Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 814823
Постинги: 584
Коментари: 710
Гласове: 4141
Постинг
20.01.2019 10:25 - Из „Голямото слънце на Меркурий“ от Айзък Азимов
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 887 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 29.12.2020 02:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Lucky Starr and the Big Sun of Mercury, 1956
(Оригинално заглавие и година на издаване)



ПРЕДГОВОР
Тази книга е издадена за пръв път през 1956 г. и описанието на повърхността на Меркурий съответства на астрономическите познания от този период.

От 1956 г. насам обаче сведенията за вътрешната част на Слънчевата система се увеличиха неимоверно много поради използуването на радарни лъчи и космически ракети.

В 1956 г. се смяташе, че Меркурий е винаги обърнат с едната си страна към Слънцето, така че едната му част е сгрявана непрекъснато от слънчевата светлина, а другата тъне в постоянен мрак. Приемаше се, че помежду им има някакви гранични области, в които светлината се сменя периодично с мрака.

Но в 1965 г. астрономите изследваха отражения на радарни лъчи от повърхността на Меркурий и за своя изненада откриха, че това не е така. Докато Меркурий се завърта около Слънцето за 88 дни, завъртането около собствената му ос става за 59 дни. Това означава, че всяка част от Меркурий се огрява от Слънцето по едно или друго време и изобщо няма „тъмна страна“.

Въпреки това се надявам, че тази история ще се хареса на читателите, но не бих желал те да бъдат заблудени, приемайки като факт данни, които са се смятали за верни през 1956 г., а сега вече не отговарят на научните познания.

Айзък Азимов

Ноември, 1970 г.


2. ЛУД ИЛИ НОРМАЛЕН
   [...]
   „Шефът“ беше ръководителят на Научния съвет Хектор Конуей. Извън службата Лъки го наричаше чичо Хектор, тъй като той заедно с Огъстъс Хенри бяха негови настойници след смъртта на родителите му вследствие на пиратско нападение близо до орбитата на Венера.
   Една седмица по-рано Конуей бе казал на Лъки с небрежен тон, сякаш му предлагаше отпуска:
   – Лъки, какво ще кажеш за едно пътуване до Меркурий?
   – Какво се е случило, чичо Хектор? – попита Лъки.
   – Всъщност, нищо повече от евтин политически трик – отвърна мръщейки се Конуей. – Там, на Меркурий, ние поддържаме много скъп проект, едно от онези фундаментални изследвания, които както знаеш, може да не доведат до нищо, а може н да се окажат твърде революционни. Това е риск. Всички подобни проекти са рисковани.
   – Зная ли нещо за него? – попита Лъки.
   – Мисля, че не. Съвсем неотдавнашен е. Във всеки случай, сенаторът Свенсон го даде като пример за това как Съветът прахосвал парите на данъкоплатците. Нали знаеш каква линия следва. Упражнява натиск, за да предизвика разследване, а един от неговите хора отиде преди няколко месеца на Меркурий.
   – Сенаторът Свенсон ли? Ясно. – кимна Лъки.
   Това не беше нищо ново. През изминалите десетилетия Научният съвет бе излязъл бавно начело в борбата със заплахите за Земята в границите на Слънчевата система и извън тях. В тези години на галактическа цивилизация, когато човекът бе достигнал всички планети на звездите от Млечния път, само учените можеха да се справят по подходящ начин с проблемите на човечеството. Всъщност достатъчни бяха само специално обучените учени от Съвета.
    Все пак някои хора от земното правителство се страхуваха от нарастващата мощ на Научния съвет, а други използуваха това положение за осъществяване на собствените си амбиции. Сенаторът Свенсон беше лидерът на тази група. Нападките му, насочени обикновено срещу „разточителния“ начин за поддържане на изследването от страна на Съвета, го бяха направили известен.
   – Кой отговаря за проекта на Меркурий? – попита Лъки. – Познавам ли го?
   – Между другото, проектът се нарича „Светлина“. А човекът, отговарящ за него, е един инженер на име Скот Майндс. Умно момче, но не е подходящ за тази работа, Най-объркващото е, че откакто Свенсон вдигна тази врява, всичко около проекта „Светлина“ тръгна зле.
   – Ако искаш, ще се заема с тази работа, чичо Хектор.
   – Добре. Сигурен съм, че инцидентите и повредите са незначителни, но не искаме Свенсон да ни представя в лоша светлина. Разбери какви са намеренията му. И внимавай с този негов човек. Казва се Ъртейл и се слави като способен и опасен.
   Оттук започна всичко. Само едно малко разследване за предотвратяване на политически усложнения. Нищо повече.
   Лъки кацна на Северния полюс на Меркурий, без да очаква сериозни проблеми, а само два часа след това се озова срещу бластерната мълния.
   [...]

4. НА БАНКЕТНАТА МАСА
   [...]
   Изведнъж настана гробна тишина. Млъкнаха всички, включително и Ъртейл. Дебелите му бузи изглежда увиснаха от изненада, а очите му се облещиха. Внезапно изпаднал в ярост, той стана от мястото си, наведе се през масата пред д-р Пивърейл и постави длан в непосредствена близост до чинията на Лъки.
   – Никой лакей на Съвета… – кресна той. В това време Бигман също се раздвижи. Никой на масата не видя подробностите от това движение, тъй като то стана със светкавичната скорост на атакуваща змия, а крещенето на Ъртейл завърши с вик на изненада.
   Над твърдо опряната върху масата ръка на Ъртейл сега стърчеше гравираната метална дръжка на ножа-силово поле.
   Д-р Пивърейл бутна внезапно стола си назад, а от гърлата на всички мъже с изключение на Бигман се изтръгна вик на изненада. Дори Лъки изглежда се сепна.
   – Разтвори си пръстите, непохватен дръвнико! – извиси се тенорът на ликуващия Бигман. – Разтвори ги и се сплескай на мястото си!
   Ъртейл впери поглед в дребния си мъчител, без да разбере за момент какво му казва и после бавно разтвори пръстите си. Ръката му не беше наранена. Не бе обелено дори и малко парченце от кожата. Ножът-силово поле потрепваше в твърдия пластмасов плот на масата, показвайки един инч от своето трепкащо луминисцентно острие (не материя, а само тънко нематериално силово поле). Ножът беше забит в масата изкусно и безпогрешно между втория и третия пръст на ръката на Ъртейл.
   Той я дръпна рязко, сякаш внезапно бе обхваната от пламъци.
Бигман ликуваше.
    – А следващият път, приятелче, когато посегнеш на Лъки или мен, ще ти отсека ръката – предупреди го той. – Какво ще кажеш, а? И ако възнамеряваш да кажеш нещо, направи го вежливо.


.......................
Фантастичната вселена на Айзък Азимов е широко-широко мащабна, в нея имат място и младежкото приключение и задълбочените научно-философски въпроси. Човекът и неговия космос – човешката доброта, обич, страхове, истини, науки и заблуди – всичко.


Сагата за „Лъки Стар“ е най-младоликата поредица сред необятната вселена на Айзък Азимов – интензивен разказ за безчет герои и забавни приключения.

Пространство-времето на романите от поредицата:
Земляните отдавна бродят между звездите – започнали са да колонизират необятните космически пространства и са заселили повече от петдесет звездни системи.

Но времето и пространството разделят!
Сириус – някога първата земна колония иска да заличи приноса и паметта за Земята.
Сблъсъкът между Научния съвет (Земната федерация) и Сириусианците е неизбежен.


„Голямото слънце на Меркурий“
е четвъртата книга за живота на капитана-учен Дейвид „Лъки“ Стар, която разказва за патилата, откритията и битките му в защита на човечеството. А кой е този фантастичен персонаж Дейвид „роден под щастлива звезда“? Той е най-младият член на Научния съвет на Земната федерация, най-знаещата и можеща земна власт след правителството. Но Лъки Стар не е дипломат или сухар, а нещо средно между хлапак-бунтар, учен, детектив и късметлия супер герой. :)

Действието, в шестте романа от поредицата, се развива бързо и е наситено с реплики, патила и открития. Сюжета е доста наивен, но романите са забавни и кратки, по около 150 страници всеки – четат се буквално на един дъх. Това ги прави много подходящи за млади читатели на възраст от 14 до 21 години.

Ако сте опитен читател сигурно ще ви е по-интересно да прочетете книгите по реда на тяхното писане и издаване. Но ако нямате опит и навици в четенето на фантастика или ако искате да препоръчате отделни интересни книги на някой тийнейджър пробвайте следната последователност:

  „Луните на Юпитер“ (книга 5-та)
  „Океаните на Венера“ (книга 3-та)
  „Космически скитник“ (книга 1-ва)
  „Пирати от астероидите“ (книга 2-ра)
  „Пръстените на Сатурн“ (книга 6-та)
  „Голямото слънце на Меркурий“ (книга 4-та)

Ако нямате свободно време или имате много друго за четене, последните две-три заглавия спокойно можете да ги пропуснете, но пък ако разполагате с книгите и с една свободна вечер, защо да пропускате това космическо приключение?!

Още за предисторията и приключенският дух на Лъки Стар може да прочетете на адрес:
http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=1797&ttl=ajzyk-azimov-prikliucheniqta-na-lyki-star



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031