Излезе от печат новата книга на издателство „Омофор" „Небе за земята" - антология на българската християнска лирика, подготвяна от няколко години и обединяваща повече от 60 автори. Съставителят е доц. д-р Калин Михайлов, литературовед, есеист и поет, преподавател по история на западноевропейската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски".
Представяме ви откъс от предговора към книгата от съставителя и стихове на трима от шейсет и седмината автори, включени със свои творби в сборника...
Събрани около Христос
Християнската лирика, за разлика от нехристиянската, вярва, че в света има смисъл, който може да бъде постигнат. Независимо дали постигането му се случва по пътя на молитвеното общуване с Твореца на всичко видимо и невидимо, в удивен диалог със сътвореното от Него, или в моменти на размисъл върху „свръхземните въпроси" на битието - важното е, че взорът на поета се обръща с очакване натам, накъдето мнозина вече не искат, не могат или не се осмеляват да погледнат. При цялото жанрово и ритмично разнообразие на творбите в антологията „Небе за земята", те привличат вниманието на читателя към онези привилегировани моменти от битието на техните автори, в които им е било дадено да се докоснат до четвъртото му измерение - духовното. За християнската вяра това измерение е едновременно отвъдно (трансцендентно) и тук-присъстващо, налично за нас (иманентно); то може да бъде „пипнато" и дори „вкусено" - в Личността на Спасителя (1 Йоан 1:1; 1 Петр. 2:3; ср. и Пс. 16:15). Ето защо е съвсем естествено, че тъкмо художественото претворяване на тези моменти на „вкусване" на Бога прави възможно да се актуализира, тук и сега, във второто десетилетие на двадесет и първия век след Христа и в нашата точка от земното кълбо, потенциалът за духовно-нравствено преобразяване на човешката личност, който съдържат разигралите се в Палестина преди повече от две хиляди години евангелски събития. Християнската творба прави „достъпен" техния смисъл за съзнанието и на пишещия, и на четящия, приобщава към него и единия, и другия. Което не означава, че читателят ще намери в антологията най-вече стихотворения „по библейски сюжет". Означава по-скоро, че фигурата на Иисус Христос, такава, каквато ни се разкрива в четирите канонични Евангелия и начеващата с тях християнска традиция, е фокусът, който събира разнопосочните търсения на творците в антологичния сборник.
Когато фигурата на Христос е в центъра на едно начинание, тогава се оказва, че тя обединява по чуден начин хора, които нерядко се разполагат от противоположните страни на разнообразни разделителни линии: поети, пишещи в традиционна форма и такива, които предпочитат по-модерното изразяване (или ползват и двете); духовници и миряни; християни, принадлежащи към различни вероизповедания; автори, които минават за по-леви и други, които минават за по-десни; поети и поетеси. За нашата антология е важно, че среща в единно пространство класици с по-съвременни творци. Така диалогът между „стари" и „млади" в българската поезия продължава на територия, където естетическият критерий не е единствено меродавният; където сътвореното от всички, по-стари или по-млади, отишли си от този свят и все още пребиваващи в него, е посветено на Единствения, Който е отвъд обичайните човешки разграничения, предразсъдъци и отсъждания. Въпреки казаното стремежът на редакционния екип е бил да представим на читателя предимно автори, които не излизат за пръв път на поетическото поприще, а вече са се подвизавали повече или по-малко на него. И още едно важно уточнение: желанието ни беше на страниците на това издание да се появят максимален брой автори, които бихме могли да наречем „християнски поети", т.е. поети с цялостно християнско светоусещане. Въпреки това читателят ще срещне и стихотворения на творци, при които подобен тип лирика се явява епизодично. Кой знае - може както при А. А. Милн, създателя на „Мечо Пух", след време тъкмо то, спорадичното и „маргиналното" в творчеството им, да се окаже най-съществената част от него?...
Калин Михайлов
------------------------------
За книгата
Точно там, където науката спира, продължава поезията. Тя не замества науката и нейните плодове. Поезията просто е най-древният и най-мощен инструмент за изследване на човешките дълбини и тайните на всемира. Поезията е езикът на вярата. Всъщност всяко истинско стихотворение е молитва.
Познавам таланта на повечето мъртви и живи поети, събрали споделените си молитви в тази книга. Те вече са достигнали до Бога, а вярвам, че сега ще достигнат и до читателите. Не само до тези, които са приели вярата за своя светлина, но и до всеки умен и буден читател. Всяко от тези стихотворения е детска рисунка на Бога.
Цанко Лалев
------------------------------
http://omophor.com/небе-за-земята-антология-на-българ/
http://www.pravoslavie.bg/поезия/антология-на-българската-християнск/
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие