Постинг
17.04.2013 20:04 -
Инж. Никодим ТРИФОНОВ на 80: Мисля, че ако спра да работя, ще рухна!
Автор: zabunova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3124 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.04.2013 23:17
Прочетен: 3124 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 19.04.2013 23:17
ЧРД!
На 9 април той празнува рождения си ден и покани онези, с които три десетилетия изгражда и развива едно от най-проспериращите предприятия в летописа на беленската икономика. Исках на партито, организирано в чест на 8-те десетилетия живот на познатия на всички беленчани инж. Никодим Трифонов да не говорим за „Латекс”, заводът, в който, преди смяната на системата да разруши и помете, 1500 души не само изкарваха препитането си, но и създадоха социални придобивки, на които всички от околността естествено завиждаха. Както и на дългогодишния му директор, позорно изгонен от предприятието, което го превърна в легенда – на трудолюбие, умно прогнозиране и доброта в полза на хората. В конкретния случай това за хората не е клиширана фраза, която днес ечи от телевизионния екран, а някаква особена обсебеност да работиш и пламът да си полезен.
В разговора с юбиляра много от споделените съкровени истини сега звучат отрезвяващо: - Притесняват ли те годините? - Не! - Как приемаш тази възраст? - Като нещо естествено, не можеш да избягаш от себе си! - Губи ли нещо човек с годините? - Не, не губи! Става по-мъдър. Аз съм свикнал с хората и без хората съм нищо! Вярвам в хората! - Каза, че след два месеца „Латекс” щеше да стане на 50 години. - В разговор с хората, които съм поканил тук, решихме да почетем тая дата. - Откъде е това желание да не спираш, да не се отказваш... Аз ти говоря на ти, макар че дълбоко се прекланям пред твоето присъствие, ум , възраст и дело. - Няма проблем! Аз мисля, че човек е програмиран предварително. И всичко му е заложено от родителите. Майка ми беше много благ човек. Баща ми бе човек на риска, но също много човечен. Имах 5 сестри и в една възраст те се отделиха, аз живеех при баба си и дядо си. - Научиха те на труд. - Да, майка ми и баща ми бяха трудолюбиви хора, дядо ми също. - Хората отбелязваха в поздравленията си твоето значение в техния живот. „Латекс” ли бе цветчето, мечтата на твоя живот, тъгата, скръбта сега? - Естествено, аз оставих там 30 години! Започнахме на гола поляна. Няма да забравя деня, в който ме извикаха в Градския комитет, заведоха ме на тази поляна и казаха: "Тук ще сторим завод! Запрятай ръкави и почвай!" Така беше! - Какво не разбраха хората при смяната на системата, че допуснаха ликвиирането на предпирятията? - Моето виждане е, че смяната на системата извършиха неграмотни хора, които не можеха да оценят и не могат да си представят какво е това развитие. Сред тях имаше доблестни, които дойдоха и ми казаха: "Нямаме нищо против теб, но се съгласихме да застанем срещу теб, за да вземем апартаментите на ниски цени." И това е още по-обидно – искат нещо наготово, без пари, без труд и заслуга...
- Не проумяха, че ще загубят всичко. Сега апартаментите са празни, защото като се ликвидира предприятието, хората загубиха работата си, а като нямат работа, няма и смисъл да живеят в квартала.
- „Латекс” имаше всички условия за труд, почивка и отдих, хранене. Имаше жилищни блокове, детска градина, здравна служба, почивна база, силно развито помощно стопанство. В един момент решихме да даваме безплатна храна на хората. В Министерството не ми разрешиха, казаха че максимумът, който можеше и който давахме, бе 40 процента. Колективът беше сплотен, здраво работеше - аз силно вярвах на тези хора и разчитах на тях! Имахме подкрепата на министерството и окръжните фактори. Когато строях водопровода за жилищните блокове, пред кабинета ми бяха дошли едни от най-устатите жени и като отворих вратата, ме почнаха. Нямало вода на горните етажи. Вода за два дни не се прокарва, отговорих им и на другия ден бях в министерството. Дадоха 700 000 лева и за 4 месеца докарахме 76 л/сек вода на Гара Бяла. Бяха положени 700 тона стоманени тръби – сега това за два петилетки не могат да го направят! - Сега като гледаш протестиращите по улиците, като знаеш, че икономиката е срутена, че е ударен малкия и средния бизнес, пуска се думата "национализация", мислиш ли, че онзи завод може да заработи, да се възстанови икономиката? - Не, там няма нищо! Производството не е само сградата - то е процес! А и при тази политика, която се води... Не знам, може би трябва нещо по-осезателно да се предприеме! И тези, които сложиха крак на развитието на България, трябва да излязат от тая орбита. - Не смяташ ли, че трябва да се уважават хората, които могат да правят бизнес? - Бизнесмените не трябва да се разглеждат под общ знаменател! Има такива, които използват държавни структури и непочтено се облагодетелстват. Има други, които не могат да намерят дамара. Има и успяващи, въпреки всички трудности. - Ти си от онези, които могат! Сега имаш своя собствена фирма... - Аз без работа не мога да стоя и като ми казаха преди двайсетина години, че ще ме изгонят, излязох, хванах теслата и чука и започнах да правя палети. После заедно с мен палети почнаха да коват и двамата доктори – зетьовете ми! - Сред всичките ти внуци разбрах, че има и един Никодим-младши! - Умно и добро момче е, завърши право с отличие, има амбиции да се развива в професията и аз го подкрепям! И другите ми две внучки са много добри! - Какво ти носи хубавото в живота, уюта, удоволствието? - Най-голямо удоволствие изпитвам от възможността всеки ден да мога да бъда на работа! Просто работя на 7 дневен режим - през 5-те дни – по 12 часа на ден, а в събота и неделя – до обяд. - Има ли и на 80 човек още мечти? - Има! Да направиш нещо повече! Ние сме две –три фирми под една шапка и стремежът ни е да излезем на външните пазари. Вече сме на пазара в Албания, Македония, Турция, Румъния и сега правим опити за контакти в Украйна. - Кое е най-хубавото на дългия живот – честността, работоспособността, устойчивостта, удоволствията? - Най-хубавото е човек да е здрав и да има мерак да работи! Аз, ако се откажа да работя, мисля че ще рухна бързо. Интервюто взе Йорданка ЗАБУНОВА
В разговора с юбиляра много от споделените съкровени истини сега звучат отрезвяващо: - Притесняват ли те годините? - Не! - Как приемаш тази възраст? - Като нещо естествено, не можеш да избягаш от себе си! - Губи ли нещо човек с годините? - Не, не губи! Става по-мъдър. Аз съм свикнал с хората и без хората съм нищо! Вярвам в хората! - Каза, че след два месеца „Латекс” щеше да стане на 50 години. - В разговор с хората, които съм поканил тук, решихме да почетем тая дата. - Откъде е това желание да не спираш, да не се отказваш... Аз ти говоря на ти, макар че дълбоко се прекланям пред твоето присъствие, ум , възраст и дело. - Няма проблем! Аз мисля, че човек е програмиран предварително. И всичко му е заложено от родителите. Майка ми беше много благ човек. Баща ми бе човек на риска, но също много човечен. Имах 5 сестри и в една възраст те се отделиха, аз живеех при баба си и дядо си. - Научиха те на труд. - Да, майка ми и баща ми бяха трудолюбиви хора, дядо ми също. - Хората отбелязваха в поздравленията си твоето значение в техния живот. „Латекс” ли бе цветчето, мечтата на твоя живот, тъгата, скръбта сега? - Естествено, аз оставих там 30 години! Започнахме на гола поляна. Няма да забравя деня, в който ме извикаха в Градския комитет, заведоха ме на тази поляна и казаха: "Тук ще сторим завод! Запрятай ръкави и почвай!" Така беше! - Какво не разбраха хората при смяната на системата, че допуснаха ликвиирането на предпирятията? - Моето виждане е, че смяната на системата извършиха неграмотни хора, които не можеха да оценят и не могат да си представят какво е това развитие. Сред тях имаше доблестни, които дойдоха и ми казаха: "Нямаме нищо против теб, но се съгласихме да застанем срещу теб, за да вземем апартаментите на ниски цени." И това е още по-обидно – искат нещо наготово, без пари, без труд и заслуга...
- Не проумяха, че ще загубят всичко. Сега апартаментите са празни, защото като се ликвидира предприятието, хората загубиха работата си, а като нямат работа, няма и смисъл да живеят в квартала.
- „Латекс” имаше всички условия за труд, почивка и отдих, хранене. Имаше жилищни блокове, детска градина, здравна служба, почивна база, силно развито помощно стопанство. В един момент решихме да даваме безплатна храна на хората. В Министерството не ми разрешиха, казаха че максимумът, който можеше и който давахме, бе 40 процента. Колективът беше сплотен, здраво работеше - аз силно вярвах на тези хора и разчитах на тях! Имахме подкрепата на министерството и окръжните фактори. Когато строях водопровода за жилищните блокове, пред кабинета ми бяха дошли едни от най-устатите жени и като отворих вратата, ме почнаха. Нямало вода на горните етажи. Вода за два дни не се прокарва, отговорих им и на другия ден бях в министерството. Дадоха 700 000 лева и за 4 месеца докарахме 76 л/сек вода на Гара Бяла. Бяха положени 700 тона стоманени тръби – сега това за два петилетки не могат да го направят! - Сега като гледаш протестиращите по улиците, като знаеш, че икономиката е срутена, че е ударен малкия и средния бизнес, пуска се думата "национализация", мислиш ли, че онзи завод може да заработи, да се възстанови икономиката? - Не, там няма нищо! Производството не е само сградата - то е процес! А и при тази политика, която се води... Не знам, може би трябва нещо по-осезателно да се предприеме! И тези, които сложиха крак на развитието на България, трябва да излязат от тая орбита. - Не смяташ ли, че трябва да се уважават хората, които могат да правят бизнес? - Бизнесмените не трябва да се разглеждат под общ знаменател! Има такива, които използват държавни структури и непочтено се облагодетелстват. Има други, които не могат да намерят дамара. Има и успяващи, въпреки всички трудности. - Ти си от онези, които могат! Сега имаш своя собствена фирма... - Аз без работа не мога да стоя и като ми казаха преди двайсетина години, че ще ме изгонят, излязох, хванах теслата и чука и започнах да правя палети. После заедно с мен палети почнаха да коват и двамата доктори – зетьовете ми! - Сред всичките ти внуци разбрах, че има и един Никодим-младши! - Умно и добро момче е, завърши право с отличие, има амбиции да се развива в професията и аз го подкрепям! И другите ми две внучки са много добри! - Какво ти носи хубавото в живота, уюта, удоволствието? - Най-голямо удоволствие изпитвам от възможността всеки ден да мога да бъда на работа! Просто работя на 7 дневен режим - през 5-те дни – по 12 часа на ден, а в събота и неделя – до обяд. - Има ли и на 80 човек още мечти? - Има! Да направиш нещо повече! Ние сме две –три фирми под една шапка и стремежът ни е да излезем на външните пазари. Вече сме на пазара в Албания, Македония, Турция, Румъния и сега правим опити за контакти в Украйна. - Кое е най-хубавото на дългия живот – честността, работоспособността, устойчивостта, удоволствията? - Най-хубавото е човек да е здрав и да има мерак да работи! Аз, ако се откажа да работя, мисля че ще рухна бързо. Интервюто взе Йорданка ЗАБУНОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
Ще чакам за отговор, като ще проверявам периодично тази тема. Естествено въпросите ми към него са свързани с производството на завода Латекс.
цитирайelectron написа:
Ще чакам за отговор, като ще проверявам периодично тази тема. Естествено въпросите ми към него са свързани с производството на завода Латекс.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.