2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
"Дали се опитвам да намеря Бог? Той е по-умен от мен — нека опита сам да ме намери." Още мисли от световно признатия класик, напуснал ни преди 24 години
2016-04-06
Айзък Азимов е роден в Петровичи, малко селище в Смоленска област на СССР, днешна Белорусия. Точната дата на раждането му не е известна - между 4 октомври 1919 и 2 януари 1920 г., но за бюрократични цели е приета датата 2 януари 1920 г. Семейството, в което се ражда, е на еврейски мелничари, които емигрират в САЩ през 1923-та. Тъй като родителите му разговарят с него само на идиш и на английски, Азимов така и не научава руски език.
Израства в Бруклин и започва да пише фантастични разкази още на единайсет години. Учи биохимия в Колумбийския университет и дори защитава докторантура. Четирите закона на роботиката, които той формулира, термините "роботика" и "позитронен", които въвежда, се използват и днес. Пише също и публицистика, както и научна литература. Сред тях са: “Химията на живота”, “Пътеводител по науката за интелигентния човек”, биографични книги, книги по история, за библията, за Шекспир и много други. Скоро той става най-известният популяризатор на науката. Работата му в жанра "научна фантастика", обаче, е най- значима. Носител е на пет награди "Хюго" и две награди "Небюла".
Корица на автобиографията "Беше добър живот"
Азимов умира на 6 април 1992 г. Десет години след смъртта му в редактираната от съпругата му автобиография „Беше добър живот“ (It"s Been a Good Life) той разкрива, че смъртта му е причинена от СПИН - заразява с се вируса при кръвопреливане по време на операция за сърдечен байпас през 1983-та. Точната причина за смъртта му е сърдечна и бъбречна недостатъчност като усложнения от СПИН. Джанет Азимов пише в епилога към „Беше добър живот“, че писателят е искал да оповести болестта си, но лекарите му го убеждават да замълчи. В края на краищата, опасявайки се, че предразсъдъците около СПИН ще засегнат близките му, той решава да запази тайната.
Няколко любопитни факта за него: той е клаустрофил - харесва тесни, затворени пространства, но затова пък е аерофоб - страхува се от летене. Несръчен е, често изпуска и чупи вещи, но има четири пишещи машини, на които непрекъснато пише. Автор е на 500 книги. Никога не се научава да плува или да кара велосипед, но все пак успява да се научи да кара кола, след като се премества в Бостън, Масачузетс. Харесва оперети. Дългогодишен, но неохотен член на Менса. На негово име е наречен астероидът 5020 Азимов и едно от най- авторитетните списания за научна фантастика в САЩ. Учредени са и две литературни награди. Както всички много богати хора, той практически не ползвал пари, а и те не го интересували много. А когато искал да се поглези, хващал жена си под ръка и казвал:"Днес ще отидем до най-лъскавия магазин и ще си купим... още няколко книги!".
Да си припомним някои негови мисли:
"Ако течението те води натам, където искаш да отидеш, не се съпротивлявай."
"Бог обича всички нас, но от никого не е във възторг."
"Никога не е построявана стена, която да казва „Добре дошъл, страннико“."
"Пешката е най-важната фигура на шахматната дъска… за другите пешки."
"Тялото знае от какво се нуждае. Затова някои неща са вкусни."
"Щом веднъж слънцето залезе, става тъмно. Не се оставяй това да те изненада."
"Сигурното за нещо, което се разбира и без думи е, че някой трябва да го каже."
"Винаги сме сигурни, че току-що взетото решение е погрешно."
"Нито едно пътешествие не е опасно за онзи, който маха от брега."
"Не позволявай на това, което смяташ за морално, да ти попречи да вършиш това, което е правилно."
"Уверен съм, че и в бъдеще нищо няма да може да замени книгата, така както в миналото нищо не е могло да я замени."
"Животът е верига от загуби. Губиш младостта си, родителите, роднините, приятелите, любовите, удоволствията, здравето... Накрая губиш и самия живот. Можеш да не го приемеш, но все едно, продължаваш да губиш."
"Безсмислено е да се съжалява за това, което е могло да се случи. Имаме работа с това, което се е случило."
"Вгледайте се внимателно в себе си и ще видите всеки друг."
Илиана Николова, AFISH.BG