Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05 11:32 - ТУК ИМА ДРАКОНИ
Автор: zahariada Категория: Изкуство   
Прочетен: 530 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 публикувано 18.02.2014 от Камелия Хаджийска в Споделено
 

ТУК ИМА ДРАКОНИ

ГЛАВА ПЪРВА – Ел Колли, „Белязана от Духа“

dragon

Душата въобще не се интересува каква цена трябва да платим, за да следваме своето призвание. Състоянието на щастие и сигурност просто не са от значение за нея, но нашата смелост, вяра и осъзнатост, са.

Грег Ливой

Кундалини е мистериозната био-духовна същност, която събужда съзнанието. В Индия тя е почитана като Богиня. Не съм я търсила, тя дойде, когато най -малко я очаквах, вля се в мен и превърна тялото ми в храм от енергия. Улавях части от нея в сенките, без да знам за какво става дума, през целия си живот. Усещах, че е там, но тя търпеливо изчакваше времето си, понякога шепнеше на език, който не можех да проумея напълно: „Ти ми принадлежиш“.

Моят път е уникален, точно както и пътищата на всеки от нас. Все пак има известна универсалност в това, което съм преживяла и научила от Кундалини, и което се отнася до всеки друг, който е бил благословен от присъствието ú. Спецификата, която тя внесе в моя път, обаче, може би изглежда странна за мнозина и позната за някои. Аз изпитвам необходимост да осветя тази част от живота си, тъй като това ми помага да обясня достигането на този повратен момент в моето духовно пътуване. Останалата част от книгата описва същността на Кундалини по един по-общ начин.

Зад кулисите

Много са „нетрадиционните“ хора от Запада, които, не просто вярват в „пътя“ на шамана, а имат истински афинитет към лечителството.

Джоан Халифакс

Осъзнах, че съм била шаман през цялото време, без да го знам. Прекарах десетилетия в борба да намеря място за призванието си в една култура, която доскоро не можеше да признае или толерира хора като мен. Еднорог в стадо коне се счита за дефектен кон до момента, в който популацията от еднорози рязко се разрасне, което, благодарение на Кундалини, в момента се случва по целия свят. Но докато нямате приятел еднорог, или самите вие не сте такива, е възможно и да не ги забележите.

Моят живот е поредица от неочаквани шамански посвещения (Пробуждането на Кундалини попада приблизително в тази категория, въпреки че има хора, при които Кундалини е събудена, без да са шамани, и шамани, които никога не са се сблъсквали с Кундалини). Шаманите представляват проводници на Духа. Те са посланици, които посредничат на Божественото и улесняват духовния растеж на човечеството чрез изцеление, ритуали, изкуство, музика, преподаване, пророчество и магия. Шаманите следват насоките на Духа и имат достъп до няколко нива на съществуването.

Ако не става съвсем ясно, ще го кажа по друг начин: Аз не съм шаман според общоприетата дефиниция. Да обясня това е било проблем през целия ми живот. Пиша непрекъснато, откакто бях на петнадесет, но толкова нищожна част от творбите ми е била публикувана, че е пресилено да се наричам ​​писател. Имам пламенна страст към изкуството и досегът ми с него е дори по-продължителен от писането. Бързо продавах нещата, които пусках за продажба (в кратко просъществувала галерия в началото на 80-те), но всъщност аз съм по-скоро артистична, отколкото артист. Но, да подчертая още веднъж, през цялото време се придържах към стандарти, чиято висота може да бъде достигната само от виртуоз.

Прекарах тридесет години от живота си в изучаване и разпространяване на всичко, до което съм достигнала по отношение на духовността и метафизиката, но правех това неофициално, безплатно и без да наблягам на ролята си на учител или съветник. Четях непрекъснато (оказа се, че броят на книгите, които съм прочела в зрелите си години, надхвърля 5000). Бях новатор както в сценичните изкуства, така и в духовните общности, но зад кулисите. Оставах черната овца в обществото – живеех в периферията на периферията, в подземието на подземието… В почти всяка социална постройка влизах през задната врата. Каквото и да е, това, което съм, е доморасло и самосъздадено.

Дори и така, пътуването ми беше изпълнено с препятствия, издълбани за мен от сили, които едновременно ме разочароваха и обнадеждаваха, стимулираха ме по този съдбовен, сякаш, маршрут. Бях притискана, подтиквана, примамвана и издигана до места, където никога не бих пристигнала, ако бях оставена само на собствените си възможности.

Начинът, по който шаманизмът в моя случай работи е, че Силата се разкрива за мен, което звучи ужасно грандиозно, но не знам как да го кажа по-добре. Периодично Вселената ме сграбчва за яката и ми заповядва: „Ти трябва да узнаеш тази тайна!“ Тогава тя ми показва нещо, така дълбоко погребано до момента в килера на колективното съзнание, че на мен просто ми се завива свят. Силата се разкрива по много начини, в много форми и на различни степени през целия ми живот. Не искам да кажа, че съм жена, която притежава власт в общоприетия смисъл на думата. Напротив, най-доброто, което може да се каже за всичките ми външни изяви е, че съм ексцентрична. Властта на шамана е различна от светската. Тя е средство за служене на духа и в моя случай е изявена по начин, по който е невъзможно да бъде измерена. С други думи, тази Сила не може да бъде наречена власт.

Въпреки това, тя ми даде възможност да достигна и подкрепя хора, които иначе щяха да бъдат погълнати от пукнатините на културата, в която живеем: чувствителни колеги, неразбрани мистици, уплашени посветени, новоосъществяващи се шамани – всички изгубени в метрополията на твърдия ​​материален свят. Тази Сила ми даде глас да извикам истинските им имена и съдби в един свят, който им казва, че нямат валидна идентичност или призвание тук.

Говоря поетично, разбира се. Моят опит и знания ми позволяват да помагам на останалите да получат даровете, опаковани по най-невероятни начини, които пристигат при тях. В състояние съм да служа на онези, които са били избрани от Духа неочаквано; на онези, които са били подпалени от пламъците на душата; на онези, чиито тела, умове и сърца животът е разбил; на онези, които остават сърдити или уязвими отстрани по пътя към само Бог знае къде.

Знам как да протегна ръка и да помогна на другите, защото Силата ме е поставяла в техните ситуации и съм научила от първа ръка какво да направя, за да оцелея, да се науча и да продължа нататък… Това е работата на шамана: да се измъкне от бездната и след това да бъде жив символ на надежда и посока за другите, които са паднали и не могат да се изправят.

Още веднъж, осъзнавам колко надуто и превзето звучи всичко това, като че ли представям себе си като някакъв свръхестествен супер герой в ликра, който лети наоколо, за да спаси окаяните на земята. Силата всъщност работи по тихи, прости, често невинни начини. Аз споделям това, което знам, за да разширя сърцето си и да предложа подкрепа. Нека Духът свърши останалото.

Като Скорпион в осми дом пред мен стои незавидната задача да спася всичко свято, което днешната култура е захвърлила в коша за боклук и е превърнала в табу: възприятието за невидимите неща, разговорите с духове, святата сексуалност, всички тайнства на Богинята, познаването на животинските и растителни видове… Във всичко това аз съм подпомагана от нарастващия брой „емисари“, посветени на възстановяването на изгубената мъдрост на Богинята.

Селективната обществено-политическа „война срещу наркотиците“ е демонизирала най-мощните свещени растения, включително тези видове, които отварят портите към непознаваемото. От всички тях свещената билка тютюн е най-ненавиждана, по нея се сипят проклятия от един свят, който я ползва непочтително. Поради това тя е най-често презираното от всички табута и най-вероятно ще остане в забранения списък по-дълго, отколкото останалите. Спрях да експериментирам с контрабандни вещества преди двадесет години, но все още пуша тютюн. Съвсем не твърдя, че цигарите са полезни за нечие здраве, но когато говорим за духа, физическото здраве не е на фокус. Голяма част от ясновидците, мистиците и лечителите са били пушачи, включително Хелън Шукман (която канализира оригиналния Курс по чудеса), Елизабет Кюблър Рос, Стивън Ливайн, Джейн Робъртс, Едгар Кейси, Питър Хъркъс … Ню ейдж водачите, насочвани от работата на тези светила в духовната наука, често се опитват да санират спомените си за този факт. Голямата астроложка Каролин Кейси била изненадана да открие, че на портрета, който виси във фоайето в офиса на Теософското общество в Лондон, цигарата, която непрекъснато държала в ръката си неговата основателка, Елена Блаватска, била маскирана с боя.

Още нещо: Ричард Мос, лекар и духовен учител, подозира, че „хората, които пушат, са вече доста чувствителни и използват цигарите, за да се заземят…“. Тази констатация е в съответствие с това, което съм забелязала за себе си и някои други пушачи. Всеки път, когато се опитвах да се откажа от пушенето, това, което ме притесняваше повече, отколкото симптомите на абстиненция, беше менталната мъгла, придружена от потресаващо увеличение на моята психична осведоменост (нещо, за което не се говори в клиниките срещу тютюнопушене)!

Веднъж, след три месеца без цигара, преживях изумяваща телепатия, ясновидство и посещения от лица от други светове. Най-смущаващото в този момент за мен беше непосредствената материализация на всички мисли, които ми идваха наум. Те бяха от различен порядък в сравнение с напълно осъзнатите и съзнателни проявления на Духа. Бяха отвъд моята способност за контрол и изглежда идваха от моето несъзнавано, откъдето нещата имат обезпокоителното свойство да се проявяват в своите най-нецензурирани форми.

В една по-мека форма, често, докато се разхождах (разходките винаги са били форма на „медитация в движение“ за мен) и помислях за някого, когото познавах, в рамките на минути този някой минаваше с колата си покрай мен или изскачаше от магазина, покрай който минавах. Възможно е това да не са били материализации на моите мисли изобщо, а проблясъци на предчувствия. Никога не можех да кажа кое от двете и това само по себе си ме безпокоеше. Притеснявах се, че щях да започна да проявявам сценарии от параноичния ад, в който лудото хлапе във филма „Зоната на здрача“ живее. За щастие, това не се е случвало.

Голяма част от мъките ми идваха от това, че бях толкова самотна по този път. Ако бях в състояние да намеря друг човек, който споделя някои от тези свръхестествени дарби, може би бих била в състояние да ги използвам по-открито. Както и да е, бързо научих, че да се опитвам да говоря с някого за тези неща провокира скептицизъм, страх и обезпокоителни недоразумения. Оставах вярна на формата – създаването на добри взаимоотношения беше от далеч по-голямо значение за мен, отколкото да бъда сама, обзета от странни сили.

Важно е да отбележа, че критериите за духовен прогрес са доста по-различни, отколкото обикновено си представяме. Не е необходимо човекът да бъде образец на добродетел или съвършенство. Чувала съм хора, които са били алкохолици, чиято Кундалини е събудена, както и много, притиснати от собствените си реални или въображаеми недостатъци, да питат: „Достоен ли съм за това? Защо аз?“. Когато същият въпрос дойде от моите дълбини, един тих, но убедителен глас отговори просто: „Защото си готова“.

Откъдето и да го погледна, пътят, по който се движех, не беше отъпканият. Моето шаманско посвещение е традиционно в смисъл, че не съм го избирала аз, то ме избра. Не съм била на курсове, не съм присъствала на семинари „Как да стана шаман“, нито съм чиракувала при лечителки, които да ме използват за предаване на специални послания. До скоро аз дори не знаех, че моите странни наклонности следват класически модел, що се отнася до шаманството. Преди разцвета на междукултурния обмен от знания по книжарниците и семинарите през седемдесетте години, не помня да съм срещала някой, който да знае какво е шаманство. Дори и днес, истинският шаман е извън реалността на повечето хора.

Шаманизмът, какъвто го практикувам аз, няма нищо общо с вуду магьосника, който прави заклинания със специални холивудски ефекти като по Досиетата Х или Стивън Кинг. Не става дума за предаване на послания от приятелския Азор от хиперпространството, както и не включва магически театрални представления, в които духовете излизат от лампите и изпълняват желания. Накратко, той не е нито зло, нито фантастика.

За външния наблюдател шаманът изглежда изцяло независим и неговото поведение е непредсказуемо и странно. Молитвата, ритуалите, самоанализът, медитацията, трансът, сънищата и целенасочената осъзнатост са неговите инструменти. Перата, маските, барабаните, дрънкулките и различните екзотични аксесоари не са задължителни и са по-скоро свързани с местни обичаи, отколкото със същинското шаманство. Тъй като съм минималист, използвам такива средства изключително рядко. В традиционния шаманизъм елементите като лула, тъпан, лечителски инструменти и други подобни, трябва по някакъв начин да бъдат посочени от Духа, за да могат да имат свещена сила. Когато тези неща са просто купени или неправомерно придобити, те нямат шаманска стойност. Не толкова предметите, а енергията, която носят, ги прави целебни.

Дори на най-елементарно ниво шаманът се свързва с вроденото във всичко съзнание. Когато бях малка аз говорех с дърветата. Изкачвах се на височина 4-5 метра по стволовете на боровете около къщата ни, просто за да се насладя на компанията им. Усещах, че ме защитават и макар, че аз често се изкачвах там, където клоните са тънки и чупливи, никога не падах. Тук трябва да направя една аналогия: голяма част от живота ми е минала, ако не в много неизгодно положение, то по начин, по който не съм била видимо подкрепяна. Моето катерене по дърветата е било просто предзнаменование за неподозираните сили, които съм събирала за бъдещата си среща с окултизма: „Изкачването на дървета в процеса на шаманското посвещаване могат да бъдат намерени в Малайзия, Сибир, Северна и Южна Америка и Австралия“, казва забележителната Джоан Халифакс, медицински антрополог. Дърветата са в центъра на всички шамански традиции и са свещени както сами по себе си, така и в езотеричен смисъл (вътрешното дърво на живота, централната нервна система – гръбначният стълб и мозъкът – приличат на дърво).

Един свят човек, индианецът Беър Харт, разказва за традиционното посвещаване на деца, при което ги завеждат да седнат до определено дърво със завързани очи, за да го усетят по добре: „Бъди с това дърво, докосни го, прегърни го, облегни се на него, постой до него. Научи нещо от него“. По-късно децата са в състояние да намерят пътя обратно към същото това специално дърво, интуитивно насочвайки се към него и просто докосвайки го. „Така започваме да се свързваме,“ казва Беър Харт. „Невероятно е усещането, което получавате чрез дървото. То дава енергия… Ето защо моите хора имат голямо уважение към дърветата. Дърветата са нашите роднини – ние ги наричаме високите стоящи братя“.

Моята лична връзка с високите стоящи братя продължава и до днес. Веднъж имах затруднения с възстановяването след прекаран грип и един приятел, който се смята за метафизик, настоя да го придружа в гората, за да прегърна едно дърво, защото дървета излъчват мощни лечебни енергии. Нямах никакъв проблем с идеята, но когато открихме една усамотена евкалиптова горичка, това, което веднага почувствах, бяха вълни от страх и болка, идващи една след друга от дървото, което докосвах. Моят приятел, който също беше прегърнал едно дърво, се разстрои от това, че „проектирам своите тревоги“ и настояваше, че дърветата отвръщат само с мир и спокойствие.
Продължавах да бъда твърде объркана до момента, в който, прибирайки се, не минахме покрай група работници надолу по пътя, които френетично сечаха клони и дървета. „Това“ – имах предвид касапницата – „е нещото, което наранява моето дърво“.

Инстинктивно винаги съм знаела, че “ Всичко, което съществува, е живо“, както е казал известен чукотски шаман на един антрополог. За мен разбирателството с другите форми на живот е по–малко сложно, отколкото общуването с хората. Психичните образи и емоциите са универсалният телепатичен език. Аз съм алергична към котки, но въпреки това, в момент на умопомрачение, позволих на дъщеря си да си вземе коте на име Шърман. Когато порасна, Шърман предпочиташе да прекарва времето си навън, с което облекчаваше моята алергия. Нашите съседи, на чиито котки също беше разрешено да лудуват навън, стояха по цели вечери на верандите си, зовейки: „Тук, Кити , Кити , Кити….“. Открих, че е по-достойно, някак (а и по-щадящо за гласните ми струни), да постоя на отворената врата за няколко мига и тихичко да кажа: „Шърман, ако искаш да се прибереш за през нощта, шансът ти е сега“. Той винаги ме „чуваше“ и разбираше перфектно. В рамките на секунди се появяваше, откъдето и да е бил, и се вмъкваше в къщи.

Веднъж стоях известно време на плажа, наблюдавайки ято чайки, които описваха огромни осморки в далечината. Възхитена от красотата им, аз ги попитах дали ще се приближат малко, за да мога да ги видя по-добре. За моя радост те веднага полетяха към мен и любезно изпълниха въздушния си балет в небето, точно над главата ми.

По подобен начин се научих да отправям молби към дъжда и слънцето. Тъй като през по-голямата част от живота си не съм имала кола, през бурните дни, в които беше трудно да отида до магазина през пороя или да нося подгизнали торби с пране до пералнята на пет пресечки, разказвах проблема си на дъжда. Обяснявах му, че имам нужда да изляза и да купя храна, или каквото се налага, и питах дали изобщо е възможно да се изясни само за кратко, докато си свърша работата. Най-често дъждът спираше за достатъчно дълго време, само за мен, за да стигна до там, където отивах, и започваше отново, когато си бях обратно у дома.

Аз говорех и с неодушевени предмети. Това беше особено полезно в случаи, в които се повреждаха уреди, тъй като аз рядко имах пари за ремонти. Веднъж, когато шевната ми машина отказа, учтиво я помолих да ми помогне, тъй като имах нужда да поправя някои дрехи. Силно впечатление ми направи ревността на шевната машина, която на пръв поглед за мен нямаше никакъв смисъл. Изведнъж разбрах, че тъй като прекарвам много време в писане с нова пишеща машина… шевната машина очевидно недоволства! След като я уверих, че е наистина страхотна шевна машина, също толкова прекрасна, колкото и пишещата, тя възобнови функциите си перфектно.

Докато не срещнах Чарлз, не познавах друг, който общува с „предмети“. Започнаха, обаче, да се появяват все повече хора с такива възможности, досега затворени в социалния килер. Психоневроимунологът Пол Пиърсол разказа за възстановяването си от лимфом в четвърти етап, който обикновено е фатален. Наред с останалите неща, докато се лекувал, по време на облъчванията сърцето му му казало, че може „по някакъв начин действително се свърже с машината и да ú повлияе“. Лечението било толкова успешно, че рентгенологът, работил с него, отбелязал: „Това е много, много странно, но Вие като че получавате много по-измерим ефект с много по-малка доза и по-бързо, отколкото останалите пациенти. Какво правите с апарата“?

Давам си сметка, че опитът ми в тази сфера не се счита за нормален от гледна точка на нашите културни вярвания, но той е действително нещо съвсем обикновено. Всеки може да говори с „предмети“ или животни по този начин, не се изискват никакви специални психически умения. Но се изискват шамански инстинкти, които да почетат разума и отзивчивостта на твърдите неми същества в един свят, в който само на лудите и на малките деца им се разрешава да вярват в такива неща.

Голяма част от живота ми е разпъната между мистичното и общоприетото. Това, което е необикновено, са не толкова самите събития, колкото моята способност да противостоя на убеждението на всички останали около мен, че такива неща са невъзможни. Чрез необяснимата си благодат творческият, игрив дух, който всеки от нас носи, подхранван от удивление и обич, остава разпален у мен, въпреки огромните усилия на света да го угаси.

Като дете знаех, че общуването с нещо отвъд нашия собствен вид е табу и не казвах на никого, дори на другите деца. Винаги ми се е струвало иронично, че хората си въобразяват, че са единствените интелигентни същества на планетата и правят живота по-грозен и по-труден за себе си, третирайки всичко останало като мъртва материя…

Шаманизмът е много повече от това и е плашещ, защото царството на Духа е непонятно и необхватно като сила и намерение. Когато някой служи като средство на тази сила, той бива запращан в невъобразими ситуации от невъобразими сили, а те понякога играят много грубо. Признавайки опасностите на този път, чукотският шаман говори за шаманите като за „обречени на вдъхновение“. Когато сте призован да бъдете шаман, сте принуден да се откажете от съзнателния контрол върху живота си. Вие не пишете сценария и не командвате парада. Можете да опитате, но това може да ви донесе неприятности много бързо.

Шаманите се научават да слушат вътрешния си глас, да разграничават прозренията от егото, духовните съюзници от гладните призраци. Като шамани в процес на обучение можете да действате въз основа на вярата си, да се чувствате като глупаци, да разбирате много неща по свой собствен начин и, за ваше изумление, Духът все още да успява да ви ползва добре. Нужна е огромна душа или много дълго време, за да се превърнете в истински шаман.

Както вече казах, позволявам си свободата да определя себе си като шаман. И все пак, дори и за начинаеща като мен, няма такова нещо като лек шамански път. Ето защо аз – като всички, които някога съм чувала да дават автентична преценка за шаманския живот – направих всичко възможно, за да се противопоставя на призоваването. За други видове лечители, артисти и мистици то може да бъде нежно. Възможно е те да са родени с дарби, които разцъфват с течение на времето, или да имат случайни срещи, които да ги пренасочат по техния път. За един шаман, повикът е по-често като Писъка на Банши и всеки, който е достатъчно навътре, бива завладян от него.

В света на материалната реалност и войнстващите рационални стойности, да се вслушате в призива на Духа е сигурен начин да ви обявят най-малко за странни, ако не и по-лошо. Дори и да успеете да избегнете презрителните подмятания на психиатрите, полицията, религиозните архиереи, социалните служби, покрусените роднини, съседи и клюкари, и на верните, но загрижени приятели, на вас все още ви предстои битка с най-дълбоките сили, които играят своята роля в развитието ви с ожесточена отдаденост. Нито един шаман, безотносително къде се намира в тотема, не може да се измъкне от схватките с болестите, нараняванията, лудостта и смъртта. Колкото по-мощен е шаманът, толкова са по-мъчителни преживяванията му.

Малко са късметлиите, които добър шаман е взел под крилото си и им е показал въжетата (те са редки почти колкото бял бивол). Повечето от съвременните шамани са оставени сами на себе си. Те се учат от пожарите и пътуванията, към които животът ги тласка… или загиват.

Chapter 1: HERE THERE BE DRAGONS

Редактор, Петя Стоянова


Ел Колли, „Белязана от Духа“

„БЕЛЯЗАНА ОТ ДУХА“/“Branded by the Spirit“ , Ел Колли@ 2002

ПЪРВА ГЛАВА: ТУК ИМА ДРАКОНИ, Преводач, Е. Генева

ВТОРА ГЛАВА: ВРЪЩАНЕ НАЗАД, Преводач Благомира Костова

ТРЕТА ГЛАВА: ПОРАЗЕНА ОТ МЪЛНИЯ, Преводач, Невена Стойнова

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА: ДУХЪТ ТАНЦУВА, Преводач Десислава Василева

ПЕТА ГЛАВА: РАЗЦЪФВАНЕТО НА ЛОТОСИТЕ, Преводач, Вера Гилина

ШЕСТА ГЛАВА: КАКВО СЕ СЛУЧВА?, Преводач, Румяна Тодорова

СЕДМА ГЛАВА: ПОВДИГАНЕТО НА ЗАВЕСАТА, Преводач, Стефан Атанасов

ОСМА ГЛАВА: ТАЙНИЯТ ЕЗИК, Преводач, Евелина Качакова

ДЕВЕТА ГЛАВА: ПОСЕЩЕНИЯ НА ДУХОВЕ, Преводач, Цветанка Филева

ДЕСЕТА ГЛАВА: СПРАВЯНЕ С КУНДАЛИНИ, Преводач, Соня Цветкова

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА: ПОМОЩ ИЛИ САМОЗВАНСТВО, Преводач, Ресенска

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА: ПАТОЛОГИЗИРАНЕ НА ДУХА, Преводач, Е. Генева

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА: ПОЛУДЯВАНЕ, Преводач, Ресенска

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА: ТЪМНИНАТА ПРЕДИ ЗОРАТА, Преводач, Вера Гилина

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА: ИЗГНАНИЕТО НА БОЛЕСТТА, Преводач, Ресенска

  • РЕДАКТОР на всички глави от книгата: Петя Стоянова


Тагове:   тук има дракони,


Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
1. hloris - Много благодаря!
16.05 14:57
Зачетох се малко,и ми стана безкрайно интересно
цитирай
2. zahariada - Да
16.05 15:54
Моля. И аз благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 18637795
Постинги: 10445
Коментари: 16747
Гласове: 21549
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31