Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
11.06.2016 07:57 -
Топала...
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2637 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 18.06.2016 08:42
Прочетен: 2637 Коментари: 10 Гласове:
17
Последна промяна: 18.06.2016 08:42
ТОПАЛА*
Беше подхвърлено дете, намерено от попа на Сухозем в една канавка в навечерието на Черешова Задушница и затова го кръстиха Светията. Селският хлебар го прибра и отгледа по милост, но като стана младеж, една кола премаза крака му по главният път към селото и оттогава хлебарят го изгони от къщата си.
Останал с един крак, без всякакво образование, той просеше по селата, опирайки се на патериците си, които достигаха чак до ушите му. Оттогава нещастникът стана скитник и не знаеше друго освен да протяга ръката си за просия.
А бе станал вече на четиридесет години, като си мъкнеше от къща на къща, дрипавото безформено тяло с дървените си патерици. Често получаваше от богатите жени по някоя монета или парченце хляб, подхвърлени от високите веранди на богаташките. Но скоро двете богаташки се споминаха и трудно му бе да намери къшей хляб, за да запълни вечно празният си стомах.
В селата, които обикаляше не му даваха почти нищо, въпреки, че го познаваха много добре. Беше им омръзнало да го гледат от години как се мъкне през селските пътища. Въпреки това не искаше да се махне от този район, защото не познаваше нищо друго, освен този кът на своето съществуване, тези четири села, където влачеше останките от жалкият си живот. Беше си определил терена на своята просия и за нищо на света не би прекрачил пределите на зоната, която познаваше. Любопитен беше да разбере как продължава животът оттатък нивите и дърветата, които се мерджелееха в далечината. Но не смееше да попита, защото изпитваше страх от неизвестното.
На селяните им беше дотегнало да го заварват в техните ниви и го гонеха с гневна омраза:
- Отиди в другите села! Защо се влачиш все тъдява и ни пакостиш това, което произвеждаме?
Те добре знаеха, че той няма откъде да намери своята прехрана. Не го съжаляваха. Дори някои го замеряха с камъни...
Но той не отговаряше и смирено се отдалечаваше от обидните думи, които се лееха от устите на разгневените хора. Имаше абсолютен комплекс от непознати със страха на бедния човек, който се плаши от хилядите неща, както подозрителните погледи на хората, от страха и обидите, от новите лица, които не го познаваха. Изпитваше ужас от селските полицаи, които вървяха по селските пътища и следяха за набези и кражби. Криеше се от тях в храсталаци, ровове или зад някоя купчина животински отпадъци. Когато ги забележеше се стропполяваше с патериците на земята, падаше, като дрипа и се свиваше на топка, използвайки всяка гънка на земният релеф, за да е незабележим, скрит, като заек в снега, слял тъмните си мръсните и разкъсани дрехи със земята. Изпитваше панически страх от униформените, защото на няколко пъти бе попадал в живота си между шамарите на ченгетата.
Нямаше никакво убежище, подслон или поне някаква колибка, в която да преживява. През лятото спеше навсякъде, а през зимата се промъкваше чевръсто в плевниците или оборите на селяните. Колкото и да му пречеше недъга винаги успяваше да изчезне още преди да са усетили присъствието му. Познаваше всички пролуки, където се шмугваше в постройките и сайвантите. От употребата на патериците природата го бе надарила с нечовешка сила. Само с помощта на мищниците и лактите си успяваше да се изкатери по високите плевни и сайванти, където се струпваше сеното. Престояваше там по няколко дни без да мърда. Понякога успяваше да събере при своите обиколки по селата повече храна и тогава настъпваха неговите блажени часове.
Живееше, като горски хищник сред хората, без да познава някого, без да обича някого, а това му поведение предизвикваше у селяните презрение и истинска омраза. Селяните го кръстиха ,,люлката" понеже се люлееше, като черковна камбана на патериците си.
Омръзнал беше на всички. Вече никой не му подаваше нещичко за ядене или пък някоя жълта стотинка. Страхът да влезе в някой двор го държеше на разстояние от оградите и вратите, но той неумолимо стоеше пред тях с протегната ръка за едно парченце хляб. Прогонваха го от далече щом го забележеха и го виждаха да се приближава към селските къщи.
- Я да се махаш бързо оттука! Мързеливец такъв! Само преди два дни ти дадох парче хлеб и сирене!
Тогава той отчаяно се обръщаше към следващата къща, където го посрещаха дори и с по-голямо презрения. Отнасяха се, като на животно с него.
Следва...
* Топал - куц, крив човек (селски жаргон),
aip55
Грабва интереса и съчувствието на читателя. Интересно каква съдба си му замислил?
цитирайtravell написа:
Грабва интереса и съчувствието на читателя. Интересно каква съдба си му замислил?
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Приемам метафората ти Травелчо за обективна.
Героят ми е постоянен пътник борещ се за съществуване.
Дано да ти бъде интересно продължението.... Благодаря за коментара!
3.
anin -
Тъжно
11.06.2016 18:13
11.06.2016 18:13
Много добре си обрисувал нещата...
Надявам се, героят ти да събере кураж и да потърси друго място, и да му се усмихне съдбата....що пък не и да се окаже богат наследник ;))
цитирайНадявам се, героят ти да събере кураж и да потърси друго място, и да му се усмихне съдбата....що пък не и да се окаже богат наследник ;))
anin написа:
Много добре си обрисувал нещата...
Надявам се, героят ти да събере кураж и да потърси друго място, и да му се усмихне съдбата....що пък не и да се окаже богат наследник ;))
Надявам се, героят ти да събере кураж и да потърси друго място, и да му се усмихне съдбата....що пък не и да се окаже богат наследник ;))
..............................................................
Орисията и съдбата вървят ръка за ръка.
Благодаря Ви за съвета и за коментара...
Хубава вечер Ани!
По пътя на живота никой не е застрахован от тежки моменти
и трагични обстоятелства... много добре си изтъкал нишката
на тази сюжетна линия, свързана с човешките взаимоотношения
в такива ситуации... неприемането на различния, неразбирането,
нежеланието да помогнеш дори със съвет... и обратната страна...
Образите са много живи и истински, картините - натуралистични,
разказът - интригуващ и размислящ...
Очаквам продължението...
Имаш моите аплодисменти !
цитирайи трагични обстоятелства... много добре си изтъкал нишката
на тази сюжетна линия, свързана с човешките взаимоотношения
в такива ситуации... неприемането на различния, неразбирането,
нежеланието да помогнеш дори със съвет... и обратната страна...
Образите са много живи и истински, картините - натуралистични,
разказът - интригуващ и размислящ...
Очаквам продължението...
Имаш моите аплодисменти !
stela50 написа:
По пътя на живота никой не е застрахован от тежки моменти
и трагични обстоятелства... много добре си изтъкал нишката
на тази сюжетна линия, свързана с човешките взаимоотношения
в такива ситуации... неприемането на различния, неразбирането,
нежеланието да помогнеш дори със съвет... и обратната страна...
Образите са много живи и истински, картините - натуралистични,
разказът - интригуващ и размислящ...
Очаквам продължението...
Имаш моите аплодисменти !
и трагични обстоятелства... много добре си изтъкал нишката
на тази сюжетна линия, свързана с човешките взаимоотношения
в такива ситуации... неприемането на различния, неразбирането,
нежеланието да помогнеш дори със съвет... и обратната страна...
Образите са много живи и истински, картините - натуралистични,
разказът - интригуващ и размислящ...
Очаквам продължението...
Имаш моите аплодисменти !
'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Първо благодаря за логичният коментар Стела.
Пиша си така, както аз чувствам нещата. Правилно си схванала
нишката, а това значи, че съм на правилна стъпка/почерк в
писането на разказа. Ценен коментар е за мене мнението
на такъв вещ в поезията пишещ човек. Надявам се продължението
също да ти хареса, защото драматизма в него е впечатляващ, по мое мнение.
Поздрав!
Живо и истинско. Усетих се на мястото и на героя,и на бездушните... Ужасно се чувствах, безизходно. Чакам продължението!
Поздрав!
цитирайПоздрав!
hel написа:
Живо и истинско. Усетих се на мястото и на героя,и на бездушните... Ужасно се чувствах, безизходно. Чакам продължението!
Поздрав!
Поздрав!
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Ох, лошо е да си на мястото на героя.
Жестоко време, финансовата обремененост кара хората да са
завистливи, стиснати без никаква човещина в съзнанието си.
Благодаря за коментара Хелче! Хубава вечер...
Поздравявам те!
Стана ми много мъчно повече за хората, отколкото за Топала /турска дума/.
Той е човек с човешки потребности и не иска нищо повече от хляб и подслон.
Но другите?! Те хора ли са всъщност или са загубили всичките си морални ценности?!
На куче биха подхвърлили кокал, хляб; биха го погали дори ...
За човека няма милост!
цитирайСтана ми много мъчно повече за хората, отколкото за Топала /турска дума/.
Той е човек с човешки потребности и не иска нищо повече от хляб и подслон.
Но другите?! Те хора ли са всъщност или са загубили всичките си морални ценности?!
На куче биха подхвърлили кокал, хляб; биха го погали дори ...
За човека няма милост!
katan написа:
Поздравявам те!
Стана ми много мъчно повече за хората, отколкото за Топала /турска дума/.
Той е човек с човешки потребности и не иска нищо повече от хляб и подслон.
Но другите?! Те хора ли са всъщност или са загубили всичките си морални ценности?!
На куче биха подхвърлили кокал, хляб; биха го погали дори ...
За човека няма милост!
Стана ми много мъчно повече за хората, отколкото за Топала /турска дума/.
Той е човек с човешки потребности и не иска нищо повече от хляб и подслон.
Но другите?! Те хора ли са всъщност или са загубили всичките си морални ценности?!
На куче биха подхвърлили кокал, хляб; биха го погали дори ...
За човека няма милост!
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
И аз те поздравявам с мнението ти Катя.
Повече от това е невъзможно да се каже.
Човека, като хищник сред себеподобните...
Благодаря за коментара!
Търсене
За този блог
Гласове: 7312
Блогрол
1. Coacoa11
2. Любим линк furijka
3. tera
4. Любим линк
5. zamela
6. zaw12929
7. Любим линк troia
8. Любим линк /mt46
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Какво е любов
12. Макконт
13. Skarlet
14. граматичен речник
15. Тунел прекосява Пловдив
16. Абстрактни теми
17. Студен ядрен синтез за произв. на ел. енергия
18. Електронна библиотека
19. източници на енергия
20. Рецепта за рак джинджифил и мед
2. Любим линк furijka
3. tera
4. Любим линк
5. zamela
6. zaw12929
7. Любим линк troia
8. Любим линк /mt46
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Какво е любов
12. Макконт
13. Skarlet
14. граматичен речник
15. Тунел прекосява Пловдив
16. Абстрактни теми
17. Студен ядрен синтез за произв. на ел. енергия
18. Електронна библиотека
19. източници на енергия
20. Рецепта за рак джинджифил и мед