Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2018 19:47 - Авантюриста
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3053 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 21.04.2018 21:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



     Можете ли да си представите, че вървите по стъргалото на Пловдив близо до бившото кино ,,БАЛКАН" след вечеря, за да запълните вечерното си време, докато се чудите с какво приключение ще завърши денят Ви. Дали ще е с някаква забавна трагедия или пък нещо по-сериозно да речем някаква си любовна авантюра.  И тъкмо си мислите за това и някой ви дръпна за ръката. Поглеждате изненадващо и срещате възхитителните сини очи на красива руса жена, с учудващо сибирски студен поглед втренчен в капака на палтото ви, която в този момент ловко и бързо изрязва с ножица капачето на джоба на балтона ви и произнася откъслечено само една дума ,,закачкаааа"и хуква към първият ъгъл на първата пряка, като се озърта страхливо назад.

    Е, ама това се казва истинско и изненадващо приключение. Как ли вие го бихте приели? Дума да не става за нещо нормално. Изчервявате се от смущение, като ще опипвате безпомощно по пътя  мястото на липсващото ви вече капаче на джоба на палтото Ви. Да точно така ще се държите при положение, че чистият дух на авантюрата все още не е угаснал или избледнял от първоначалното ви авантюристично настроение, което е близко до лудостта.

    В големият град случаите близнаци Романтика и Приключение са вечно по-улиците и си търсят достойни поклонници. Докато Петър обикаляше стъргалото забеляза, че навсякъде го дебнат скришом всякакви предизвикателства. На всеки ъгъл падат носни употребени кърпички, любопитните погледи загадъчни и обсаждащи погледи на тълпата, самотни, възторжени, опасни. Това са променливите нишки на приключението на авантюриста.

    Петър беше истинският авантюрист. Именно тази вечер той се разхождаше на стъргалото на Филибето в старият център. Движението по улицата ставаше в две посоки. Единият от потоците се движеха към къщите си, а другият бе онзи неспокоен контингент, който не се задържа у дома и хуква към ресторантите, подмамени от светлинните реклами на пищно осветената главна улица. Не липсваха и участниците в интимният контингент, които бяха в едно потекло с педали, лезбийки, джендъри и т.н... Шарен свят.

    Един висок циганин, облечен искрящо-с червено сако, жълти панталони и с десантна барета на главата, раздаваше дискретно визитни картички на всички онези в навалицата, които благоволяха да ги вземат. Този вид реклама бе добре позната на Петър. Обикновено той отминаваше раздавачите на картички, без да намали запасите им, но тази вечер едрият мангал, така ловко тикна една в ръката му, че той я задържа, дори се усмихна на това си постижение. След, като отмина няколко крачки той хвърли небрежен поглед на картичката. Изненадан той я обърна и се вгледа в нея вече с интерес. От едната страна имаше някакви цветя, а от другата бе написано с фулмастер ,,Вратите с червените фенери". В този миг забеляза, някакъв човек хвърли картичката дадена му от същият този мангал. Петър я вдигна от земята. На нея бяха напечатани адресите на клуб за интереси, на хирургически кабинет с обещания за безболезни процедури и още няколко адреса.

    Жадният за приключенията ни герой се спря и помисли. Прекоси улицата и се вля отново с тълпата, като умишлено мина покрай раздаващият мангал картички. Минавайки втори път, Петър се направи че не го забелязва и пое с безразличие подадената му картичка. След десетина крачки се спря и я разгледа. ,,Вратите с червените фенери" прочете той на нея, написана със същият почерк, както на първата. По улицата бяха паднали с цветята нагоре и на всяка от обратната страна  пишеше ,, Вратите с червените фенери". Изгледа мангала с пренебрежение, като срещна студеният и подигравателен му поглед. Този поглед на пренебрежение  жегна под жлъчката авантюриста. Той прочете в този поглед мълчаливото обвинение, че е некадърник. Каквото и да означаваха загадъчните погледи и думи, черният мангал бе избрал от цялата тълпа именно него, за да му ги връчи, и то на два пъти. А сега несъмнено го проклинаше , че не му достига нито ум, нито мисъл за да разреши тази загадка.

     Застанал малко в страни  от минаващите, авантюриста направи бърза преценка на сградата, в която според него го чакаше приключението на вечерта. Това бе шест етажна сграда. На партера имаше малък ресторант, който сега бе затворен. На вторият етаж, ако се съди по мигащата светлина на фирмата бе някакъв хирург. А на другият етаж имаше упътване на най-различни фирмички, с указване на местонахождението им, като шивашки, зъболекарски, музиканти и т.н... А по нагоре имаше само спуснати завеси, които възвестяваха царството на домашният вече покой.

    След това проучване Петър заизкачва бързо стълбището. Стъпалата на последните два етажа бяха покрити с остаряла червена пътека. Коридорът на последният етаж се осветляваше слабо с бледа червена светлина.
Той хвърли поглед към по-близката светлина и в мъждукащото и сияние забеляза черната с червен фенер отпред врата. В първия миг се поколеба, но после, изглежда, си представи ехидната усмивка на черния фокусник с картичките и тръгна право към вратата.

    Секунди като тези, които изминаха, преди да се отговори на почукването, отмерват учестения пулс на истинското приключение. Какво ли не можеше да се крие зад тази черна врата с червен фенер! Страстни комарджии, хитри мошеници, които с невероятна ловкост плетат мрежите си, красота, влюбена в мъжеството, която разчита то да я потърси, опасност, смърт, любов, разочарование, присмех и бог знае какво щеше да откликне на това дръзко почукване.

     Чу се слаб шум от вътре и вратата бавно се отвори. На прага се появи младо момиче, може би нямаше и двадесет години. Бяло като платно, което едвам се държеше на краката си. Тя изпусна дръжката на вратата и се олюля безпомощно, като търсеше спешно да се залови за нещо. Петър я прихвана и я положи на една охлузена кушетка до вратата, опряна до стената. Той затвори вратата и бегло огледа стаята осветена със слаба едвам мъждукаща светлина. Всичко наоколо говореше за безкрайна бедност.

    Момичето лежеше съвсем неподвижно на кушетката, сякаш бе в безсъзнание. Той свали шапката си ,,идиотка" и започна да я вее по лицето и. Това много му помогна, защото той закачи носа и и тя отвори очи. Откритите сини очи, малкото вирнато носле, кестенявите и коси, навитите и букли- това бе за него естественият завършек и наградата му за всичките му таз вечерни приключения. Лицето на момичето бе страдалчески слабо и бледо.

    - Припаднах ли?-попита тя.-Кой ли не би припаднал на мое място. Изкарала съм три дни без да сложа и трохичка в устата.

    - Съжалявам! Това е много лошо!- каза Петър.-Почакайте ей сега ще отскоча до магазина. Ще се върна бързо.

    След тридесетина минути Петър се върна пред вратата с червеният фенер и за да я отвори я ритна с крак. С двате си ръце бе прегърнал покупките от бакалията и ресторанта, който бе наблизо.. Сложи ги на масата - хляб, масло олио, кейк, студени сандвичи, едно печено пиле и т.н...

    - Това е смешно-да се гладува!Разфуча се той. Ето на вечерята е готова.

    Петър и помогна да се премести на стола пред масата и попита:

    - Имате ли вода за пиене?

    - Да отзад завесата е чешмата-отговори тя.

    Като се върна забеляза, че вече част от салатата е вече начената. Петър о отне салатата, като и подаде първо да си изпие напълнената чаша с млякото.

   
    - Първо изпийте това!- разпореди се той, - а после ще ви дам чай и едно крилце от пилето. Ако сте послушна, утре ще получите и туршия. А сега разрешете ми да бъда ваш гост и да започнем вечерята.

     Следва
   



Тагове:   авантюра,   бедност,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aip55 - Пак някой
22.04.2018 20:17
си изпробва помпата....
цитирай
2. tota - Прочетох, на един дъх.
07.05.2018 22:17
Интересно, какво следва. Поздрави!
цитирай
3. stela50 - Разказът наистина се чете на един дъх,
11.05.2018 09:26
както е написала Ати... Обещаващо начало.
Поздравления, aip55 !
цитирай
4. aip55 - както е написала Ати. . . Обещаващо ...
21.07.2018 21:59
stela50 написа:
както е написала Ати... Обещаващо начало.
Поздравления, aip55 !

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря за коментара Таня!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1480921
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7312
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031