Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2017 09:20 - Пътя Нататък и Обратния път
Автор: zahariada Категория: Изкуство   
Прочетен: 581 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 публикувано 05.05.2012 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа image   Пътя Нататък и Обратния път

Това е важна подробност от картата на житейските ни пътища. Тя се отнася до душевните процеси и може да бъде разбрана само през перспективата на теорията за прераждането и превъплъщаването на човешката душа. За някои хора подобно картографиране на душевните пътища може да се окаже много ценно, тъй като помага по-добре да разберат процесите, през които преминават.

В духовната литература на най-различни места пише, че целта на младите души е съвсем различна от целта на по-старите души. Целта на първите е да развият собствената си сила и смелост, така че да постигнат успех в материалния свят. Затова те вървят към Света на материята като развиват различни способности, качества и умения, с които да бъдат успешни в този свят. Вторите имат съвсем друга цел – те се завръщат обратно към Дома. Тяхното пътешествие е стигнало до точката, в която вече е дошло времето да се завърнат обратно към Първоизточника. В поредицата от прераждания те вече са натрупали всички тези опитности, от които са имали нужда, за да преживеят дуалността на Земята в нейната цялост, да развият силата и смелостта си, и сега е време да ги отдадат обратно на силата, от която произхождат.

image

Това е завой, който слага началото на обратното пътуване към Дома.

В книгата си  „Защо това, защо на мен, защо сега“ Робин Норууд представя този процес така:

„Като посланик на душата по време на земното си съществуване въплътеното в материя човешко същест­во се движи в една от две възможни посоки… В езотериката се казва, че ние сме поели или по Пътя Нататък, или по Обратния Път. Докато се движим по Пътя Нататък, ние слизаме във физическа­та материя и се идентифицираме все повече с нея, пър­во чрез нашето физическо тяло, усещания и преживя­вания, които то ни осигурява, а след това чрез нашето разбиране за себе си като личност, като сила за реали­зиране на желанията ни в материалния свят. По Обратния Път ние биваме привличани към Първо­източника си и носим със себе си всичко, което сме при­добили по време на своите приключения…за да се примирим с онова, което ни е изпратило на път, ние трябва да освободим кармата, която сме генерирали, и да изцелим раните, които но­сим като последствие от преживяното по Пътя Нататък. Повечето от тези рани и съпътстващите ги замразени енергийни конфигурации или „енергийни белези“ се ос­вобождават чрез разбиране, опрощение и ремедиация (лекуване) чрез служене.“ с. 175

Подобно разграничение е важно, защото дава възможност да се подходи по различен начин към трудностите и предизвикателствата в живота, които са различни за различните хора. Става дума за същото, за което говори Асаджиоли като предлага два различни вида психотерапия според това дали са въвлечени душевни процеси или не – т.нар. личностен психосинтез и духовен психосинтез. Именно от перспективата на Двата пътя може да се разбере защо подходящото за един тип хора не е подходящо за друг тип хора – тъй като тяхното пътешествие е стигнало до различни части от пътя, начинът, по който те се справят с предизвикателствата по същия този път, е различен.

По Пътя нататък важното е да развиваме вътрешната си сила и воля като постигаме целите в живота си. По Обратния път по-важно от волята е следването на сърцето, приемането и слушането на вътрешния си глас.

По Пътя нататък ние сме функция на случващото се вън от нас – т.е. ние сме отражение на света край нас. По Обратния път вече знаем, че светът е отражение на това, което сме ние, и затова вместо навън, ние обръщаме погледа си навътре – към себе си, за да променим външната реалност.

По Пътя нататък успехите във външния свят са важни – работа, взаимоотношения, развлечения, материални притежания. Земните постижения са това, което е в основата на мотивацията на индивида. По Обратния път това, което става най-важно, сме ние самите от гледна точка на това дали сме истински, дали сме верни на себе си, а това може да доведе и до решения, които не водят към успехи в материалния свят. В този случай водещата мотивация е Бога и вътрешното преживяване на връзката с Него.

По Пътя нататък човек живее без да мисли за смъртта и реагира твърде силно и емоционално на нещата от всекидневието. Той е потопен в потока на случващото се във външния свят и затова няма голяма дистанция между  него и случващото се извън него – той приема нещата твърде лично. По Обратния път мисълта за смъртта е постоянен спътник, който напомня на човек да гледа към вечното и да не се загубва в суетата на преходните желания и всекидневни проблеми. Той е развил вътре в себе си позицията на „вътрешния наблюдател“ и от именно оттам се свързва със света. Това създава дистанция между Наблюдаващия Аз и наблюдаваното – затова идентификациите с преходното вече отслабват.

Става ясно, че има съществена разлика между това дали вървим напред към развиване на силно Его и личност или вече на първо място поставяме нуждите на душата си и обръщаме поглед към вечното. За хората, които вървят по Пътя нататък, е ясно накъде отиват – към осъществяване на земните си желания. За хората, които вече са стъпили наОбратния път също няма проблем с посоките и приоритетите – на първо място е душата с нейните уроци и развитие; отново има желания свързани със Земното, но това се случва през водещата роля на душата. Затова си мисля, че най-объркващо е за хората, които са на Завоя – тези, които сменят посоката, но не знаят, че точно това им се случва. За тези, които все още са вперили поглед в земното, но поради серията загуби там и нарастващото вътрешно чувство за празнота, усещат, че не могат да продължават по същия начин. Въпреки това, те не знаят друг начин.

Именно за тях познанието за Двата пътя е най-полезно.

Робин Норууд говори за този завой като „Моментът на интегрирането“:

„Когато бъде достигнат Моментът на Интегриране­то, животът вече не се живее чрез реакции, а чрез действия, постигнати чрез използването на рационално мислене и съзнателен контрол. Ние сме развили способността си да възприемаме целите и да ги постигаме чрез обмислено планиране. Печелим надмо­щие в живота, чувстваме силата си и се опияняваме от това.“ с. 181

Според нея основните характеристики на човека, намиращ се в него, са две – самоволие и самообладание. Именно раздялата с тях бележи връхната точка в развитието на личността и егото ни, но и същевременно е и повратната точка, в която се обръщаме към душата си:

„Самоволието е убеждението, че нашата гледна точка е правилната, придружено от сил­ната решимост Да постигнем целта си. Самообладаността е прекомерната заетост с нашата неповторимост и иска­не тази уникалност да бъде забелязана и оценена от другите. Често пъти именно това искане да бъдем приз­нати за неповторими от събратята си ни води към онези изпитания и мътения, които накрая ни примиряват с душата ни. Откъсвайки се постепенно от нашето самоволие и самообладаност, ние правим завой в нашата еволюция и поемаме по Обратния Път.“ с.181

Става ясно, че това, което много хора преживяват като източник на големи вътрешни мъки и страдания – провал на его-усилията за постигане на желаното в земен план – взаимоотношения, работа и прочие, се оказва инструмент за Събуждане към зова на душата.

За мен този процес на потегляне по Обратния път прилича на продължително разделяне с всичко, с което сме свикнали да запълваме нуждите си на Земята и да разглеждаме като източник на щастие в живота си. Това обикновено не става доброволно, а често под принудата на външни обстоятелства, които ни помагат да пуснем насила това, в което по навик се привързваме или вкопчваме. Обикновено това става с активиране на архетипа на Разрушителя в живота ни  – и той идва или под формата на външни събития – болест, загуба, раздяла или смърт на близък човек, или под формата на вътрешни събития – като депресия, панически атаки и други форми на безсилие и отдръпване на енергията от живота.

Ако не знаем, че се намираме на Завоя и че това, което се случва е за да започнем да следваме гласа на душата си, може да се окаже доста фрустриращо и мъчително преживяване да сме там. Но ако знаем, че дошло време да променим посоката на Пътя си, този процес става по-лесен.

Знам, че в момента не само някои хора, а цялото човечество се намира на един Такъв завой.

И затова знание като това за Двата пътя става още по-ценно – помага ни да се ориентираме в посоките:

„Щом веднъж зовът на душата бъде чут и му бъде обърнато внимание, всички правила за живеене се променят. След като с големи усилия сме възприели като вътрешно присъщи определени правила и насоки за живеене, сега ние откриваме, че те повече не ни служат. Това е така, защото по Обратния Пътзадачата ни не е вече да развиваме физическата си смелост, как­то е било наПътя Нататък, или да мислим, планираме и насочваме силата си, както е било в Момента на Интегрирането. Вместо да работим за постигането на целите на личността, сега ние смело и обмислено из­ползваме нашата сила, за да служим на групата, нап­равлявани от съзнателния контакт с По-висшата Сила.“ Робин Норууд, с. 182

Камелия




Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39752107
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031