Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2013 09:34 - СПЕЦИФИЧНИ СТРАТЕГИИ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА СТРЕМЕЖА КЪМ ОДОБРЕНИЕ КАТО ПОТРЕБНОСТ
Автор: zahariada Категория: Лични дневници   
Прочетен: 824 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.07.2013 09:35



  СПЕЦИФИЧНИ СТРАТЕГИИ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА СТРЕМЕЖА КЪМ ОДОБРЕНИЕ КАТО ПОТРЕБНОСТ
За да изкорените поведението си, свързано с търсене на одобрение, ще трябва да осъзнаете невротичните печалби, които извличате, като поддържате това поведение. Освен да откриете нови самовъзвисяващи мисли, когато се сблъсквате с неодобрението (това е най-ефективната стратегия, която можете да приложите), можете да изпробвате и някои специфични пътища, за да се изтръгнете   от   магията   на   стремежа   към   одобрение.

     —   Дайте на неодобрението  нови тълкувания,   които започват с „ти". Например забелязвате, че баща ви не е съгласен с вас и дори се разгневява. Вместо да променяте позицията си или да се защитавате, просто отговорете:   „Ти  си  разстроен  и смяташ,   че   аз   би  трябвало да мисля по друг начин." Така ще помните,  че неодобрението е  за негова,  а не за ваша сметка. Ти-стратегията може да се прилага винаги и да дава изумителни резултати,   ако  овладеете техниката.   Ще трябва да устоявате на изкушението да  започвате   с Аз  и да  се  поставяте  в положението на човек,  който се защитава, или да променяте  мнението   си,   за да  получите   одобрение.

     —   Ако мислите, че някой се опитва да ви манипулира,   като   отказва  да   ви  даде   одобрение, кажете му го направо. Вместо да увъртате,   за да изтръгнете   одобрение, можете открито да кажете: „Общо взето,  бих променил/а позицията си сега,   за да ти се понравя, но истински вярвам в това,  което говоря,  и ти ще трябва да го   приемеш    независимо   какво   мислиш   по   въпроса." Или:   „Предполагам,   че   би желал/а да кажа нещо различно."   Като давате нови тълкувания на неодобрението, ще осъзнавате собственото си мислене и поведение.—   Можете да благодарите на някого, че ви дава информация, която ще ви помогне да израснете, макар и тя да не ви се нрави. Като изкажете благодарност, ще сложите   край   на  стремежа   към   одобрение.   Например съпругът  ви   ви   укорява,   че   се държите   стеснително   и нервно. Вместо  да се опитвате   да   му  доставите   удоволствие, просто му благодарете, че ви е изтъкнал тези недостатъци. Поведението,  свързано   със   стремеж   към одобрение,  е изчезнало.

     —   Можете съзнателно да търсите неодобрение  и да се  тренирате да  не   се  разстройвате.   Изберете   някого, който със сигурност няма да се съгласи с вас, и като се изправите смело срещу неодобрението, спокойно изложете мнението си. Постепенно ще почувствувате облекчение от това, че вече не се разстройвате и не трябва да променяте схващанията си. Ще си напомняте, че очаквате това „противопоставяне", че това е тяхна работа, че това няма  нищо   общо   с  вас.   Като   предизвиквате   неодобрението, а не го отбягвате, ще изградите репертоар от форми на поведение  за ефективна борба с него.

     —   Можете да се  тренирате да не   обръщате   внимание на неодобрението и на онези,  които се стремят да ви манипулират с отрицанието  си.   Когато  мой колега изнасял лекция пред голяма аудитория в  Западен   Берлин, един от слушателите му очевидно се разгневил* от определени коментари.  Накрая не можал да се сдържи, хванал се за някакъв страничен проблем,  който лекторът бил засегнал, и избълвал различни обидни забележки под формата на въпроси. Той се опитвал да подмами лектора и да го   въвлече  в   ожесточен  словесен двубой. Моят колега реагирал на тирадата му само с едно  „Добре" и продължил лекцията си. Като не обърнал внимание на обидата,  той показал,  че  няма намерение да се приравнява към чувствата на другия.  Грубиянът естествено млъкнал. Ако лекторът не беше уверен в себе си, щеше да постави чуждото неодобрение над доброто мнение за себе си и да се обърка, когато срещне неодобрение.

     —   Можете да прекъснете връзката между това, което другите  мислят,   говорят и правят,   и  цената,   която имате в  собствените си очи.   Когато се сблъскате с неодобрение,   кажете   си:   „Тя/той   си   е   такава/такъв.   От нея/него  друго   не   мога да  очаквам.   Това  няма   нищо общо с мене." Този подход ще премахне раната, която сам си нанасяте, когато свързвате чувствата на друг човек със собствените си мисли.
     —   Когато   срещнете   неодобрение,   си   задайте   следния важен въпрос:  „По-добре ли щеше да ми бъде, ако се бяха съгласили с мене?" Отговорът безспорно е „не". Каквото и да мислят другите, то не може да има влияние върху вас, освен ако сам/а не пожелаете това. И нещо друго, вероятно ще установите, че значимите за вас лица —  шефът ви  или приятелят/приятелката ви — ви харесват повече, когато, без да се притеснявате, проявявате   несъгласие   с тях.

     —   Приемете простия факт, че мнозина няма изобщо да ви разберат и че това е добре. И, обратно, вие също няма да разберете   мнозина от хората,   които   са около вас.   Не   е   и   необходимо  да ги  разберете.   Няма нищо лошо в това, че те са различни, а най-основното, което можете да разберете, е, че не разбирате. Густав-Ишхайзер ясно изразява това схващане в няколко реда в „Привиди ост и действителност":
     „...Ако хората, които не се разбират, поне разберат, че не се разбират, то те започват по-добре да се разбират, отколкото когато, без да се разбират, дори не разбират, че не се разбират."—    Можете да откажете да спорите или да се опитате да убедите   някого   в   правотата  на  позицията   си,   като просто  вярвате в нея.

     —   Вярвайте в преценката си, когато си купувате дрехи или други лични вещи, без да се допитвате до някого, чието  мнение  цените повече   от своето  собствено.

     —   Престанете да проверявате фактите,   за които говорите,    като   карате   съпруг а/съпругата   си   или   някой друг да  ги потвърждава   с  фрази  като   „Нали така, ду-шичко?" или „Нали, Ралф?", или „Питайте Мери, тя ще ви каже".

     —   Поправете се гласно, след като сте се държали по начин, сочещ, че търсите одобрение. Така вие осъзнавате склонността си и изпробвате нови форми на поведение.

     —   Полагайте   усилия   да   сложите    край   на   многобройните  си извинения,  които правите дори когато не съжалявате искрено за нещо,  което сте казали.   Всички извинения са молба за прошка, а молбите за прошка са стремеж    към    одобрение,    което    приема    формата    на „Зная, че не бихте ме одобрили, ако действително исках да направя това, което току-що направих,   затова, моля ви, уверете  ме,  че всичко е наред". Да се извиняваш е пилеене   на   време.   Ако   имате   нужда  някой друг да ви прости,  за да ви стане по-добре, то вие позволявате на хората да контролират чувствата ви.   Макар че вие можете да решите никога повече да не се държите по определени начини и да видите някои страни от поведението си като неподходящи, честите извинения са болест, която  поставя контрола  на чувствата  ви в  ръцете  на другите.

     —   Когато водите разговор, можете да отчитате времето, през което говори вашият събеседник.  Можете да се научите да не сте този,  който се обажда рядко, и то само  когато  го  попитат нещо.

     —   На  следващото  събиране можете да следите колко пъти ви прекъсват и дали винаги отстъпвате, когато говорите   едновременно   с   някой   друг   от   компанията. Стремежът ви към одобрение може да приеме форма на плахост. Вие можете да измислите начини, за да говорите,   без да бъдете прекъсван,   като прикачите етикет към поведението,   изникващо в  социалната ви среда.

     —   Отчитайте    съотношението    между   разказните   и въпросителните си изречения. Задавате ли въпроси,  искате ли разрешение, търсите ли одобрение или изказвате   твърдение?   Например   въпросът   „Хубав ден,   нали?" поставя другия  в   ролята на човек,   който  решава проблем,  а вас — в ролята на човек, търсещ съгласие.  По-простото „Хубав ден" е твърдение, а не опит да се получи   отговор.   Ако   винаги   задавате   въпроси   на другите, вие търсите одобрение в една   наистина   маловажна област, но това отразява вашата неувереност, че сте в състояние да   контролирате   нещата.

     Това са първите стъпки за изкореняване на стремежа към одобрение като потребност в живота ви. Целта ви не е да заличите всяко одобрение, а да се стараете да не бъдете демобилизиран от това, че не получавате жадуваните от вас похвали. Възхищението е приятно, а одобрението — чудесно изживяване. Това, към което вие се стремите, е да не изпитате огорчение, когато не получите аплодисменти. Както човекът, който се стреми да отслабне, не изпробва усърдието си на пълен стомах или човекът, който иска да се откаже от тютюнопушенето, не изпробва твърдостта на волята си, след като е   загасил  цигарата,   по   същия начин   и вие няма да се поставите на истинско изпитание, ако не се сблъскате с неодобрение.   Може до посиняване да говорите,   че  ще преживеете неодобрението и че няма да очаквате всеки да ви хвали, но докато не се озовете в условие на съперничество,   не   можете да   знаете  на какво  сте способен. Ако   можете да премахнете  от живота си това досадно слабо   място,   останалото   ще   е  лесно.   От момента на раждането   си   вие   сте   обусловен да изпитвате   потребност от одобрение. Ще са нужни много тренировки, но всяко вложено усилие ще бъде възнаградено. Престанете ли да се отчайвате,  когато се сблъсквате с неодобрението, печелите гаранции за живот, пълен с чудесна лична свобода в  настоящите моменти.



Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39743946
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031