Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2007 17:10 - Пуруша и Пракрити
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6364 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 13.10.2007 17:17


Защото моят приятел Страхил  каза, че жената е самият живот. :)

 

****

Аз съм първата жена, а ти си пуруша.

Нужен ми е осеменяващ импулс,

за да  превърна първичната си природа

в хармонична материя, в живот.

 

На теб ти е нужна пракрити,

не само за първична наслада.

С помощта на пасивното си съзнание

чрез мен, ти се самоопознаваш.

 

 

І. "Съществуват два независими космически принципа - Пуруша (Purusha) и Пракрити (Prakriti), които са вечни и безгранични. В широкия смисъл на думата, Пракрити означава: първата жена, женското начало, природен субстрат, природа, материя, неизчерпаема творяща енергия и други. Пуруша се определя като: първият мъж, мъжкото начало, духовно начало, осеменяващ импулс, най-съвършеното нещо, космическо съзнание и други.

ІІ. Следствието се съдържа в причината, още преди самото то да се проявило. Например палмовото масло е в палмовия плод преди то да е извлечено. Динята е червена отвътре преди тя да е разрязана. Растението се съдържа като следствие в семето още преди то да е прораснало.

ІІІ. Човекът и космосът са копия един на друг. Всичко, което го има в космоса, го има и в човека, и всичко, което го има в човека го има и в космоса, но това съответствие е по същност, а не по конкретна форма. От тази гледна точка космосът е одухотворено и разумно същество, такова каквото е и човекът. Неговият разум, подобно на човешкия, не е абсолютен идеал, а обща граница между духа и материята. Както човешкият разум е колективен разум на около 60 трилиона клетки в човешкото тяло, така и космическият разум е колективен разум на всички живи същества.

ІV. Светът е реален. За разлика от Веданта (Wedanta) и Будизма, той е познаваем, както по отношение на Природата (материята), така и по отношение на Духа.

Типично за древно-индийската философска литература е използуването на “размити”понятия, които придобиват своята понятийна определеност едва в рамките на текстовия контекст. Една възможност за философско доуточняване и осмисляне на понятийното съдържание на Пракрити и Пуруша е те да бъдат отнесени към концепцията за причинно-следствената връзка (принцип ІІ). Развитието на Природата се състои от неизброимо множество свързани причинно-следствени вериги, в които събитията са подредени по реда на тяхното случване. Всяко едно събитие в такава верига е причина за всички следващи го. В Санкхя се приема, че всички причинно-следствени вериги изхождат от една обща Първопричина, породила Природата и развитието й. Древните мъдреците я нарекли – Пракрити, “първата жена”. Тя обаче сама по себе си, без осеменяващ духовен импулс, не е активна. Ето защо в космологичната картина на съществуващото се използува още един фундаментален принцип – Пуруша. В метафоричен смисъл, той е мъжкото начало и всички прояви на Пракрити са “наслада за него”. Участието, обаче на Пуруша в това действие е пасивно. Той се свързва с нея, но остава непроменяем в процеса на развитието й. Той е съзнание, а тя действие и начален субстрат. Много популярен, илюстративен пример за необходимостта им един от друг е сравняването им с двойката слепец (Пракрити) и куц (Пуруша). За да оцелеят и двамата, Пракрити трябва да носи Пуруша на гърбът си. Когато достигнат до целта, която и двамата преследват, те вече нямат нужда един от друг и се разделят. През времето на тяхната съвместна връзка обаче Пракрити се развива от безформен природен субстрат в организирана и хармонична природа, а Пуруша, изучавайки нейното развитие, самоосъзнава самия себе си. От тук нататък той се отделя от нея и съществува като свободен дух. Това не означава, че природата изчерпва развитието си, защото в Санкхя, понятието Пуруша е събирателното наименование на безброй много Пуруши. Всички те изразяват една и съща същност, но се намират в различни стадии на освобождение и на отделяне от Пракрити. При това всеки един от тях взаимодействува с Пракрити напълно независимо от останалите. Такива Пуруши са индивидуалният човешки дух “Пуруша – Атман” (Аtmаn) и абсолютният дух “Пуруша – Брахман” (Brahman ). Атман и Брахман се различават един от друг единствено по това, че Пуруша-Брахман е напълно свободен, а Пуруша-Атман е в процес на освобождаване. Приема се, че веригите с които Атман е привързан към Пракрити са нещо външно за него, което не променя неговата същност. От тази гледна точка, “Пуруша-Атман” и Пуруша-Брахман, в същностен смисъл, са тъждествени. Множествеността на Пуруша в Санкхя представлява един не затихнал отглас от древна ведическа представа за Сътворението, съгласно която Пуруша е първият човек и първото семе. За да сътворят космоса, боговете го принасят в жертва като го разчленяват и от отделните късове, като от семена, пораждат земята, небето, въздуха, вятъра, хората и всичко останало .

Най-съществената част във всички древни индийски философски системи, в това число и в Санкхя и Йога, е доктрината за освобождението. Според тях зависимият, не свободен човек отъждествява своето “Аз” с тялото, чувствата и разума, с това което в Санкхя се нарича “Его” (Ahankara). Поради тази си привързаност към проявите на материята, той е подложен на терора на съдбата и времето – Самсара (Samsara), изразяващ се в болки и страдания, невъзможност за душата да намери покой, безброй много прераждания, с които нищо не се променя. Единствената възможност за освобождение от Самсара е “Азът” да се разпознае като чист дух. В Йога това се постига чрез изучаване на трите проявления на “Егото” – телесното, емоционално-чувственото и разумното, и постигане на контрол върху тях."

 

 

http://yoga-meditation.us/patanjali/yoga-sutri.htm

 

 

А ако не сте чували непалска рок банда, сега е момента:
The Shadows изпълняват песента Пракрити:

 






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. jose - уф ние сме затлъстели западно европейски тип и източните философии не ни радват особено
13.10.2007 17:55
срам м е но защо никои не напише подобна теория за наденичките бирата винцето и за отношенията между двама души соито не се борят за осеменяване и удоволствие не осъзнават за какво са създадени а кротко си казват наздраве с по биричка в ръка :)
цитирай
2. sunflower - не знам кои сте "вие"
13.10.2007 18:11
но България е на границата между Изтока и Запада, ако не си забелязал. т.е. тук според мен има и западни типове - ти, например, и източни - аз например :)))) това, разбира се, не пречи на винцето, което аз ще си сипя след малко ... по принцип нямам нищо против и наденичките, но .... мен неосъзнатостта все нещо ме дразни и ... тва е проблема в общи линии ... :)))
цитирай
3. rumyrayk - иии, не бях слушала досега непалска рок-бенд,
14.10.2007 01:01
дойде ми `осеменяващ импулс`;)
цитирай
4. nav - ;)--
17.10.2007 00:32
Много истински текст, но пак зашлеви хорицата с разни метафизики, които ги карат да им присядат кюфтетата и винцето да не е вкусно.
Такива текстове, знаеш, е добре човек да си ги чете в усамотение, далеч от шумовете на света, защото пътуването към това небе е много лично.
И в тази връзка е добре всеки да си го открие сам, защото ненавременната истина е повече пречка, отколкото просветление.
Дай по-добре нещо от нашия другар Рабиндранат, който знае как да прави пълнени чушки със Санкхя и сатори наденички ))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598812
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031