Книги на зверовете 21 ноември, 2015 Димитър ДимитровПредците Wikimedia Commons

Книга на зверовете или Bestarium vocabulum се състои от изображения на животни и птици – редки и обикновени, реални и митологични, добри и лоши. Илюстрираните томове са били особено популярни в северна Африка, Близкия изток и Европа, но те не съдържали само наблюдения от природата, а също и морални уроци, предназначени за средновековните читатели.

Средновековието е време, в което хората са били силно повлияни от религията. Западните християнски народи смятали, че животинското царство и природата са поставени от Бог, за да насочват човечеството. В този ред на мисли хората се живеели в природата, но били разделени от нея.

Леопард от Рочестърската книга на зверове. Wikimedia Commons

„Характеристиките на животните не са такива по случайност. Бог ги е създал с тези характеристики, за да служат като пример за правилно поведение и да подсилват ученията от Библията“, пише авторът на Средновековен бестиарий Дейвид Бадке (David Badke).

По този начин определени животни олицетворявали определени идеали – лъвът, царят на джунглата, олицетворявал Исус и неговата възвишена позиция. Слонът бил модел за човешки морал и непоквареност, защото се смятало, че слоновете се съвкупляват само веднъж в живота си.

Идеята за книги на зверовете идва от оригинален ръкопис, датиран от II до IV век.Physiologus (Естествен историк или Натуралист) е написан първоначално на гръцки от неизвестен автор, а през VIII век е преведен на латински.

Различни животни от Абърдийнската книга на зверове. Wikimedia Commons

Древният текст, за който се смята, че е писан в Александрия, съдържал около 40 животни от северна Африка, както и техните физически черти и навици. Всяко животно е свързано с определена символика и морална интерпретация.

Много от книгите за зверове са базирани на преводи от Physiologus, но с времето са добавяни допълнителни преводи, а и по-късните ръкописи вече не били толкова фокусирани върху религията, а по-скоро върху описването на света така, както е бил възприеман по това време.

Например в исландска книга за зверове слоновете били по-малко, като се наблягало повече на птици и тюлени. Смятало се, че поуките на книгата ще бъдат възприемани по-точно, ако се поставят представители на местната фауна.

Еднорог и мечка от Ашмолската книга на зверове. Wikimedia Commons

Фантастични зверове и символи за добро и зло

Всяко животно, истинско или въображаемо, предавало морален урок чрез езика на символизма. Повечето животни олицетворявали доброто и злото, като носели черти и от двете. Лъвът бил царят на всички зверове, директно свързан с Исус. Смятало се, че заличават следите си с пухкавата опашка, спят с отворени очи и се страхуват от бели петли.

Най-популярното животно в книгите за зверове е слонът. Чисто създание, което се чифтосва само веднъж. Слонът олицетворявал средновековния идеал, че сексът и бракът не са за удоволствие, а само за възпроизвеждане. Смятало се, че слоновете нямат стави в коленете, а книгите за зверове обикновено са изобразявани с огромна сграда или кула на гърба.

Слон, изобразен с кула на гърба. Wikimedia Commons

Друг интересен звяр е грифона – крила и глава на орел и тяло на лъв. Смятало се, че грифоните нападат и убиват коне. Антилопите използвали дългите си рога, за да режат дървета. Ако се заклещят в клоните, започвали да скимтят и така ставали лесна плячка за ловци, привлечени от жалните звуци. Аналогът на сатаната е огромно морско животно, което прилича на смеска между кит и костенурка. То било толкова голямо, че често било обърквано за остров в морето. Когато моряци се опитвали да акостират на гърба му, то ги завличало под водата.

Датска книга на зверове. Wikimedia Commons.

За най-свирепо животно от всички се смятала дивата свиня. Тя убивала ловци със здравите си бивни и е пълната противоположност на слонската чистота и непоквареност. От символична гледна точка дивата свиня е развратна и чревоугодна. Дивите свине хранели малките си с човешки трупове и малки деца. Но омразното животно било символ също на сила и смелост.

Естествения враг на слоновете били драконите. Те ползвали опашките си като камшици и не разчитали толкова много на зъбите и огнения си дъх. Понякога се увивали около жертвата и я задушавали. Смятало се, че драконите идват от Индия и Етиопия. Страхували се от передексионовото дърво, което ги наранявало със сянката си. Драконите не можели да търпят рева на пантерите и се криели от тях.

Книгите на зверовете са красиви произведения на изкуството и литературата, които хвърлят светлина върху страховете и убежденията на хората от Средновековието. Тази литература носи и богатството и важността на културните митове – в модерната популярна култура все още може да се срещнат препратки към въображаеми животни като грифони и дракони.

Ancient Origins