сме проектирали смисъла на съшествуването си в нещо външно, загърбвайки себе си, и това нещо се промени, се сгромолясваме в бездната на отчаянието. А промяната е единственото сигурно нещо в този живот (освен смъртта).

Давам си сметка, че външните обстоятелства за много хора са били всичко друго, но не и лесни. Започвайки с раждането и не много ласкаво посрещане от семейството, спънки и трудности в професионалната реализация, драматични любовни връзки, несбъднати мечти и какво ли още не. Тогава е много лесно да потърсиш спасителна сламка, която да придаде временно смисъл на живота ти – децата, или професията. Но те също се променят и когато дори спасителната сламка изчезне – тогава какво? … Бездна от сивота, самосъжаление, мъка, чувство за бесмислие и пропилян живот. Много е тежко в тази крайност, знам. И точно затова пиша този текст, с любов и грижа към всички минаващи през това.

Колкото и животът да не е протекъл по начина, по който сте очаквали и мечтали, вие сте ценни и значими сами по себе си! Макар и да не сте получили онази работа, онова образование за което сте мечтали, вие сте стойностни хора! Липсата или придобиването на това или онова външно събитие, не ви определя. Ценен е пътят. Всичко преживяно и споделено. Хубавото и трудното, което сте преодоляли, всички стъпала, които сте изкачили, израствайки и променяйки се, докато вкусвате от живота. Искам да знаете, че сте прекрасни, стойностни и значими – точно такива, каквито сте, независимо от наличието или отсъствието на деца, кариера, семеен живот.

Да, децата и всички любими хора са едно от красивите изражения на Любовта и част от смисъла. Всяко едно преживяване което ни предлага планетата Земя умножава своята значимост когато е споделено. Чрез споделянето с нашите любими хора, ние се опознаваме още по-дълбоко и си подаряваме цял спектър от преживявания. Но с всичката тази палитра от хора около нас, центърът остава Център.

И нека се запитаме: Кой е там, в Центъра? Като махнем идентификациите със социални роли, тяло, дрехи, черти на характера, приятелства, влюбвания, омрази и всякакви емоции. Кой? Кой остава? И какво е то? Душа ли е, Бог ли е, Наблюдател ли е? И какъв е смисълът да пребивава тук и да се върти във всичките тези роли и сценки? Възможно ли е част от ролите, сценките или актьорите да са смисъла на пребиваването тук, или чрез актьорите, ролите и сценките, аз се доближавам до истинския Смисъл? А там, в чистия, необвързан с условности смисъл трепти една Любов заради самото АЗ и Всичкото в което СЪМ, познавам се, еволюирам и израствам в светлината си.

Благодарна съм за прекрасните ми деца, партньор и обични приятели, които ме провокират да предизвиквам себе си и да ставам все по-добра версия на себе си. Дано съм достатъчно пораснала, за да ги обичам без да ги обвързвам.

Дано всеки от нас успее да намери центъра си, стойността си, вдъхновението, целта и желанието за живот. Смисъла отвъд повърхността. И онзи неизчерпаем източник на Любов отвътре.

С цялата ми любов, Марти Свой Избор

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу! Нека стигне до повече хора, на които ще донесе полза! За още вдъхновяващи статии, безплатни практики и видеа, абонирайте се за специалния mail бюлетин на Свой Избор, харесайте страницата във Фейсбук и Youtube канала! Смисълът на Живота ни: Разговор с Марти Иванова в “Пътеки” БНТ1  



Гласувай:
3
1



Спечели и ти от своя блог!
1. krumbelosvet - ДДЕ, т.е. нърд-нърд-анире
20.03.2019 07:14
Кой е казал, че една любов ОТРИЧА всичко останало? Че слънцето, луната или звездата отменят работния ден, рождения ден, ските, цветята... И че требе да се откажем от Слънцето, Луната, звездата? И че ако обичаме някого се ОБЕЗЛИЧАВАМЕ?!?!?! Ми кво, супер-десен НАРЦИС?
Ма не, авторката била сичко това обичала. Ама тя не се обезличава. А другите, простаците, се обезличават. Не ги е срам!
цитирай
2. zahariada - Да
20.03.2019 08:19
Прав си.
цитирай
3. krapetz - Прекаленото влюбване е вредно
20.03.2019 10:22
както към децата така и към всичко останало, смисълът на живота единственно само заради децата е друг вид нарцисизъм не по малко вреден от его - нарцисисзма. Бог е казал, обичай света.
цитирай
4. zahariada - Да
20.03.2019 11:19
Така е.
цитирай
5. hloris - Децата идват чрез нас,но не са наши...силно вярвам в това
20.03.2019 22:39
те даже в определени моменти се явяват наши учители в зависимост дали тяхната душа е по-стара от нашата.

това е много погрешна концепция според мен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26559166
Постинги: 14666
Коментари: 18535
Гласове: 25162
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031