Прочетен: 1325 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2018 11:41
Вината в нашите звезди...
Виновни са звездите ни, че греят
и ни обгръщат кротко с топлина,
че тихичко във сънища се смеят,
преплитайки мечтите с тишина.
Разбират наште вятърни посоки
по някакви сакрални правила,
очите им неистово дълбоки
ни сбъдват сред вселенска синева.
Превръщат ни във песен и молитва,
във огнено очакване за дъжд,
понякога в забравена реликва,
открита във безкрая отведнъж.
Те просто са пазители за вечност
на нашата представа за любов,
изпълнени със тиха бяла нежност
над нас посипват своя благослов.
Ще се изгубим в тяхната окръжност,
разперили в безвремие криле,
попили от космическата мъдрост
ще пренапишем общото небе.
14.01.2018г.
Елица
______________________________________________________________________
Първата книга за 2018-та, която прочетох е „Вината в нашите звезди” на Джон Грийн. Докосна ме изключително дълбоко. Някаква странна смесица от реалност и сакралност и някъде по средата избора на героите да бъдат себе си докато се опитват да преодолеят най-голямото изпитание в живота си – да извървят тежкия отреден път, паралелно изживявайки най-вълшебното приключение за душите им наречено Любов. История за тинейджъри на ръба на смъртта, разказана като за възрастни.
Поздрави!
Поздрави!
Кате,
радвам се, че прочете стихчето! Това стихче и аз си го харесвам.
Като някаква отправна точка в настоящата година ми е!
Седя си днес и си мисля за деветте месеца, от които имам нужда,
за да се върна отново трайно горе, във високото! Най-трудно винаги е
финалното бягане, но трябва да издържа! Някъде дълбоко в подсъзнанието ми
е скътан механизма за победа над обстоятелствата и ключа към постигане на
висшата цел! Всеки има своя Алтаир и само от собственото ни светоусещане зависи колко ще разпери крилете си той! Вярвам, че след 9 месеца моя Алтаир
отново ще успее да разгърне пълния си потенциал! Радвам се, че усещаш симбиоза между стихчето и разказчето ти! И на мен ми звучат в една тоналност!
Усмихната седмица,
Ели
Аз мисля че във всяка теория, измислица, фантазия... има зрънце истина!
На мене ми харесва тази, че живеем преражданията си симултантно във времето на различни звезди... и имаме връзка с другите ни Аз и си помагаме :-)
Затова гледай Звездите!
Пожелавам ти нестихващо вдъхновение!
И аз имам няколко писания, вдъхновени от прочетена книга.
Поздравявам те с него:http://erato7.blog/lichni-dnevnici/2015/06/29/tam-kydeto-vinagi-e-esen.1372761
Аз мисля че във всяка теория, измислица, фантазия... има зрънце истина!
На мене ми харесва тази, че живеем преражданията си симултантно във времето на различни звезди... и имаме връзка с другите ни Аз и си помагаме :-)
Затова гледай Звездите!
Здрасти, Алекс!
Извини ме за закъснелия отговор. Тия дни не ми остана време от работа.
На мен ми се иска да вярвам, че ще достигна друга реалност, в която
ще бъда отново с майка ми. Физическото и присъствие изключително много
ми липсва. С годините тази липса се засилва. Скоро я сънувах. В съня ми тя ми каза, че не сме се разделяли и сме непрекъснато заедно (предполагам, че говореше за душите), но липсата на физическия допир и общуване ми липсва страшно много. Наложи ми се и продължава да ми се налага да преминавам през изключително тежки изпитания. Има мигове, в които буквално вия от болка. Душата боли страшно тежко. Без майка ми сякаш едната ми половина я няма. Равновесието ми е погубено. Съпруга ми успява да запълни една огромна част от празнината у мен, която нося като товар вече 27 години, но тази празнина все пак я има и дълбае като свредел в дълбокото ми. И въпреки безизходността в която ни държи смъртта у мен има вяра, че някакво чудо ще се случи, тя ще се върне и ще сбъднем куп погубени мечти. Затова ще послушам съвета ти и ще продължа да се взирам в звездите. Те ще ми донесат отговорите.
Успешна нова седмица и ти благодаря за хубавия коментар,
Ели
Пожелавам ти нестихващо вдъхновение!
И аз имам няколко писания, вдъхновени от прочетена книга.
Поздравявам те с него:http://erato7/lichni-dnevnici/2015/06/29/tam-kydeto-vinagi-e-esen.1372761
И аз ти благодаря, Ерато.
Не знам дали съм прекрасна, но съм откровена и съм себе си.
Винаги съм намирала някаква магическа опора в книгите.
Така съм от дете и продължавам по тоя начин да се чувствам
докато чета и после като анализирам прочетеното.
Книгите развиват езика и четенето им ми помага
при писането на стиховете, при изразяването в ежедневието,
при писането на делата също.
Ще прочета с интерес твоя пост!
Топли прегръдки от мен, мила!*
Ели
2. С вечна жажда
3. Give Me Love
4. Всичко е просто Любов
5. Born Again
6. Златните полета
7. Само двама - Only Two
8. The Distance - Разстоянието
9. Сайтът на една жена
10. Пингвините
11. ИК "Бард"
12. Ивайло Диманов
13. Поети с китара
14. Магията на Al Marconi
15. Откровения
16. Нелсън Демил
17. Цитати
18. Буквите
19. Public Republic
20. БГ-Наука/форум
21. Звездите ми го говорят
22. Пътеписи
23. По пътищата вечни на България
24. Оригами
25. Правните въпроси
26. Вятърното ми
27. Зелените ми копнежи
28. Реката в мен
29. Канала във VBox7
30. Music waterfalls