Както сега, така и по времето на Христовото въплъщение светът е бил давен в терор и насилие. Но един от разпнатите на Голгота злодеи и един римски центурион прилепиха сърцата си към Кръста на Исус - и там от смъртни врагове, приеха нов живот и станаха едно с Него.
Дивашко езичество е бесняло по голите бърда и е опустошавало душите на хората, превръщайки ги в безплодни чукари като околния пейзаж. Но един гол луд, обладан от цял легион нечовешки твари и бродещ почти в несвяст от гроб на гроб, се строполи, толкова възлюбен, толкова утешен и умиротворен в нозете Му!
И тогава са съдирали не по една и по две кожи от гърбовете на сиромасите; експлоатирали са до последен дъх роба, а ако някой се е смятал за свободен, са го впрягали като вол; мамели са и са грабели от преизподнята до поднебесната и обратно. Но се покачи един началник на бирниците и баш обирджийник горе на черницата. А когато слезе от нея, повикан от Исус, се превърна в благодетел на бедните, гладните, жадните и на най-онеправданите.
Мислим си, че по-голям разврат от съвременния не е имало и че даже Содом и Гомор му завиждат от адската си бездна. Все пак, това са били времената на римските божества и демони, когато бащи са обезчестявали дъщерите си без капка свян, а братя - своите сестри. Нямало е как да не се пръкнат чудовища като Нерон и Калигула, нали? Обаче една презряна проститутка от още по-презряната Магдала презряла своето презряно минало заради тъй необикновената си любов към Исус. И първа прогласила Евангелието, че Той възкръсна. Понеже и първа бе удостоена с честта да бъде свидетел на това Божие чудо.
Религиозното мракобесие винаги е искало да пробие небесата, луцифериански да се издигне дори над Святия им Престол, за да може да кове тук, на земята, своите богохулни закони, нрави, традиции и обичаи. Вавилон всъщност бе сърцето на жестокия и корумпиран Синендрион, който насъска тълпите хиляди пъти да изригнат в онова неистово: „Разпни Го! Разпни Го!“ Но докато кръвожадният антихризъм обладаваше множествата, един фарисей, лицемер и убиец срещна Исус. И ослепявайки докрай от собствената си омраза, реши да прогледне за Него. А после да Му служи до последен дъх. И да Го прославя до самия край на тая тъй да я наречем „Несветая Несветих“...
Така че има ли низост, до която ние не сме достигали? Или пропаст, в която да не сме пропадали? Тормозещи, беснеещи, свръхалчни. Хедонисти от най-битово алкохолно ниво - до степен на наркотични, педофилски, зоофилски, некрофилски... и даже на десетки джендърски трансформации. За да извисим и фасадите си най-накрая като варосани с киреча на собствените си или на националните си религийки гробници. Напълно оскотели, извратени, деградирали... Аморфна, магмена маса от топящи се, всмуквани отдолу... и чезнещи ли чезнещи във времето и пространството обезличености там някакви си... А бяхме родени да бъдем видими с ценностите си, с принципите си, с призванията си - дори и сред черен като катран мрак...
Обаче винаги можем да изберем да станем пак като онзи един: той реши да бъде пресътворен по Божия образ и подобие...
ИЗЦЯЛО ПОЗИТИВНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА 1
ИЗЦЯЛО ПОЗИТИВНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА 0
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"