2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Това е важна подробност от картата на житейските ни пътища. Тя се отнася до душевните процеси и може да бъде разбрана само през перспективата на теорията за прераждането и превъплъщаването на човешката душа. За някои хора подобно картографиране на душевните пътища може да се окаже много ценно, тъй като помага по-добре да разберат процесите, през които преминават.
В духовната литература на най-различни места пише, че целта на младите души е съвсем различна от целта на по-старите души. Целта на първите е да развият собствената си сила и смелост, така че да постигнат успех в материалния свят. Затова те вървят към Света на материята като развиват различни способности, качества и умения, с които да бъдат успешни в този свят. Вторите имат съвсем друга цел – те се завръщат обратно към Дома. Тяхното пътешествие е стигнало до точката, в която вече е дошло времето да се завърнат обратно към Първоизточника. В поредицата от прераждания те вече са натрупали всички тези опитности, от които са имали нужда, за да преживеят дуалността на Земята в нейната цялост, да развият силата и смелостта си, и сега е време да ги отдадат обратно на силата, от която произхождат.
Това е завой, който слага началото на обратното пътуване към Дома.
В книгата си „Защо това, защо на мен, защо сега“ Робин Норууд представя този процес така:
„Като посланик на душата по време на земното си съществуване въплътеното в материя човешко същество се движи в една от две възможни посоки… В езотериката се казва, че ние сме поели или по Пътя Нататък, или по Обратния Път. Докато се движим по Пътя Нататък, ние слизаме във физическата материя и се идентифицираме все повече с нея, първо чрез нашето физическо тяло, усещания и преживявания, които то ни осигурява, а след това чрез нашето разбиране за себе си като личност, като сила за реализиране на желанията ни в материалния свят. По Обратния Път ние биваме привличани към Първоизточника си и носим със себе си всичко, което сме придобили по време на своите приключения…за да се примирим с онова, което ни е изпратило на път, ние трябва да освободим кармата, която сме генерирали, и да изцелим раните, които носим като последствие от преживяното по Пътя Нататък. Повечето от тези рани и съпътстващите ги замразени енергийни конфигурации или „енергийни белези“ се освобождават чрез разбиране, опрощение и ремедиация (лекуване) чрез служене.“ с. 175
Подобно разграничение е важно, защото дава възможност да се подходи по различен начин към трудностите и предизвикателствата в живота, които са различни за различните хора. Става дума за същото, за което говори Асаджиоли като предлага два различни вида психотерапия според това дали са въвлечени душевни процеси или не – т.нар. личностен психосинтез и духовен психосинтез. Именно от перспективата на Двата пътя може да се разбере защо подходящото за един тип хора не е подходящо за друг тип хора – тъй като тяхното пътешествие е стигнало до различни части от пътя, начинът, по който те се справят с предизвикателствата по същия този път, е различен.
По Пътя нататък важното е да развиваме вътрешната си сила и воля като постигаме целите в живота си. По Обратния път по-важно от волята е следването на сърцето, приемането и слушането на вътрешния си глас.
По Пътя нататък ние сме функция на случващото се вън от нас – т.е. ние сме отражение на света край нас. По Обратния път вече знаем, че светът е отражение на това, което сме ние, и затова вместо навън, ние обръщаме погледа си навътре – към себе си, за да променим външната реалност.
По Пътя нататък успехите във външния свят са важни – работа, взаимоотношения, развлечения, материални притежания. Земните постижения са това, което е в основата на мотивацията на индивида. По Обратния път това, което става най-важно, сме ние самите от гледна точка на това дали сме истински, дали сме верни на себе си, а това може да доведе и до решения, които не водят към успехи в материалния свят. В този случай водещата мотивация е Бога и вътрешното преживяване на връзката с Него.
По Пътя нататък човек живее без да мисли за смъртта и реагира твърде силно и емоционално на нещата от всекидневието. Той е потопен в потока на случващото се във външния свят и затова няма голяма дистанция между него и случващото се извън него – той приема нещата твърде лично. По Обратния път мисълта за смъртта е постоянен спътник, който напомня на човек да гледа към вечното и да не се загубва в суетата на преходните желания и всекидневни проблеми. Той е развил вътре в себе си позицията на „вътрешния наблюдател“ и от именно оттам се свързва със света. Това създава дистанция между Наблюдаващия Аз и наблюдаваното – затова идентификациите с преходното вече отслабват.
Става ясно, че има съществена разлика между това дали вървим напред към развиване на силно Его и личност или вече на първо място поставяме нуждите на душата си и обръщаме поглед към вечното. За хората, които вървят по Пътя нататък, е ясно накъде отиват – към осъществяване на земните си желания. За хората, които вече са стъпили наОбратния път също няма проблем с посоките и приоритетите – на първо място е душата с нейните уроци и развитие; отново има желания свързани със Земното, но това се случва през водещата роля на душата. Затова си мисля, че най-объркващо е за хората, които са на Завоя – тези, които сменят посоката, но не знаят, че точно това им се случва. За тези, които все още са вперили поглед в земното, но поради серията загуби там и нарастващото вътрешно чувство за празнота, усещат, че не могат да продължават по същия начин. Въпреки това, те не знаят друг начин.
Именно за тях познанието за Двата пътя е най-полезно.
Робин Норууд говори за този завой като „Моментът на интегрирането“:
„Когато бъде достигнат Моментът на Интегрирането, животът вече не се живее чрез реакции, а чрез действия, постигнати чрез използването на рационално мислене и съзнателен контрол. Ние сме развили способността си да възприемаме целите и да ги постигаме чрез обмислено планиране. Печелим надмощие в живота, чувстваме силата си и се опияняваме от това.“ с. 181
Според нея основните характеристики на човека, намиращ се в него, са две – самоволие и самообладание. Именно раздялата с тях бележи връхната точка в развитието на личността и егото ни, но и същевременно е и повратната точка, в която се обръщаме към душата си:
„Самоволието е убеждението, че нашата гледна точка е правилната, придружено от силната решимост Да постигнем целта си. Самообладаността е прекомерната заетост с нашата неповторимост и искане тази уникалност да бъде забелязана и оценена от другите. Често пъти именно това искане да бъдем признати за неповторими от събратята си ни води към онези изпитания и мътения, които накрая ни примиряват с душата ни. Откъсвайки се постепенно от нашето самоволие и самообладаност, ние правим завой в нашата еволюция и поемаме по Обратния Път.“ с.181
Става ясно, че това, което много хора преживяват като източник на големи вътрешни мъки и страдания – провал на его-усилията за постигане на желаното в земен план – взаимоотношения, работа и прочие, се оказва инструмент за Събуждане към зова на душата.
За мен този процес на потегляне по Обратния път прилича на продължително разделяне с всичко, с което сме свикнали да запълваме нуждите си на Земята и да разглеждаме като източник на щастие в живота си. Това обикновено не става доброволно, а често под принудата на външни обстоятелства, които ни помагат да пуснем насила това, в което по навик се привързваме или вкопчваме. Обикновено това става с активиране на архетипа на Разрушителя в живота ни – и той идва или под формата на външни събития – болест, загуба, раздяла или смърт на близък човек, или под формата на вътрешни събития – като депресия, панически атаки и други форми на безсилие и отдръпване на енергията от живота.
Ако не знаем, че се намираме на Завоя и че това, което се случва е за да започнем да следваме гласа на душата си, може да се окаже доста фрустриращо и мъчително преживяване да сме там. Но ако знаем, че дошло време да променим посоката на Пътя си, този процес става по-лесен.
Знам, че в момента не само някои хора, а цялото човечество се намира на един Такъв завой.
И затова знание като това за Двата пътя става още по-ценно – помага ни да се ориентираме в посоките:
„Щом веднъж зовът на душата бъде чут и му бъде обърнато внимание, всички правила за живеене се променят. След като с големи усилия сме възприели като вътрешно присъщи определени правила и насоки за живеене, сега ние откриваме, че те повече не ни служат. Това е така, защото по Обратния Пътзадачата ни не е вече да развиваме физическата си смелост, както е било наПътя Нататък, или да мислим, планираме и насочваме силата си, както е било в Момента на Интегрирането. Вместо да работим за постигането на целите на личността, сега ние смело и обмислено използваме нашата сила, за да служим на групата, направлявани от съзнателния контакт с По-висшата Сила.“ Робин Норууд, с. 182
Камелия
Предупредителни признаци за дефицит на в...
Слабото място на капитализма