Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2009 22:05 - Рила - Ден 4
Автор: koker Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9559 Коментари: 5 Гласове:
2



  х. Мальовица – с. Говедарци- Голямото село

Ден 1
Ден 2

Ден 3
Събудих се по-рано от останалите и слязох да пия кафе пред хижата. Някакви хора се стягаха за към х. Иван Вазов, аз тихо злорадствах и се наслаждавах на санбернара Барса.
След като и останалите се излюпиха ядохме по една супа и там каквото беше останало и за последен път подкарахме раниците. Сигурно има някакво научно обяснение как с течението на времето последните стават все по-тежки и неудобни, но още не съм се натъкнала на обосновката.
Заслизахме към злощастното ЦПШ. Пътечкта беше мехлем за изстрадалата ми душа, макар да ми беше трудно да догонвам бързоходците. На Школата свихме по маршрута за Говедарци. Някъде в далечината се виждаха покривите му:   image Минахме около 500 рекички. Може и една и съща да е била. С мостчета от трупи, тук-таме. Друго забележително по пътя нямаше. Но беше най-приятния преход за похода, главно защото беше надолу. По едно време се озовахме на шосето. Сблъсъкът с цивилизацията:   image Вървенето с туристически обувки по асфалтов път е извънредно неприятно, градиращо до болезнено. Стигнахме до едно много приятно място, оборудвано с огнища, на което спряхме за обяд.   image Там ни засече и горския патрул, който бяхме видяли по пътя към Скакавица първия ден. Оказа се, че чичковците ни помнеха, поздравихме се и те продължиха по горските си дела, а ние- към Говедарци. На около 20-тина минути преди селото се излиза на огромна поляна, а слънцето печеше неумолимо, та имаше второ Голямо мазане. Мен ме мързеше, поради което носа ми се бели. Точно преди селото видяхме сградата, която Васето е чертал. Покрива й бил паднал. Сега издирвам подробен списък на архитектите, участвали в строежа на новата офис сграда, в която ще се местим. Не ми се закусват керемиди.
Стигнахме на спирката на маршрутките към 15.50. Превоза идваше в 16.30. Тъкмо време за по бира, в самия край на бъхтането:   image
В рейса почти заспах. В Самоков на гарата открихме най-вкусните old school пици на света. Родените преди 1985-та ще се сетят- онези, които се печат на поточна линия в пещ, малки, кръгли, с много тесто. Сгънахме по една и се натоварихме на автобуса за София, чиито багажник окупирахме злостно:
image
По време на пътуването се зародиха една камара идеи и планове, една от които, ако не се лъжа, е за Ботев връх.
Слизането на Окръжна болница съвсем отми надеждите ми, че няма да се забия в смога отново. Явно и раницата ми се беше поизтощила- при отварянето на багажника просто припадна на тротоара. Или Мамута я избута. We’ll never know. Край. Те тава а.   Изводи от цялата работа:
  1. 4 дни са напълно достатъчни да спра да сънувам Excel и да забравя, че някъде има място, на което почти няма дървета.
  2. Мога да пресипна от смях. И е адски приятно.
  3. Винаги има кой да осере нещата.
  4. Винаги има хора, които ще помогнат.
  5. МОГА да ходя. Не бързо, не по много, ама МОГА.
=)


Тагове:   рила,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. baletlnetpepas - Събрахте ли
18.08.2009 22:09
магически гъби или още нямаше?
цитирай
2. koker - Хм,
18.08.2009 22:10
само гъби не ядохме :)
цитирай
3. baletlnetpepas - е значи
18.08.2009 22:12
пак добре сте си прекарали
цитирай
4. anothercat - браво
18.08.2009 22:47
за пътеписа! :-)
беше забавно и зареждащо с добро настроение :-)
цитирай
5. inel379 - Разгледах всичко
26.10.2009 10:38
и съм много впечатлена!
Била съм по тези места! Емоцията е несравнима!
Много вдъхновение за теб!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: koker
Категория: Лични дневници
Прочетен: 473741
Постинги: 83
Коментари: 985
Гласове: 3494
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031