Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2013 17:16 - ПОСЛАНИЯ НА ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ ЗА СТРЕМЕЖ КЪМ ОДОБРЕНИЕ
Автор: zahariada Категория: Лични дневници   
Прочетен: 719 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ПОСЛАНИЯ НА ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ ЗА СТРЕМЕЖ КЪМ ОДОБРЕНИЕ
Сигнали, свързани със стремежа към одобрение, получаваме и от други източници. Църквата безспорно оказва голямо влияние и в тази насока. Трябва да се угоди на Йехова, на Христос или на някого, който е извън вас. Водачите на църквата преиначават ученията на големите религиозни водачи и се опитват да насаждат конформизъм, като за оръжие използуват страха от възмездието. Следователно човек се държи морално не защото вярва, че това е правилно, а защото бог желае той да се държи така. Ако се съмняваш, обърни се към десетте божи заповеди, а не към самия себе си и към това, в което вярваш. Дръж се прилично, защото някой ти е заповядал и защото ще бъдеш наказан, ако не го правиш, а не защото смяташ, че това е поведението, което ти подхожда. Организираната религия се обръща към потребностите ви, свързани със стремежа към одобрение. Тя може да доведе до същото поведение, което вие сам бихте избрали, но в случая не сте избирали свободно.

     Най-религиозното преживяване, което можете да изпитвате, е да бъдете водач на самия себе си и да не се нуждаете от одобрението на външна сила. Това е истинската религия на собственото Аз , в която индивидът определя поведението си въз основа на собствената си съвест и законите на своята култура, които работят за него, а не защото някой друг му диктува как трябва да се държи. Ако разгледаме внимателно Христос, ще открием индивид, достигнал извънредно висока степен на само осъществяван е, който проповядва увереност в самия себе си и не се бои да си навлече неодобрение. Въпреки това мнозина от последователите му са превърнали учението му в катехизис на страха и омразата. (В глава XII вие ще намерите пълно описание на човек, който  се  е  самоосъществил.)

     Правителството на САЩ е друг пример на институция, която си служи със стремежа към одобрение като мотиватор на конформизъм. „Не вярвайте на себе си. Вие не притежавате уменията и необходимите средства, за да функционирате сам. Ние ще се грижим за вас. Ние ще удържаме данъците ви, защото ще изхарчите парите си, преди да изтече срокът ви за плащане на данъците. Ние ще ви накараме да станете член на „Социално осигуряване", защото вие не бихте могли да решавате сам за себе си или сам да правите спестявания. Вие не трябва да мислите самостоятелно, ние ще подредим живота ви." И така много са примерите, когато правителството се простира извън отговорността си да осигурява основни   услуги  и да управлява  обществото.

     Съществуващите правила са много повече от хората,които могат да ги нарушат. Ако някой реши да приложи   всеки   съществуващ   закон,   всички   хора  ще   трябва стотици пъти дневно да нарушават закона.  Има правила срещу всичко, включително за това, как да се обличате   на дадено   място   в   даден   момент,   как да  изпитате удоволствие   от  секса,   какво   можете  да  кажете   и   къде можете да   се   разхождате.   За  щастие   повечето   от  тези правила  не  се прилагат.   При  все  това създателите   им често  са хора,   които  твърдят,   че   знаят кое   е добро   за вас и че  го  знаят по-сигурно   от вас самия.

     Всекидневно сме засипвани със стотици културни послания, които ни насърчават да търсим одобрение. Песните, които слушаме всеки ден, са пълни с лирични послания за стремеж към одобрение, особено най-нашумелите „популярни" песни от последните три десетилетия5. Тези сладникаво-безобидни текстове на песни нанасят по-голяма вреда, отколкото можем да си представим. Ето някои заглавия, които сочат, че някой или нещо друго е по-важно от вас самия. Без одобрението на този някой  или нещо  Аз-ът би рухнал.
     —   „Без  теб   не  мога да живея."
     —   „Ти   ме  изпълваш  с  щастие."
     —   „С  тебе   се  чувствувам   истинска жена."
     —   „Човек е нищо, докато някой не го  обикне."
     —   „Всичко   зависи   от теб."
     —   „Караш   ме да се   чувствувам  нов  човек."
     —   „Докато   той   има  нужда  от  мен."
     —   „Ако   си   отидеш."
     —   „Хората   имат   нужда   от   хора."
     —   „Ти  си   светлината на моя  живот."
     —   „Никой друг не може да ме накара да усетя багрите, които носиш."
     —   „Без  тебе   аз   съм  нищо."
     Следващия път, когато се заслушате в песен, която ви подтиква да се стремите към одобрение, можете да направите следното упражнение. Изберете тези песни, които отразяват начина, по който сте възпитан, а именно че ще загинете, ако някой ви критикува или измами. Променете песните, така че да отразяват не стремеж към одобрение, а себевладеене.   Например:
     —   Аз сама се чувствувам като истинска жена. Това няма нищо  общо  с теб.
     —   Аз реших да те обичам.  Може   би  съм го  искала тогава,  но сега промених решението  си.
     —   Хората,  които имат нужда от други хора,  са най-нещастните   на  света.   Но  тези,   които   искат   обич  и   се радват   на   хората,   са   щастливи.
     —   Толкова съм щастлив/а заради това, което си казвам  за тебе.
     —   Аз   съм  светлината  на  своя   живот,   а това,   че   те има,  я прави  още по-ярка.
     —   Мога да престана да те  обичам,  но на този етап решавам да не го правя.
     Естествено точно тези песни няма да станат популярни, но вие можете поне да започнете да пренасочвате несъзнателните послания, които чувате и които отразяват начина, по който хората в нашата култура са се научили да мислят. „Без теб аз съм нищо" трябва да се промени в „Без себе си аз съм нищо, но това, че те има, прави този настоящ момент много  приятен".
     Телевизионните реклами са насочени специално към това ваше мислене, отразяващо стремежа ви към одобрение. Голям брой от тези рекламни етюди представят усилията на производителя да ви повлияе да купувате неговите изделия, като подкрепят схващането, че убежденията  на другите  са  по-важни   от вашите   собствени.
     Представете си следния диалог, когато някой следобед  у вас идват приятели  на  бридж:
     Първи приятел (като души въздуха): „Снощи риба ли си пържила, скъпа?", казано с подчертано неодобрителен   тон.
     Втори приятел: „Значи Джордж все още пуши пури", със  същия  неодобрителен тон.
     Вие: Изглеждате огорчена, объркана — дори сразена, — защото другите не одобряват миризмите в къщата ви.
     Психологичното послание е: „Това, което другите мислят за теб, е много по-важно от това, което мислиш за себе си, следователно, ако не доставяш удоволствие на приятелите си, заслужаваш да се чувствуваш неудобно."
     Да разгледаме други два етюда  и посланието:
     1. На угощение с раци сервитьорка слага салфетка около врата на един клиент и забелязва „пръстен около яката му". Съпругата му се свива от срам при мисълта, че непознатата сервитьорка е изразила неодобрение към нея.
     2.   Жена трепери от страх, като си представя как биха я погледнали приятелите й, ако чорапите й не са опънати.   „Не   бих могла да понеса да си  помислят нещо лошо за мен. Нужно ми е тяхното одобрение, затова ще си   купя.тази   марка чорапи,   а  не  онази."
     3.  Рекламите за освежители на дъха, пасти за зъби, дезодоранти и специални течности за пръскане са пълни с психологични послания, че вие се нуждаете от одобрение и че начинът да го получите е, като си купите съответното изделие. Защо рекламните организатори прибягват до тази тактика? Защото тя има ефект. Служи на целта им. Те съзнават, че хората са заразени с потребността от одобрение, и извличат полза от тази потребност, като изготвят малки скечове, които излъчват съответните послания.
     Това е култура, която високо цени и насърчава стремежа към одобрение. Затова не е изненадващо откритието ви, че отдавате прекалено голямо значение на мнението на другите. През целия си живот сте били обуславян да правите това и дори семейството ви да е съзнавало, че трябва да ви помогне да развиете самоувереност, спомагателните културни фактори са действували против него. Но вие трябва да скъсате с това поведение на търсене на одобрение. Както полагате усилия да изкорените навика си да се самоподценявате, по същия начин можете да елиминирате и навика да се стремите към одобрение. В „Календара на Пъдинхед Уилсън" Марк Твен дава убедително описание как човек може да се откаже от стереотип като стремежа към одобрение. „Навикът си е навик и никой не бива да го изхвърля през прозореца, а да го придума да слезе по стълбите стъпало след стъпало."




Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
1. batimetriq - НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ ОТ ТОВА ВЕЛИКО СПАСЕНИЕ
06.07.2013 22:32
Религията е едно, а вярата в Бог е друго. Религията е митология за нещо несъществуващо, а вярата в Бог е затова, защото Той съществува. А ето някои прости факти за това, че е Той съществува.
Исус Христос е Истината. Учениците, които Го придружаваха обичаха Истината и от
сърце и душа я приеха, така че, не можеха да изрекат и една дума, която е неистина. Тези ученици написаха четирите евангелия за живота на Исус Христос, деянията и посланията на апостолите, както и книгата "Откровението". Ако имаше дори една невярна дума в тези писания, учениците сигурно щяха да ги изгорят. С две думи, всичко написано в тях е истината и само истината. Но там се говори за възкресението на Исус Христос и как той се срещаше в продължение на много дни с своите ученици и им говореше за небесното царство.
Например в (Деяния 3 : 15) апостол Петър казва: "Но Бог го възкреси от мъртвите за което ние сме свидетели".
Исус Христос дойде на земята за да изяви Бог Отец, да съсипе делата на дявола и да спаси човешкия род. И това спасение можеше да стане единствено чрез неговата саможертва на кръста, за което пак в (Деяния 4 : 12) апостол Петър казва: "И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим".
Богът Слово, който е Исус Христос, а още и Синът, се отказа от Своята божественост, живя като най-скромния и смирен човек на земята, служи на хората и изпълни всички заръки на Бог Отец.
Тези, които приемат великата му саможертва получават спасение и вечен живот по Божията благодат. А тези, които не я приемат си навличат Божия гняв, защото считат, че той проля кръвта си напразно. "Той у своите си дойде, но своите Му Го не приеха. А на онези, които го приеха, даде право да станат Божии чада т.е. на тия, които вярват в неговото име" ( Йоана 3 : 11,12 )
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39754987
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031