БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА  
  Благотворителност е глупава дума. Лошо сглобена. В тълковния речник няма обяснение за нея. Благост, че и творителност. Блага ракия, да. Благ поглед, може, но благотворителност...! Може би трябва да се казва доброправене или добротворчество, нещо такова. Но, за глупави хора, бива. Та, ето за каква благотворителност ще разкажа.
Имам приятел. Петьо се казва. Аз му викам Петьофи. Не, не е поет, художник е. Та, поканиха ни с Петьофи на купон. Не помня какъв беше повода, а и не е важно Както си му е реда, на купон, като на купон  Хапнахме, пийнахме, повеселихме се и си тръгнахме. Бяхме се понамокрили, Петьо малко повече. По пътя, докато го изпращах, се разбрахме къде да се видим на другата сутрин. Щяхме да пътуваме по някаква работа, не помня. Разбрахме се, да мина да го взема с колата от тях. Казах му да ме чака долу, пред тях.
На другата сутрин отивам да го взема. Петьо живееше на голяма и шумна улица. Пристигнах и спрях срещу тях от другата страна на улицата. Видях от колата, че той вече е долу. Слязох и тръгнах да пресичам, което не беше много лесно. Търпеливо изчаках да дойде пауза на платното и тръгнах да пресичам. Пресичайки видях, че моя приятел е приседнал на едно стъпало пред тях. В един момент някаква жена за секунди спря пред него, след което продължи. Когато пресякох и приближих, какво да видя. Петьофи,приседнал на стъпалото, откровено си спеше. Махмурлук, си викам. Когато наближих съвсем, какво да видя! Петьо спи, облегнал се на коленете, шапката му /тук е мястото да кажа, че той винаги ходеше с шапка, с перифепия, художник, какво да го правиш/ паднала с празното за главата нагоре. А, вътре, познайте, милостиня ли да го нарека, благотворителност ли, имаше доста монети и тук-таме двулевки. На първо четене, разбира се. Сбутах го, той се размърда и се събуди. - Ти ли сътвори тая инсталация, а? - питам го. - Ква инсталация те гони, ти не си се отрезвил още.  После се пипна за главата, видя шапката си на земята, заедно със съдържанието и зацикли. Дума не можеше да обели. -Как ги правиш тия работи? - му викам. - Хем си си доспал, хем някой лев си изкарал.
Хората го помислили за просещ несретник, без да обърнат внимание, че шапката му беше доста хубава и скъпа, с хастар. А и той се обличаше добре. Но......!

Май когато правим нещо нито гледаме, нито мислим. И затова винаги бъркаме. Имам един девиз: "Спри и три минути помисли!" Не на дуел, разбира се.

P.S. В министерството на здравеопазването стоят на склад 20 нови кувьоза, които нито една болница не иска да ги вземе. Защо ли? Защото са дарение. Ако са по пътека, ще има далавера.
Извинявайте, че завърших сериозно.
Автор:zahariada        

Много добре разказано, кара те да се замислиш...ако имаш с какво обаче. Кога ли ще разберем и цинизма на случая Първанов, който парадоксално организира една милосърдна Коледа, вместо да създаде държавен механизъм, така че да няма нужда от нея…

Радвам се, че ти е харесало. Това е една истинска истори я и аз се опитах да я разкаха в точно този контекст. Х,бав ден!