Целият външен вид на Христа на земята бил скромен, непретенциозен и без следа от суетност.
При прекия си сблъсък с дявола го сразил със
своето смирение. Дяволът предположил, че си има работа с някой от пророците, подобен на онези, с които вече се
бил срещал и уязвил в миналото.
Обаче не успял да постигне нищо, тъй като очаквал
да срещне нещо земно, ала вместо това се изправил пред Небесата. Кога осъзнал той това?
Когато Христос се спуснал в ада. Св. Исаак Сирин ни учи, че истинското, неподправено смирение, което е в резултат на опит, е „ Божественото покривало“. И че който има за покривало истинското смирение, е покрит от Бога. По-нататък той пояснява, че ако Бог не бил облякъл своята Божественост в скромното човешко естество, земята не би била в състояние на приеме „Божественият Огън" върху себе си или в своите дълбини. Неговата Божествена природа била скрита в човешка същност. Той поставил „огънят“ под було и по такъв начин могъл да слезе на земята и да общува с човека, без земята да бъде погълната от огъня на Неговата Божественост. Как можел Господ едновременно да разговаря с човека и при това да не го изгори?

"Лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив"(вж Изх.33:20), казал Бог на Мойсей, когато се качва на планината Синай, за да получи Десетте Заповеди. Поради това той смирил Себе Си и скрил Своята Божественост в падналата човешка природа. Влязъл в епичната битка с дявола, дал Своята Собствена кръв, и продължил нататък, след като спечелил човека подобно на трофей, "за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни"(вж.1 Пет. 3:18).

С други думи,Той представил човека пред Бог Отец подобно на награда от победна битка.

Когато даден владетел покорява някой град по време на война, той влиза в града и взема най-красивите и ценни предмети в него. И така те стават негова собственост. По същия начин, след като победил дявола, Христос взел човека, за когото се сражавал в битката, и го въвел при Бог Отец като скъпоценен трофей

Поради това този, който пребивава в смирение, поразява дявола. Знаете ли защо ние – и аз преди всички- биваме сразявани от дявола? Това е защото притежаваме себичност. Нашата себичност позволява на дявола да ни съкрушава със зли помисли, страсти и слабости.

Ние не сме облечени в божественото наметало, така че да прогоним дявола от нас. Нямаме Божественият огън (т.е. истинското смирение) в нашата душа и сърце и така дяволът идва при нас със своите отровни нокти и отвратително присъствие и преобръща всичко наопаки.
Христос дойде на земята, за да ни спаси; да ни даде лекарството, което да ни излекува; да ни снабди с оръжията на светлината, така че да се изправим срещу врага и да го поразим, преди той да ни е убил. Имаме всички необходими оръжия в ръцете си. Едно от тях е молитвата, друго са сълзите, както и смирението. Любовта, четенето на Свещеното Писание, вземането на Свето Причастие, ходенето на Църква също са част от тях.

Вижте само колко много оръжия имаме!
Нима не можем да се защитим? Нима нямаме бдителност? Не е ли тя едно прекрасно оръжие срещу всеки зъл помисъл? Като внимателно и прилежно следим вътрешното си състояние, за да предотвратим възникването на заразата и да предотвратим навлизането на врага, ние можем да го сразим с оръжието на молитвата и да запазим Божия мир в себе си.
Бог остава неизменен във висините. Той сътворил десетки хиляди галактики само със Своето Слово. Всичко Му принадлежи и за Бога няма нищо невъзможно.

При все това, Той слязъл на земята, заради човешкото спасение, за да му покаже, че Той не е Владетел, а състрадаващ Баща, Който прощава и наистина обича човека. Ако не го обичаше, не би пожертвал Себе си заради него.
Старец Ефрем Аризонски
Откъс от „Изкуството на спасението“, изд. Св. Обител на св. Нектарий, Роскоу, Ню Йорк