Трябва да призная, че имам силна фобия към насекоми - единствените, от които не пищя и мога да убия без да получа инфаркт са по-дребните мухи и мъжките комари ( женските са заплашително едри за моята фобия ). А с нощни пеперуди съм имала покъртителни истории .. Ето една от тях: Първата ми работа бе в един изключително готин таван - приятелят на Г. го бе кръстил "къщата на кукла Барби" :). Защото изобщо не приличаше на офис - с цветните си раирани тапети, разни джиджавки и нашия оглушителен смях .. трудо можеше да се повярва, че работим сериозно. НО това беше най-готината работа на света и завинаги остави топли спомени в мен. Много събития и хора могат да ти дадат теми на размисъл, но необяснимо защо си вадим изводи предимно от лошите неща, които сме преживели. А от доброто отношение, професионализма и амбицията, които видях от работата ми на този таван, реших каква искам да бъда, как да изглежда живота ми ... Не знам как биха се развили нещата, ако не бях срещнала Г. и К., но опеделено този таван се оказа крайъгълният камък в живота ми. Май никога не съм им го казвала, не знам дали за тях това би имало значение, но ... дано някой ден имам тази възможност J. Една лятна сутрин изкачвам весело стълбите към тавана и си мисля как ще пием сутрешното кафе с Г.. В следващия миг с периферното зрение забелязвам едно огромно черно петно на стената в коридора. Спирам и осъзнавам, че това е гигантска нощна пеперуда. Решавам да се развикам, но е малко преди 9 и съседите в блокчето може и да спят. Не мърдам, за да не подплаша пеперудата и тя да запърха и да се оплете в косата ми.... Ужас! Едвам вадя телефона си и звъня на Г. ..... Оххх, дано вече е дошла и ме избави от чудовишето. Тя не вдига ... сигурно е в автобуса. Събирам кураж да се обърна с гръб към тази отвратителна гадост и да изтичам максимално бързо навън. Ами ако се подплаши от шума на полата ми докато тичам и ме нападне в гръб. Вече не помня как слязох до партера, но се измъкнах невредима. Реших да чакам докато някой се появи. Добре, че беше лято и в градинката времето е чудно. Но мисълта, за този звяр не ми дава мира. Вече е 10, а никой не идва. Междувременно сме се чули с Г., тя напълно разбира безиходицата ми, но трябва да мине през едно място и веднага идва. Минава 11 ... Г. идва. Събирам смелост в нейно присъствие и се качваме заедно, за да и покажа къде е леговището на тази гнус, провалила ми деня. С Г. стоим на междината площадка и оглеждаме врага .... огромен е! Чуваме телефонът в офиса да звъни настойчиво. Не можем да я убием, много е високо и много вероято е да не уцелим от първия път. А никой не иска да види това чудовище в пълния му ужас – разперило криле и шумът от блъскането му в стените .... . Г. решава да се жертва и да отключи офиса, което заедно с времето за алармата и двете врати е около 30 сек. – т.е половин минута в опастна близост. После аз трябва с космическа скорост да се вмъкна. Операцията е успешна. К. звъни по телефона и пита къде сме цяла сутрин. Г. обяснява бедствената ситуация. К. казва, че ще я ликвидира, но има работа и ще дойде следобяд. Вече е 13.30 ... гладни сме, но по-добре гладът, отколкото ужасът да минем пак покрай това безумие на природата. Чуваме дрънчане на ключове. Това е К. Спасени сме! Чува се и някакъв друг шум, сигурно К. се бори с пеперудата. Дали има нужда от помощ ... дано не, защото няма да излезем ... . След секунди се К. се провиква ... „ Е, това ли беше, една пеперудка ...”. Излизаме ... дори мъртва е отвратителна и не буди никакво съжалението за стореното. К. ни гледа и се смее. Аз отивам да купя обяд.